Герб на града:
Местоположението на града, както и подробна негова карта, можете на намерите на следния линк.
Атина е столица на Гърция и седалище на областта Атика. Името на града се свързва с това на древногръцката богиня Атина, негова покровителка. Според легендата, живелите на града избират това име след спор между Атина и бога на морето – Посейдон. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава солен извод – символ на морското могъщество, докато Атина – маслиново дърво, символ на благоденствието и мира. В крайна сметка жителите харесват повече предложението на Атина и кръщават града си на нея.
На снимката: панорамна снимка на Атина /източник на снимката: Shutterstock.com/;
Днес Атина представлява сякаш смесица от два града – градът на древните елини, нереални и велики, и другият град – динамичен и модерен. Най-големите паметници на миналото – Партенонът и Акрополътсе издигат над плътно струпани блокове и натоварени улици.
Историята на града е толкова богата, че много трудно може да се разкаже в един-два параграфа. Градът е един от най-старите в света. Има исторически сведения, датиращи от около 3,400 години. Атина е била важна част от Микенската цивилизация, но е истински Микенски характер тя придобива едва след 1500 пр.Хр. Реликви от първия Микенски дворец са открити там, където днес се издигат Ерехтеион и първият храм на Атина – Акропола. През ранния период на 12 век пр. Хр. разцветът на Микенския период отминава, но Атина не остава запусната.
През класическия период, градът е един от най-силните древногръцки градове-държави, който достига разцвета си през 5-ти век пр. Хр с културните си постижения, които са поставили основата на Западната цивилизация. През 490 пр. Хр. атиняните водят тежка битка срещу персийците, които искали да завладеят града им. Тази битка се състояла край Маратон. След тежки сражения, атиняните успяват да победят. За да информира за победата, атинската войската изпраща вестоносеца Филипид, който пробягва разстоянието до Атина, съобщава за победата и издъхва. От там е дошло и името на олимпийския спорт „маратон“.
На снимка: храм в Атина /източник на снимката: Shutterstock.com/;
Към края на късната античност градът претърпява упадък, който е последван от възстановяване през втората половина на Византийския период (9-10 век Пр.Хр.), и е сравнително проспериращ по времето на Кръстоносните Походи, като се възползва от италианската търговия. През 1458г. османците завладяват Атина. Султан Мехмед II, силно впечатлен от древните паметници, издава указ, с който тяхното плячкосване и унищожаване са забранени. Партенонът е бил преобразуван за главната джамия на града. През 1687, Атина е обсаден от венецианците. Изстрел по време на бомбардировките на Акропола причинява експлозия в Партенона и сградата е била силно повредена. През следващите години турската армия подпалва града. Антични паметници са били разрушени, за да се осигури материал за нова стена, с която османците обграждат града през 1778.
Между 1801 г. и 1805 г. Лорд Елджин, британец пребиваващ в Атина, взима релефи от Партенона, заедно с една от шестте кариатиди на Ерехтейона. Всичко на всичко, петдесет скулптурни фигури са взети от Партенона, включително три фризове, които са закупени от французите. След дълъг период на упадък по времето на Османската империя, Атина отново изплува в 19-ти век като столица на независимата гръцка държава, отчасти подпомогната от Лорд Байрън. Интересен факт, който много хора не знаят е, че Атина е третата столица на Гърция след Егина и Навплио.
На снимката: сградата на гръцкия Парламент;
През 1896 Атина става домакин на първите модерни олимпийски игри, след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 година. През 1894 г. на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен е създаден „Международният Олимпийски Комитет“ (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада – Атина. В събитието участват рекорден брой спортисти за това време, но в сравнение с другите олимпийски игри е най-нисък. Най-важното състезание за гръцката общност е маратона, който е спечелен от техен сънародник. Спирос Луис е първият грък, който успява да спечели първо място с време 2:58:50, побеждавайки свои сънародници и състезатели от чужбина.
При избухването на Първата Световна Война, външно Гърция изглежда обединена. В рамките на три години територия й се е удвоява, финансово просперира и индустрията расте. Въпреки това, войната поставя Гърция пред нежелана дилема. Ако страната се присъедини към Съюзниците, то тогава тя няма да се изправи само срещу Германия и Австро-Унгария, но срещу съседните Турция и България, които са изпълнени с апетит към гръцката територия. От друга страна, Германия прави намек на Гърция, че ако остане неутрална и Централните сили победят, то тогава гърците ще получат част от Сърбия и Албания.
На снимката: квартал Плака /източник на снимката: Shutterstock.com/;
Тогавашният премиер Елефтериос Венизелос искал да заеме страната на Антантата, но пък царят бил на друго мнение. Раздразнен от положението, Венизелос заминава за Солун. Тогава Гърция се разделя на две правителства – едното поддържащо царя, а другото Венизелос. По това време премиерът поддържа постоянна връзка с Англия и Франция, които изпращат бойни кораби на пристанището в Пиреа. Тогава Атина е блокирана и няма друг избор освен да се присъениди към Антантата.
По време на Втората световна война ситуацията в Атина е много трудна, защото зимата на 1941-ва година е изключително студена и много хора умират от глад и студ. От друга страна жителите на града проявяват изключителна храброст, когато обявяват постоянни стачки срещу нацистите, които искат да запратят множество атиняни в концлагери. В крайна сметка, плановете на немците се променят и жителите на града възтържествуват. След Втората световна война градът започва да расте. Влизането на Гърция в Европейския съюз през 1981 г. довежда до много нови инвестиции в Атина.
Ако искате да посетите Атина, може да направите това лесно и удобно с нашите партньори от Global Tour. Информация за програмата може да намерите на линка по-долу, където може да направите и вашата резервация:
Екскурзия до Класическа Гърция – Атина – Пелопонес – Микена – Олимпия – Делфи