Пътят на великаните е уникално природно творение, което може да бъде видяно в окръг Антрим, Северна Ирландия, на няколко километра източно от град Бушмилс. Той е обявен за обект на световното наследство от ЮНЕСКО през 1986 г. и за национален природен резерват през 1987 г. от Министерството на околната среда за Северна Ирландия. В анкета от 2005 г. на читателите на радио „Таймс“, Пътят на великаните е обявен за четвъртото най-голямо природно чудо в Обединеното кралство.
Пътят на великаните представлява „път“ от каменни колони, чиято форма е толкова правилна, че изглеждат така сякаш са човешко дело. Колкото и невероятно да изглежда обаче, колоните са сътворени от природата, изваяла това съвършено чудо от базалтови скали. Броят на колоните достигат близо 40 000. Ширината на Пътя на великаните достига 12 метра, а най-високата му точка се издига на 6 метра височина. Върховете на колоните формират стъпалата, водещи от скалите към морето. Повечето от колоните са шестоъгълни, въпреки че има и някои с четири, пет, седем или осем страни.
През около 50-60 милиона година, през епохата на Палеоцена, Антрим е бил подложен на интензивна вулканична дейност. От земните недра изригнала лава, която се насочила към морето. Лавата бързо изстинала като при изстиването й били формирани огромни стълбове с правилна форма. На някои от каменните формирования са дадени имена, съответстващи на приликата им с различни предмети – „Комините“, „Купата за пунш“, „Ветрилото на моята лейди“.
Според легендата, колоните са останките на път, построен от великан. Легендата разказва, че ирландският гигант Фин МакКул от Фенианския цикъл на келтската митология, е бил предизвикан от шотландския гигант Бенандонър. Фин приел предизвикателството и построил пътя по северния канал, за да могат двамата да се срещнат. В една от версия на историята, Фин побеждава Бенандонър. Според друга обаче, Фин се крие от Бенандонър, когато осъзнава, че неговият враг е много по-голям от него. Съпругата на Фин го скрива, дегизирайки го като бебе. Когато Бенандонър вижда размера на „бебето“, той смята, че баща му, Фин, трябва да е гигант сред гигантите. Той избягwа в Шотландия с ужас, унищожавайки пътя зад него, за да може Фин да не го преследва.
Откриването на Пътя на великаните се приписва на епископа на Дери, който е посетил обекта през 1692 г. Съществуването на обекта е обявено на света през следващата година чрез представянето му във вестник на Кралското общество от сър Ричард Бълкли от Тринити Колидж, Дъблин. Пътят получава еждународно внимание, когато дъблинската художничка Сузана Дръри го пресъздава в акварелни картини през 1739 г. Мястото за първи път стана популярно сред туристите през деветнадесети век, особено след отварянето на трамвайната площадка Giant’s Causeway Tramway и едва след като Националният тръст поема грижата за него през 60-те години на миналия век, някои от остатъците от комерсиализма биват отстранени. Посетителите могат да се разходят над базалтовите колони, които са на ръба на морето, на половин миля пеша от входа на обекта.
Независимо дали ще повярвате в легендата за създаването му, Пътят на гигантите е една от най-впечатляващата и незабравима гледка по крайбрежието на Северна Ирландия. Приближавайки се към него, изглежда сякаш той по нищо не се различава от крайбрежието на Антрим. Постепенно обаче погледът ви започва да се спира върху все по-причудливи скалисти форми.
