Ермитажът е най-големият музей в Русия. Неговата колекция наброява над три милиона експонати, сред които скулптури, картини, графично и приложно изкуство, археологически находки, монети и медали. Тази внушителна колекция е формирана за период от над три века. Някои от шедьоврите в музея са придобити в началото на 18 век – при управлението на Петър Велики. През втората половина на същия век колекционирането на изкуство отбелязва изключителен прогрес в Русия. Така, Екатерина Велика, в допълнение към някои индивидуални картини и платна, закупува няколко големи колекции, които се превръщат в ядрото на галерията, която може да бъде разгледана днес в музея. През 19 и 20 век колекцията продължава да се разраства благодарение на многобройни покупки, археологически открития и подаръци, както и творби, прехвърлени тук от други руски музеи. Колекцията на Ермитажа продължава да се увеличава и до ден днешен. Днес Ермитажът заема няколко сгради – Зимния дворец, Малкия Ермитаж, Големия Ермитаж, Новия Ермитаж, Ермитажния театър, Меншиковския дворец и сградата на Главния щаб, с обща площ от 127 478 кв.м.
Най-ранната от тях е Зимният дворец, който е бил главна резиденция на руските императори в продължение на век и половина. Разположен на брега на река Нева, в самото сърце на Санкт Петербург, дворецът е построен между 1754-1762 от Франческо Барлтоломео Растрели по нареждане на императрица Елисавета, дъщеря на Петър Велики. Италианец по рождение, Растрели идва за първи път на брега на река Нева, когато е едва шестнадесет годишен. Зимният дворец е едно от най-големите му постижения, изящен пример за руски барок.
Малкият Ермитаж е изграден до Зимния дворец, на изток от него, между 1764-1775г. по заповед на Екатерина Велика. Дело е на архитектите Вален де ла Мот и Фелтен. Това е най-малката сграда в целия комплекс, състоящата се от два павилиона с градина, разположена на нивото на първия етаж между двете галерии. Декоративният модел на сградата следва неокласическите канони, както и типичните за този стил сурови пропорции, следвайки архитектурната структура на Зимния дворец. Целият архитектурен комплекс е наречен Малък Ермитаж поради предназначение на северния павилион, където Екатерина Велика е била домакин на забавни вечери с игри, които тя е нарекла „малки уединения“. В превод от френски думата „ермитаж“ означава именно „място за уединение“. Прочутият часовник-паун е изложен тук. В галериите на Малкия Ермитаж са изложени западноевропейски картини и декоративни произведения на изкуството.
Нарастването на колекцията наложило построяването на нови помещения. Така през 19 век е издигнат Стария Ермитаж. Освен картини, тук се помещавала частната библиотека на императрицата. Юри Велтен, архитектът, хармонично включва новата сграда във вече съществуващия дворцов комплекс. Строгостта и простотата на Стария Ермитаж следват каноните на класицизма от 18 век. Сградата няма елементи, показващи реда като колони или пиластри, но нейната структура изцяло се определя от пропорциите на класическия ред. Долната част на сградата, масивна, е балансирана от по-леката горна част. Декоративната схема на фасадата се основава на ритмичната комбинация от хоризонтални раздели и вертикални отвори на прозореца. През 1792 г. Джакомо Куаренги построява разширение към Стария Ермитаж, за да приюти лоджиите на Рафаел, копия на оригиналните фрески от 18 век, които могат да бъдат видени във Ватикана, Рим. В Стария Ермитаж е изложено италианско ренесансово изкуство.
През 1783 г. архитектът Джакомо Куаренги получава възложение от императрица Екатерина Велика за построяването на Ермитажния театър. Строежът е завършен през 1787 г. Добре балансираната хармонична структура на сградата я прави изключителен пример за руския неокласицизъм от края на XVIII век. Рустичните прозорци на приземния етаж са украсени с ключове от камъни с лъвски маски, един от любимите декоративни елементи на Куаренги. Колонадата на второто ниво на фасадата е обградена с ризалитите със статуите на древногръцки драматурзи и поети.
С построяването на Ермитажния театър е завършена тази част от комплекса, чиято фасада гледа към крайбрежната улица. Макар и издигнати през различни периоди, тези четири сгради формират идеално хармоничен архитектурен квартет. В началото на 18 век сградите са свързани със Зимния дворец посредством проходи. Когато през 1837 г. в двореца избухва опустошителен пожар, тези проходи са запечатани и така последиците от пожара са ограничени само в двореца. След пожара следва бърза реконструкция.
Управлението на Николай Първи се свързва не само с този пожар, но и с построяването на нова част от комплекса – Нов Ермитаж. Тази сграда не се вижда от река Нева. Главната й фасада гледа към улица Милионная. Тази част от комплекса е специално създадена, за да бъде изложена там част от колекцията. Това ясно личи в просторните, хубаво осветени зали. Новият Ермитаж е проектиран от немския архитект Лео фон Кленце, дизайнер на известната Пинакотека в Мюнхен. Забележителен в входът му, украсен с десет големи фигури на атланти, изсечени от графит.
През 1860 г. Ермитажът отваря своите врати за посетите. Както вече стана ясно, музеят е огромен. Изчислено е, че обиколка на всичките му 350 зали се равнява на 20 километра. Ако решите да отделите време на всеки един експонат, пък било и минута, ще са ви нужни нужни между 8 и десет години. Именно заради това, в Ермитажа човек трябва да отиде подготвен, трябва да е наясно какво от тази внушителна колекция иска да види и къде се намира то. По-долу ви представяме избраните от нас експонати и зали.
Главното стълбище на Зимния дворец
Главното стълбище на Зимния дворец е един от онези интериори на Зимния дворец, които ни дават ясна идея относно бароковите интериори, създавани от Растрели. След пожара от 1837 г. стълбището е реконструирано от Василий Стасов. Първоначално е известно като Посланическото стълбище, защото именно тук започвало приемането на чужди пратеници. По-късно става придобива друго име – Йордан. Оттук преминавала процесията на Богоявление, което стигала до река Нева, до „Йордан“ – павилион, където се извършвали кръщенета.
Огромното пространство на стълбището, което обхваща почти изцяло височината на трите етажа на Зимния дворец, е изпълнено със светлина, въздух и блясък на злато. Пространството изглежда още по-голямо благодарение на големите огледала и прозорци, гледащи към река Нева. На тавана е изобразена планината Олимп и древногръцките богове. Картината е дело на венецианеца Гаспаро Дициани. Статуите в декора на стълбището носят символично послание, персонифицирайки мощта на руската държава. Сред статуите са „Справедливост“ /в централната ниша/, „Мъдрост“ и други алегории.
Малката тронна зала
Малката тронна зала на Зимния дворец, известна още като Мемориалната зала на Петър Велики, е създадена за цар Николай I през 1833 г. от архитекта Огюст де Монферран. След пожар през 1837 г., в който по-голямата част от двореца е разрушена, помещението е пресъздадено точно както е било от архитекта Василий Стасов.
Проектиран в бароков стил, престолът е загърбен в апсида и поддържан от две коринтски колони от яспис. Зад престола е поставеноголямо платно, посветено на Петър Велики, който е изобразен заедно с Минерва. платното е дело на Якопо Амигони. Стените са облицовани с пурпурно кадифе, украсено с двуглави орли от сребърна нишка. Картините в залата изобразяват битката при Полтава и битката при Лесная от Пиетро Скоти (1768-1837) и Барнаба Медичи. Фокусът на стаята е тронът, изработен от злато и сребро през 1731 г.
Военната Галерия
Военната Галерия, създадена през 1812 г. е една от най-известните зали на Зимния дворец. Галерията се състои от 332 портрета на генерали, участвали в Отечествената война от 1812 г. Портретите са рисувани от Джордж Дау и руските му помощници Александър Поляков и Вилхелм Август Голике. Специални места са отредени на официалните портрети на съюзническите владетели: император Александър I от Русия и крал Фридрих Уилям III от Прусия (и двамата от Франц Крюгер) и император Франциск I Австрийски (от Йохан-Петер Крафт).
Голямата тронна зала
Голямата тронна зала е създадена от Джакомо Куаренги в класически стил и е била предназначена като място за най-важните официални церемонии. Открита е в тържествена атмосфера през 1795 г. Заема площ от близо 800 кв. м. Открояват се две нива със сводести прозорци, редуващи се с удвоени коринтски колони. Таванът на залата е изграден от медни листове, фиксирани върху специална метална конструкция. Орнаментът на тавана се повтаря в дизайна на паркета, състоящ се от шестнадесет различни видове дърво.
Малахитовата зала
Малахитската зала е проектирана в края на 30-те години на 19 век от архитекта Александър Брюлов. Била е предназначена за официална приемна за императрица Александра Фьодоровна, съпруга на Николай I. Тя заместила стая от яспис, която е унищожена при пожара от 1837 г. Стаята получава името си от използването на малахит за нейните колони и камина. Този голям салон съдържа голяма малахитова ваза, както и мебели от работилниците на Питър Гамбс (1802-1871), син на известния производител на мебели Хайнрих Гамбс, спасени от пожара през 1837 г.
Павилионната зала
Павилионната зала на Малкия Ермитаж е създадена по дизайн на Андрей Стакеншнайдер. Комбинирайки ренесансови, готически и ориенталски мотиви, архитектът създава светла и ефирна стая в бяло и златно. Колонадата от бял мрамор поддържа отворена галерия. Таванът и аркадата, рамкиращи залата, са богато украсени с позлатена мазилка. Мраморни камини и фонтани, украсени с черупки, изрязани от цветен камък, допълват цялостния архитектурен ансамбъл. Двадесет и осем големи и малки кристални полилеи осветяват тази разкошна стая.
Тук се намира и известният часовник паун /и не само/. Елегантният часовник датира от 1777 г. Пристига в Русия през 1797 г. и известно време е собственост на княз Григорий Потьомкин, тайният съпруг на Екатерина Велика. От 18-ти век той радва посетителите със своя спектакъл от три пеещи птици – бухал, паун и петел – и сега е единственият голям пример на роботиката от 18-ти век, оцелял непроменен в 21 век.
Лоджията на Рафаел
Поръчана от императрица Екатерина Велика в края на 1780-те, лоджията на Рафаел е точното копие на Галерията в Папския дворец във Ватикана. Стенописите на откритите лоджии на Папския дворец били нарисувани по скици на Рафаел. Техните копия, направени в Италия от група художници под ръководството на Кристофър Унтербергер, заели своето място в галерия, издигната от Джакомо Куаренги. Трезорите в Лоджия са украсени със сцени от библейски сюжети, стените са покрити с картини с орнаментални мотиви, известни като „гротески“.
Мадона Лита
Въпреки че авторството на картината остава спорно, въз основа на скици тя се приписва на Леонардо да Винчи. Картината изобразява жена, която кърми новородения си син. Лицето на майката е почти осветено и в ъглите на устата й може да се забележи нотка на усмивка, докато с любов гледа към детето. През по-голямата част от 19-ти век картината е била притежавана от миланската фамилия Лита, като по този начин получава името си. По-късно е дарена Ермитажа от член на семейството.
„Даная“ от Рембранд
Един от шедьоврите на холандския художник Рембранд изобразява Данае, героиня от гръцката митология. Тя е майка на Персей, която забременява от Зевс по формата на душ от злато. Първоначално моделът на картината е съпругата на Рембранд, Саския, но по-късно лицето й е променено на това на любовницата му Геерти Дирк. Картината е имала трагично време в Ермитажа. През 1985 г. е нападнат със сярна киселина и нарязана няколко пъти. Въпреки че реставрацията е била успешна, голяма част от оригиналната картина е загубена.
„Даная“ от Тициан
Тициан и негови студенти създават редица картини на същата тема, като една от тях сега се помещава в Ермитажа. Сцената изобразява момента на съблазняването на Данае от Зевс, когато той се появява пред нея под формата на душ от злато.
Купидон и Психе
Елегантната и чувствена скулптура на Антонио Канова показва двата митологични героя в момента на пробуждането на Психе след целувката на Купидон. Разликата между гладкия мрамор на кожата на влюбените и грубата текстура на скалата, на която лежат, разкрива умелата техника на италианския художник.
Приклекналото момче на Микеланджело
Единствената художествена творба на ренесансовия скулптор и художник Микеланджело в Ермитажа е скулптурата на приклекналото момче. Тази незавършена мраморна статуя изобразява голо приклекнало момче.
Завръщането на блудния син на Рембранд
Тази картина основателно може да бъде определена като една от най-важните религиозни картини на Рембранд. На снимката можете да видите финалната сцена на популярна притча за блудния син. На преден план има двама души – бащата и синът, който току-що се завърна в бащината си къща. Бащата се радва, че вижда сина си. Никой не знае кои са останалите четирима души – някои предполагат, че всички те също са братя и сестри. Други предполагат, че хоратя в дясно са същите и показват сцена преди бягството на сина. Картината е купена от руския посланик и дипломат Дмитрий Голицин във Франция и след това е поставена в Ермитажа през 1766 година.
Шедьоврите на импресионистите
В сградата на Генералния щаб, намираща се срещу Зимния дворец, могат да бъдат видени картини на едни от най-известните импресионизми – Винсент ван Гог, Писаро, Моне, Реноар и др.
Повече снимки от Ермитажа може да видите в нашата Галерия.
