Герб на града
Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да видите тук.
Санкт Петербург, някогашна столица на Руската империя, въплъщение на гордостта и славата на руската държава, е основан на 27 май 1703 г. Изграждането на града е дързък подвиг. За да реализира своето виждане, обръщайки гръб на традицията на древните руси, Петър Велики призовава едно ново поколение, което, със своята младост и самоувереност, приветства амбициозните му планове. Санкт Петербург се превръща в символ на нова ера в руската история – грандиозно и безпрецедентно рисковано начинание. Предизвиквайки сякаш самата природа, императорът решава да създаде истински „Рай“ на севера върху блатиста земя, сякаш вечно забулена във венец от мъгла. Действително строителството на новата столица изискало значително усилие. Хиляди хора загубили живота си този процес и може би именно заради това историята на Санкт Петербург е изпълнена с толкова трагични събития. През 300 годишната си история градът преживява немалко исторически и природни катаклизми. През годините на войни, много вражески сили са се опитвали да превземат града и да го заличат от лицето на земята, но никой не успял да постигне това. Дори и най-ужасяващата обсада в историята на човечеството, продължила 872 дни /от 8 септември 1941г. до 27 януари 1944г./, не успяла да пречупи духа на гражданите на Санкт Петербург.
В крайна сметка Петър Велики успява да построи един впечатляващ град. Той е едно уникално място със силно изразена индивидуалност и сложен, фин дух, който води мистериозен и драматичен живот. Никой друг руски град не е обект на толкова митове и легенди, какъвто е Санкт Петербург. Той е обичан от едни и мразен от други, но не е оставил никого безразличен. Санкт Петербург предлага истинско разнообразие от атракции и преживявания – от императорски дворци до причудливи и поглъщащи музеи, от разходки с лодки по каналите на града до разходки по стъпките на литературни и художествени величия.
Ермитаж
Исакиевски събор
Освен да посетят интериора на катедралата, пътешествениците могат да си купят допълнителен билет, за да изкачат 300-те стъпала до колонадата. От тук можете да се насладите на някои от най-добрите гледки на Санкт Петербург. Исакиевският събор, със своята внушителна височина от 101,5 метра, днес се счита за четвъртият най-голям куполен храм в света. Преди нея се нареждат само базиликата ,,Свети Петър“ в Рим, „Свети Павел” в Лондон и ,,Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция.
Статуята на Петър Велики
Най-известният обществен паметник на Санкт Петербург, конната статуя на Петър Велики, е не само един от най-бързо разпознаваемите символи на Санкт Петербург – като Статуята на свободата за Ню Йорк или Айфеловата кула за Париж – тя е и обектът на едно от най-известните стихотворения на руски език, „Бронзовият конник“ на Александър Пушкин: Песента на Петербург. Завършена през 1782 г., статуята отнема 12 години работа на френския скулптор Етиен Морис Фалконет, препоръчан на Екатерина Велика от самия Денис Дидро. Пиедесталът на паметника, „камъкът на гръмотевицата“, е уж най-големият, преместван някога от човек.
Крепостта Петър и Павел
Мястото, където започва град Санкт Петербург, крепостта Петър и Павел, никога не е виждала военни действия, но е изпълнявала разнообразни функции през своята тривековна история, от гробницата на почти всички императори и императрици от династията Романови, до политически затвор, до мястото на ключови експерименти в развитието на съветската ракетна технология. Всички тези аспекти на историята на крепостта са отбелязани в различни изложби в различни сгради в крепостта, превръщайки я в основна атракция за посетители.
Църквата „Спасител на разлятата кръв“
Църквата „Спасител на разлятата кръв“ една от най-незабавно разпознаваемите забележителности на Санкт Петербург. Нейната колоритна руска възрожденска архитектура ярко контрастира с елегантния неокласицизъм на Държавния руски музей, намиращ се в непосредствена близост. Църквата е построена в памет на убития през 1881 г. Александър II. Издига се на мястото, където е хвърлена бомба в каретата му от млад мъж, който се противопоставя на реформите на царя. Александър II е сред най-големите руски царе, едно от основните постижения на който е еманципацията на крепостни селяни през 1861 г., която слага край на робство на руското селячество, пет години преди еманципацията на робите в САЩ.
Катедралата на Спасителя на разлята кръв впечатлява с петте си купола, разкошно украсени и покрити с бижутерски емайл. Особеният й многоцветен екстериор рязко откроява катедралата от типично строгите архитектурни пропорции и цветови комбинации на Санкт Петербург. Строителството й отнема 24 години. .Акцентът както на интериора, така и на екстериора на Катедралата е мозаечната му колекция, базирана на картините на Васнецов, Нестеров и Врубел. С обща площ от 23130 квадратни фута, това е една от най-големите колекции от мозайки в Европа.
Петерхоф
Петерхоф безспорно е една от най-известните забележителности на Санкт-Петербург. Наричан е „Руският Версай“. Личното ми мнение е, че подобно сравнение е излишно и като че ли омаловажава величието това място.
През май 1717 г. Петър I пътува до Париж и остава там до края на юни. Той обръща особено внимание на една от кралските резиденции – двореца Версай. Особено бил заинтригуван от технически детайли, свързани с изграждането на фонтаните и парковете, както и архитектурните особености на двореца и павилионите. Вярва се, че първият архитект на Петерхоф бил самият Петър Велики. Той лично направил първите чертежи на двореца и дал изрични инструкции на Йохан Фридрих Браунщайн, пруски архитект, който пристига в Русия през 1713г., заедно със своя учител – Андреас Шлютер, дворцов архитект и скулптор на крал Фредерик I. През 1716 г. известният френски архитект Жан-Батист Леблон е назначен от Петър I за главен архитект и започва своята работа по Петерхоф. По двореца работят и други франзуци – скулпторите Никола Пино и Франсоа Васо, инженерът на фонтани Пол Жозе Сулем, както и италианците Карло Франческо Растрели и синът му Бартоломео. През 1720 г. започва изграждането на система, която да осигури водоснабдяването на Петерхоф. Това е изключително хидротехническо постижение, осигурило вода за всички великолепни фонтани в парковете на дворцовия комплекс.
Официалното откриване на Петерхоф се състояло на 15 август 1723 г. Петър Велики умира през 1725 г. До този момент, изключителният комплекс на Петерхоф, впечатляващ всички със своите мащаби и разкош, е изцяло завършен: Дворецът с Голямата каскада са построени, Горният Парк и Долният парк са красиво оформени, по-малките комплекси – Марли, Монплезир и Ермитаж са издигнати и почти всички фонтани са функциониращи.
Екатерининският дворец
Недалеч от Санкт Петербург, в град Пушкин се намира Екатерининският дворец. Екатерининският дворец носи името на Екатерина I, съпруга на Петър Велики, която управлява Русия две години след смъртта на съпруга си. Първоначално скромна двуетажна сграда, поръчана от Петър за Екатерина през 1717 г., Екатерининският дворец дължи своето величие на дъщеря им императрица Елисавета, която избира Царское село за своя главна лятна резиденция. От 1743 г. сградата е реконструирана от четири различни архитекти, преди Бартоломео Растрели, главен архитект на императорския двор, да бъде инструктиран да препроектира изцяло сградата в мащаб, който да съперничи на Версай.
Тук се намира наскоро възстановената Кехлибарена стая. Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората Световна война от нацистите и местонахождението ѝ е изгубено в хаоса в края на войната. Точната ѝ съдба все още остава в тайна. В първоначалния си вид Кехлибарената стая представлявала пано от 55 m², което съдържало повече от 6 тона кехлибар. Кехлибарената стая добила окончателния си вид през 1770 г.
Санкт Петербург е град с много лица и има нещо в него, което оставя траен спомен у всеки посетител Когато видите северната руска столица, нейните цветове, невероятни светлини и история ще ви преследват дълго. Повече снимки от Санкт Петербург може да видите в нашата Галерия:
