Петерхоф безспорно е една от най-известните забележителности на Санкт-Петербург. Наричан е „Руският Версай“. Личното ми мнение е, че подобно сравнение е излишно и като че ли омаловажава величието това място.
Историята на Петерхоф започва около 1700 г., когато малка дървена къща, наречена „Покоите на Петър Велики“, била построена през 1704 г. на брега на Финския залив. Първите стъпки по превръщането на тези малки „покои“ във величествена резиденция са предприети през 1710 г., скоро след Битката при Полтава. Битката при Полтава е решително сражение, част от Великата северна война. На 8 юли /27 юни стар стил/ 1709 г. 45 000 руска армия, предвождана от Петър I и фелдмаршал Меншиков разгромява 22 000 шведска армия, предвoждана от крал Карл XII. Северната война започва през 1700 г. след като войските на Швеция печелят няколко сражения срещу Дания и Русия, но не успява да доведе конфликта до край. В началото на 18 век Петър I започнал да модернизира своята армия и печали важната битка край Ливония. Скоро след това той построява град Санкт Петербург. Шведският крал Карл XII решава да нанесе окончателен удар на руснаците и през 1708 г. поема с многочислена армия към Москва. Модернизацията на руската армия не била завършена и Петър I първоначално се опитал да сключи мир със шведския крал, предлагайки му всичките си балтийски владения без Санкт Петербург. Карл XII обаче категорично отказва и продължава своето настъпление. Руснаците нямат избор освен да се оттеглят към вътрешността на териториите си, прилагайки тактика, наречена „тактика на изгорената земя“, изгаряйки всички култури и унищожавайки всякаква възможността шведската армия да яде, пие или използва транспорт по пътя. Армията от 40 000 шведи е намалена до 20 000 след успешна атака от част от силите на Петър I, а шведските сили са посрещнати от многобройна руска армия край малкия украински град Полтава. Битката започва при зазоряване. Шведите атакуват първи, но са отблъснати. Петър I нарежда контраатака. Скоро надмощието на руснаците става очевидно и шведската армия отстъпва. Карл XII успява да избяга и се прибира в Швеция през Османската империя пет години след битката.
През май 1717 г. Петър I пътува до Париж и остава там до края на юни. Той обръща особено внимание на една от кралските резиденции – двореца Версай. Особено бил заинтригуван от технически детайли, свързани с изграждането на фонтаните и парковете, както и архитектурните особености на двореца и павилионите. Вярва се, че първият архитект на Петерхоф бил самият Петър Велики. Той лично направил първите чертежи на двореца и дал изрични инструкции на Йохан Фридрих Браунщайн, пруски архитект, който пристига в Русия през 1713г., заедно със своя учител – Андреас Шлютер, дворцов архитект и скулптор на крал Фредерик I. През 1716 г. известният френски архитект Жан-Батист Леблон е назначен от Петър I за главен архитект и започва своята работа по Петерхоф. По двореца работят и други франзуци – скулпторите Никола Пино и Франсоа Васо, инженерът на фонтани Пол Жозе Сулем, както и италианците Карло Франческо Растрели и синът му Бартоломео. През 1720 г. започва изграждането на система, която да осигури водоснабдяването на Петерхоф. Това е изключително хидротехническо постижение, осигурило вода за всички великолепни фонтани в парковете на дворцовия комплекс.
Официалното откриване на Петерхоф се състояло на 15 август 1723 г. Петър Велики умира през 1725 г. До този момент, изключителният комплекс на Петерхоф, впечатляващ всички със своите мащаби и разкош, е изцяло завършен: Дворецът с Голямата каскада са построени, Горният Парк и Долният парк са красиво оформени, по-малките комплекси – Марли, Монплезир и Ермитаж са издигнати и почти всички фонтани са функциониращи.
Долният парк
Важна част от архитектурния комплекс на Петерхоф са Горният и Долният парк. В парковете има множество скулптори, павилиони, фонтани.
Долният парк, както подсказва името му, заема долната, по-ниска част на терена, разположена пред двореца. Простира се до брега на морето. Площта му е близо 100 хектара.
Най-голямата атракция на в Долния парк, а и в целия комплекс, е Голямата каскада. Ансамбълът на каскадата се състои от три водопада, 64 фонтана и 37 позлатени статуи. Сред водопадите се издига позлатена статуя на Самсон. От широко разтворените челюсти на лъва, с който героят се бори, излиза водна струя. Паметникът е построен в чест на руските войски, победили шведските нашественици в битката при Полтава. Мощната три-метрова фигура на библейския персонаж олицетворява Русия – Победителят. Двадесет-метрова водна струя блика от челюстите на победения лъв. Осем фонтана във формата на позлатени делфини, които трептят в краката на Самсон, създават пъстра водна феерия. Лъвовете-фонтани, надничащи от скалните ниши, олицетворяват частите на света. Централният басейн на Голямата каскада е свързан с морето от Морския канал, който протича от центъра на басейна директно в залива.
Композиционно свързана с Ермитажа е Лъвската каскада. Построена е през 1799-1801 г. и прилича на открит гръцки храм. Каменната основа е оградена от три страни с 14 сиви гранитни колони. Сред колоните има фонтани с мраморни вази. От двете страни каскадата се пази от бронзови лъвове.
Златната каскада е невероятна, що се отнася до пищната й декорация. Представете си грандиозно стълбище със златни стъпала, по които се спуска вода. Двадесет и две стъпала са облицовани с мрамор и покрити с позлатени медни листове. От двете страни стоят шест мраморни статуи на гръцки богове на постаменти. На горната стена в центъра е статуята на Нептун с тризъбец в ръце; вляво е тритонът; вдясно – Бахкус, богът на виното и веселието. В басейна пред водопада стои статуята на Флора, богинята на пролетта и обновлението на природата.
В Долния парк могат да бъдат разгледани още дворецът Монплезир, дворецът Марли и павилиона Ермитаж.
Дворецът Монплезир, чието има в превод от френски означава „мое удоволствие“, е най-ранната постройка в комплекса. Поръчан е от Петър Велики за съпругата му Екатерина. Разположен в източния край на Долния парк, точно на бреговата ивица на Финския залив, Монплезир смътно прилича на холандско колониално имение, със своя висок двускатен покрив над централния корпус и тесни правоъгълни прозорци, направени за защита от зимния северен вятър. Фасадата от противоположната страна на двореца е съвсем различна, с дълги едноетажни галерии, покрити с балюстрадна тераса, поддържана от стройни колони. Тук големите френски прозорци позволяват на естествената светлина да се излива в стаите, придавайки на цялата сграда лятно, почти тропическо усещане.
Монплезир е завършен през 1723 г. и става предпочитано отстъпление на Петър, където той се забавлява само най-близките си приятели и съветници. Стаите отвътре са почти изцяло облицовани с дъб и съдържат интересна колекция от изкуство от 17 век, голяма част от която идва от собствената колекция на Петър. Сред акцентите вътре е възхитителната т.н. Лакирана галерия, създаването на която изисквало руски зографи да прекарат месеци в изучаване на китайските техники за лакиране. Резултатът е изключителна смес от черни, златни и червени панели с подчертано руски акцент. Залата на Асамблеята, която е била главната приемна, използвана за различни банкети по времето на Петър, е украсена с решетъчни панели, представящи Африка, Америка и Азия. Типично за Петър, Монплезир показва интригуваща смесица от величие и домашен комфорт.
В западната част на Долния парк стои елегантна двуетажна сграда – Ермитажният павилион. Над входа има балкон, поддържан от резбовани дъбови корнизи. Балконът е с парапети от ковано желязо. Стените са украсени с пиластри с коринтски капители и високи пиедестали. Високите стъклени врати и прозорци с великолепната си гледка придават на сградата особена приветливост. Името на павилиона описва предназначението на сградата, която е била отрязана от любознателните погледи чрез дълбок ров. Само мост го свързва с външния свят. Петър Велики решава да построи Ермитажния павилион при завръщането си от посещение в Европа, където този тип павилион е на мода. Изграждането му, по проект на Йохан Браунщайн, отнема много време и е завършено чак след смъртта на императора през лятото на 1725 г. Първият етаж на павилиона има антре, кухня, килер, коридор и дървена стълба, което води до втория етаж. На втория етаж има голяма дневна зона от 80 квадратни метра. м. .
Ермитажният павилион понася значителни щети по време на Втората световна война. Германците поставили оръдие на първия етаж, за да бомбардират Финския залив. В резултат част от стената и балконите са разрушени. През 1952 г. Ермитажът отново отваря вратите си за посетители. Това е първият музей в Петерхоф, който е реставриран. През 1970-1971 г. е извършена обширна работа за укрепване на основата и възстановяване на облицовката на стените на рова.
Дворецът Марли се появи в Петерхоф след посещението на Петър I в Марли-ле-Рой – резиденцията на Луи XIV през 1717 година. Сградата е най-елегантната, скромна и в същото време грациозна. Петър е имал само две години, за да се наслади на „Марли“ преди смъртта си. „Марли“ вече не се използва като резиденция и до средата на 18 век е превърнат в място, където се съхраняват лични вещи на Петър, включително гардероба му, официални подаръци, различни мебели и предмети на изкуството. Интериорът на двореца се поддържа възможно най-близо до състоянието, в което е бил, когато Петър умира, въпреки че са изцяло реконструирани в края на 19 век, когато структурни слабости довеждат до възстановяването на Марли почти от нулата.
Горният парк
Горният парк е разположен пред южната фасада на двореца и представлява великолепен вход към императорската резиденция. Това е своеобразен зелен вестибюл под открито небе – хармоничен, светъл и просторен. Оформлението му е изпълнено според скиците на самия Петър I и се променя само леко с течение на времето.
Дворецът
Интериорът на двореца е разнообразен и впечатляващ. Много са залите, заслужаващи внимание.
Главното стълбище
Посетителят остава зашеметен още изкачвайки се по парадното стълбище. Основното стълбище е разкошно украсено с издълбани скулптури, изработени от липов дървен материал, символизиращи сезоните на годината. Картината на тавана прославя императрица Елисавета, алегорично рисувана като богинята на пролетта. Стените са боядисани в темперна техника във флорална шарка.
Залата за танци
С площ от 270 кв.м. Залата за танци, известна още като Залата на търговците, заемала по-голямата част от западната половина на двореца. Прозорците са подредени на две нива и като декорация са използвани множество огледала и картини. Паркетът е от тъмен и светъл дъб, клен и орех. Според легенда Елисавета заповядва на Растрели да използва колкото е възможно повече злато в дизайна на стаята, тъй като апартаментът е бил използван за приемане на представители на благородни търговци, които по мнението на императрицата се възхищавали на златото.
Тронната зала
Тронната зала е най-голямата запа в двореца – 330 кв. м. Проектирана е от Бартоломео Франческо Растрели по нареждане на Екатерина Велика. Декорирана в класически стил от архитекта Велтен. На западната стена можем да видим четири картини на Ричард Петон, изобразяващи битката при Чешме. Това е много важната победа за Русия по времето на Екатерина Велика. На противоположната източна стена се намира големият конски портрет на Екатерина Велика от В. Ериксен. Портретът е озаглавен „Шествие към Петерхоф“. Историческото събитие, което е изобразено е държавният преврат, който извежда Екатерина на трона на Руската империя през 1762 г. Тронният стол стои точно под портрета. Залата е украсена с портретите на другите владетели от династията Романови и членовете на техните семейства. Залата е била предназначена за официалните церемонии, понякога тук е имало банкети и балове.
Залата за аудиенция
Залата за аудиенция е един от шедьоврите на Растрели. Има фантастични дърворезби, порцеланови статуетки в стил рококо, огледала и двойни прозорци.
Бялата трапезария
Бялата трапезария е декорирана през 1774-1775 г. от Велтен. Интериорът е в класически стил, основният използван цвят е бял.
Китайските кабинети
В двореца има два китайски кабинета. И двата са с екзотичен интериор, декориран с парчета китайски порцелан, лакирани мебели и дървени панели. Във всеки кабинет са изложени дипломатически подаръци.
Едно е сигурно – посещение на комплекса Петерхоф няма да ви остави безразлични, а каскадите и фонтаните ще бъдат запомнени за цял живот.
Повече снимки от Петерхоф може да видите в нашата Галерия:
