Местоположението на държавата спрямо останалите европейски държави, както и подробна карта на разположението на отделните ирландски градове, можете да видите на следния линк.
Година на присъединяване към ЕС: 1973г.
Столица: Дъблин
Обща площ: 70 000 кв.км.
Население: 4,5 мил.души
Валута: евро
Шенгенско пространство: не е член на Шенген.
На снимката: скалите на Мохер;
Официален празник:
- 17 март – Денят на Свети Патрик. Свети Патрик е бил християнски британски мисионер. Роден е в римска Британия, но бива отвлечен като дете и отведен в Ирландия като роб, където живее шест години преди да успее да избяга и да се върне в родината си. По-късно той се завръша в Ирландия, но вече като епископ с мисия – да откаже ирландците от политеизма и да ги покръсти. На този ден хората се обличат в зелено. Зеленият свят се свързва с вярването, че Свети Патрик е използвал трилистна детелина, за да обясни Светата Троица. Така носенето на детелите се превърнало във важен елемент от празничните шествия.
История
Държавата, която познаваме днес като Република Ирландия, възниква през 1922г. Именно тогава двадесет и шест графства се отцепват от територията на Обединеното Кралство и формиран независима Република Ирландия. Останалите шест графства на остров Ирландия остават под властта на Обединеното Кралство, образувайки Северна Ирландия.
Първите заселници на Ирландия идват на острова през осмото хилядолетие преди Христа. През неолита населението се занимава предимно с грънчарство и земеделие. Именно през този период възникват т.нар. мегалитни строежи /думата мегалит означава „голям камък“/, които днес могат да бъдат видяни на много места.
На снимката: замъкът Бларни;
По-късно в Ирландия се заселват келтите, едни от най-известните обитатели на острова. Към 400 г. сл. Хр. един от клановете успява да завладее земите на днешен Ълстър, а част от жителите му преминават морето и колонизират областта Аргайл в Шотландия, където обединението им с пиктите дава началото на шотландското кралство.
През 4-5 век на острова започва да се разпространява християнството, принос за което има Свети Патрик. Новата вяра сравнително бързо измества езичеството, но без да го унищожава докрай. На тази толерантност и въвеждането на латинския език се дължи и писменото фиксиране на много от традиционните келтски вярвания, митове и легенди.
В края на VIII. в. започват чести викингски нападения. При някои от тях завоевателите построяват крайбрежни крепости, от които предприемат грабителски походи към вътрешността на острова. Много от големите ирландски градове са основани именно от викинги: Дъблин, Корк, Лимерик.
След период на продължителни и кървави борби между ирландските барони и английските крале. През 16 век Ирландия е окончателно покорена от своя по-силен съсед. За ирландците религията винаги е заемала важно място. Именно затова, когато Хенри VIII скъсва с католицизма, ирландците отказват да станат протестанти. По този начин конфронтацията с короната се задълбочила. Последвала серия от наказателни и репресивни мерси спрямо протестантите – британците започнали политика на колонизация, конфискация на имущество и др. XVII век е може би най-кървавият в историята на страната: първо въстанието от 1641 г. става причина за 11-годишна война, а в края на века Ирландия става бойно поле във войната между Джеймс II и Уилям III. През 1798 г. под влияние на Френската революция новосформираното Общество на обединените ирландци вдига въстание против британското управление, но то отново е кърваво потушено въпреки френската военна помощ. След него през 1801 г. и последните остатъци от самоуправлението на Ирландия са премахнати и тя става част от Обединеното Кралство на Великобритания и Ирландия.
На снимката: Дъблин;
През XIX в. населението достига 8 милиона, но „големия картофен глад“ в периода 1845-1849 г.,когато умират над 1 млн. души и вълната на последвалата емиграция го стопяват до 4,4 млн. Оттогава емигрантството се превръща в масово явление за Ирландия.
Въвеждането на известна автономия за Ирландия през 1912 година става причина за разделянето на страната на унионисти (Ълстърски доброволци) и националисти (Ирландски доброволци). Начало на насилието между двете групи полага Великденският бунт през 1916 г. Целта на въстаналите е „откъсването“ на страната от Обединеното кралство и създаването на независима ирландска република. Той е бързо потушен от английските власти с помощта на унионистите. Виждайки невъзможността да извоюват свободата си в открита война с монархията, републиканците избират пътя на партизанската, терористична война. Изборите от 1918 довеждат на власт партията Шин Фейн, която едностранно прекратява отношенията на страната с Британската монархия и обявява Ирландия за независима република. Ирландската републиканска армия, водена от Майкъл Колинс. създава своя мрежа от шпиони, които донасят за всяко действие на официалните власти, и извършва атентати срещу войници, полицаи и агенти на британските власти. Ескалацията на насилието и неспособността на правителството в Лондон да се справи с ИРА или да постигне мирно споразумение с политически доминиращата в Ирландия партия Шин Фейн (отказваща да се съгласи с каквото и да било, освен независимост) довежда до подписването на Англо-ирландския договор от 1921 г., който дава на острова независимост, като Северна Ирландия запазва възможността по свое желание да излезе от новата свободна държава. Това се и случва, тъй като в северната част на острова натежава наследството на колонизацията: протестантите са ядрото на унионистите, а военното крило на Ълстърските доброволци още от самото начало на конфликта отвръща на насилието, прилагано от ИРА, с не по-малка бруталност и решителност.
На снимката: Скалата Кашел;
След официалното прогласяване на републиката самата ИРА е разделена по въпроса за Северна Ирландия и части от нея са против договора. Водената в периода 1922-1923 г. гражданска война между привърженици на споразумението с Великобритания и неговите противници завършва с победа на по-умерените, което води и до успокояването на положението в южна Ирландия. През 1937 е приета нова конституция, обявяваща създаването на държавата Ирландия, а през 1949 г. тя добива пълната си независимост и напуска Британската общност на нациите.
Забележителности
Ирландия заема по-голямата част от едноименния остров, известен още като Ейре. Има сухопътна граница със Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Останалата част от страната е заобиколена от водите на Атлантическия океан.
На снимката: Тринити Колидж, Дъблин;
Неслучайно Ирландия често се свързва със зеления цвят. Твърди се, че там могат да бъдат видяни 40 нюанса на зеленото. След посещението си в Ирландия Джони Кеш дори написва песен, озаглавена „40 нюанса зелено” и я посвещава на нея. Вътрешната част на страна е предимно ниско хълмиста и равнинна. Преобладават обширните ливади, прорязвани от пълноводни реки и кристално чисти езера. Със своите 384 км. река Шанън разделя страната на източна и западна. Долината Глендалоу е най-голямата е Ирландия и определението „красива” би било крайно недостатъчно. Изключително живописна място е и скалата Кашел, намираща се в провинция Мюнстер. Това всъщност са руините на голяма келтска катедрала и е едно от най-посещаваните от туристите места.
Крайбрежните зони към Атлантическия океан да по-планински, стръмни и остро спускащи се към бушуващите води. Едва ли не се чували за скалите на Мохер, извисяващи се на 200 височина. Най-високата им точка е отбелязана от кулата О’Браян, построена от местен земевладелец като наблюдателница и кафене.
На снимката: Глендалох;
Обиколка из средновековните замъци на Ирландия ще ви потопи в истории за смели рицари и кървави битки. Замъкът Малахайд е разположен на 14 километра от Дъблин. Той представлява красиво имение, датиращо от 12 век. Отворен е за посетители и е напълно обзаведен с мебели от различни епохи. Замъкът Килкеа, намиращ се недалеч от едноименното ирландско селце се сврърва с редица злокобни събития, родили легенди и истории за призраци. На една от стените в замъка има смразяваща кръвта скулптура, известна като „Камъкът на дяволските очи”. Освен нея в замъка могат да бъдат видяни и други странни фигури като напр. кръвожадна вълча глава и човешко тяло облечено в пищни средновековни дрехи. Замъкът на крал Джон се издига в стария град на Лимерик, на т.нар.Кралски остров. От някогашната му красота обаче е останало малко и днес посетителите могат да разгледат единствено изложба, пресъздаваща историята на му.
На снимката: абатство Киламор;
Ирландия е известна като страна на келти и тайнствени сили. Пътувайки из Ирландия ще ви направи впечатление, че на много места се издигат кръстове. Това са келтски кръстове, важен елемент от ирландската култура. Това, което отличава келтския кръст от обикновения е, че около него е изрисуван кръг. Препоръчваме ви да посетите стария християнски град Монъстербойс, чиито руини да добре съхранени.
Ирландия се отличава и с прекрасна кухня. Както при всяка островна държава, морските дарове, и особено мидите, намират широко приложение в кулинарията. От местата най-използвани са свинското и телешкото, а сред зеленчуците безспорни лидери са картофите. Традиционни ястия са паят с пушена треска, картофените питки и печената сьомга.
