Замъкът Де Хаар е най-големият замък в Холандия. Издига се близо до град Утрехт, само на половин час с автомобил от столицата Амстердам. Де Хаар притежава всичко, което бихте очаквали от един замък – кули, оръдия, ровове, спускащи се мостове. В замъка са изложени и множество предмети на изкуството. До замъка се намират романтичен параклис, красив парк и градини. Без съмнение замъкът Де Хаар е един от най-луксозните замъци в Европа.
Сегашните сгради, построени на мястото на оригиналния замък, издигал се тук, датират от 1892 г. и са дело на холандския архитект Пиер Куперс. Куперс е нает за амбициозния неокласически реставрационен проект от семейство Ротшилд, което финансира проекта.
Най-старият исторически запис относно сграда, която се издигала първоначално на мястото на сегашния замък, датира от 1391 г. През тази година семейството Де Хаар /De Haar/ получава замъка и околните земи като феодал от Хендрик ван Вьорден. Замъкът остава собственост на семейство Де Хаар до 1440 г., когато последният мъжки наследник умира без да остави деца. След това замъкът преминава в семейство Ван Зуйлен. През 1482 г. замъкът е изгорен и стените са разрушени, с изключение на частите, които нямат военна функция. Тези части вероятно са били включени в замъка, когато е възстановен в началото на 16 век. Замъкът е споменат в инвентара на притежанията на Стивън ван Зуйлен от 1506 г. и отново в списък на феодалите в провинция Утрехт от 1536 г. Най-старият образ на замъка датира от 1554 г. и показва, че замъкът е бил до голяма степен възстановен до тогава. След 1641 г., когато Йохан ван Зуйлен ван дер Хаар умира, замъкът постепенно започва да изпада в забвение.
През 1801 г. Антон-Мартинус ван Зуилен ван Нийвелт (1708-1801), завещава имота на своя братовчед Жан-Жак Ван Зуйлен ван Нуевелт (1752-1846). През 1890 г. Де Хаар е наследен от внука на Жан Жак – Етиен Густав Фредерик, барон ван Зуйлен ван Нуевелт ван де Хаар (1860-1934), който се омъжва за баронеса Елен Ротшилд. Двойката възлага възстановяването на замъка на архитекта Пиер Куперс – процес, който отнема цели 20 години (от 1892 до 1912 г.). Замъкът разполага с 200 стаи и 30 бани, от които само малък брой на приземния етаж са отворени, за да бъдат разгледани от обществеността.
Замъкът е оборудван с най-модерните приспособления, като електрическото осветление със собствен генератор и централното парно отопление. Тази инсталация е международно призната като промишлен паметник. Кухнята също била модернизирана и през този период има голяма колекция медни саксии и тигани и огромна пещ с дължина около 6 метра, която се нагрява с торф или въглища. Плочките в кухнята са украсени с гербовете на семействата Де Хаар /De Haar/ и Ван Зуйлен /Van Zuylen/, които за тази цел са специално изпечени във Франекер. Куперс очертава разликата между старите стени и новите тухли, като използва новите тухли за новите стени. За интериора Куперс използва предимно чугун. Архитектът поставя статуя със собствения си образ в ъгъла на галерията на първия етаж.
В замъка могат да се видят много подробности, които напомнят на семейство Ротшилд, като например звездите на Давид на балконите на рицарската зала, мотото на семейството на огнището в рицарската зала (A majoribus et virtute) и герба на семейството точно под камината в библиотеката.
Интериорът на замъка е украсен богато с дърворезба, което напомня за интериора на римокатолическат църква. Тази дърворезба е направена в цеховете на Куперс в Роермонд – мястото, където по-късно са направени и интериори на много римокатолически църкви, проектирани от Куперс. Куперс дори проектира приборите за хранене. Интериорът е обзаведен и с много произведения от колекциите на семейство Ротшилд, включително красив стар порцелан от Япония и Китай, както и няколко стари фламандски гоблени и картини с религиозни илюстрации. Истински шедьовър представлява карета на превозване на жената на шогун от Япония. В света е останала само още една, който се намира в музей в Токио. Много туристи от Япония идват в Де Хаар, за да се възхищават на този карета.
Замъкът е заобиколен от красив парк, проектиран от Хендрик Колин, за който Ван Зуйлен поръчва 7 000 дървета. Тъй като нямало как те да бъдат транспортирани през град Утрехт, Ван Зуйлен закупува къща и нарежда нейното разрушаване. Паркът е снабден с множество водни съоръжения и официална градина, която напомня за френските градини във двореца Версай. През Втората Световна Война много от градините са погубени, тъй като дървото било използвано за запалване на огън, а почвата – за отглеждане на зеленчуци. В момента градините се възстановяват в първоначалното си състояние.
Цветовете на семейство Ван Зуйлен са червено и бяло. Гербът се състои от три червени колони върху бяло поле. Различните отрасли на това семейство се различават леко по тези цветове. Този герб „живее“ в цветовете на замъка.
През 2000 г. семейството Ван Зуйлен ван Нуеевел прехвърля собствеността върху замъка и градините (45 хектара) на фондацията „Кастел де Хаар“. Семейството обаче си запазва правото да прекарва един месец в замъка. Програма за възстановяване на замъка и градините бе открита през 2001 г. и завършена през 2011 г. След смъртта през 2011 г. на последния мъжки наследник Тиери ван Зуйлен, дъщерите му продадоха на новите собственици пълната колекция и интериора на замъка.
