Дворецът на дожите е бил седалище на управниците на Венецианската република. Намира се на брега на венецианската лагуна, недалеч от базиликата Сан Марко. В него са живели и управлявали в продължение на хиляда години не само венецианските дожи, но там са се намирали също тайната полиция, главната съдебна палата, затворът, килиите за мъчение и други административни институции. През 14 век управниците на града взели решение за построяването на грандиозен дворец, който да отговаря на могъществото и силата на града. Проектът на Двореца на Дожите е дело на Филипо Календарио. Под негово ръководство започнало строителството. То обаче било прекъснато през 1355г., когато Календарио бил екзекутиран поради измяна. В резултат на преждевременната му смърт, строителството било осъществено на два етапа. Източното крило е завършено през 1340г., докато за изграждането на западното са нужни още 100г. Архитектурният стил, в който е построен двореца, се определя като готически с византийско влияние. Екстериорът е богато украсен с колони, четирилистници и сложни мраморни модели.
На снимката: дворецът на Дожите, заснет откъм лагуната /източник: Shutterstock/;
Дворецът на дожите се състои от три крила. Две от тях се опират в базиликата Сан Марко и така се формира вътрешен двор с формата на четириъгълник. Ако разгледате фасадата, насочена към площада „Сан Марко” няма как да пропуснете Порта делла Карта. В миналото тя е била главният вход към двореца. Тя е изработена през 1438г. от Джовани и Бартоломео Бон. Над входа е изобразен дожът Франческо Форскари, известен с много победи, които извоювал за Венеция, коленичил през крилатия лъв, символ на града. Четирите скулптури около портата символизират четирите добродетели –сила на духа, щедрост, благоразумие и умереност. В превод името на портата означава хартиената порта и то идва от факта, че в миналото тук са били поставяни градските декрети, за да може населението да се запознае със съдържанието им. Вътрешният двор на двореца е красиво маркиран от двуредова мраморна аркада. В центъра му има два бронзови басейна, за съхранение на вода, която според венецианците е най-добрата в целия град. Към вътрешната част на двореца се стига по Стълбището на гигантите, наречена така заради поставените там огромни статуи на Марс и Нептун. Тези статуи са дело на скулптура Сансавино и трябвало да символизират властта на Републиката както по земя, така и по море. На това стълбище били провеждани важни чествания и церемонии, сред които най-важна била коронацията на дожите.
На снимката: дворецът на Дожите отвън /източник: Shutterstock/;
Апартаментите на дожите заемали само един от трите етажи на двореца. До тях се стигало по великолепното Златно стълбище, дължащо името си на украсения със злато свод. Днес в тези апартаменти почти не е останало обзавеждане, тъй като голяма част от мебелите били откраднати от армията на Наполеон. Друга причина за липсата на мебели е и фактът, че длъжността на дожа не била наследствена и при неговата смята, новоизбраният управник носел в двореца собствената си покъщнина, докато тази на стария била отнасяна от семейството му. Останали са обаче великолепни камини и изкусно изрисувани тавани.
На снимката: Залата на големия съвет /източник: Shutterstock/;
Най-голямата зала в двореца, заемаща цялото му южно крило, е Залата на големия съвет. Големият съвет наброявал над 2000 души, тъй като в него участвали всички благородници над 25 годишна възраст. По време на заседанията на съвета патрициите предлагали и обсъждали нови закони и определяли хората, които заемали всички важни длъжности в държавата. Залата е пищно декорирана от най-големите венециански майстори на онзи период. В центъра на тавана е картината на Якопо Тинторето „Венеция, кралица на морето”. Овалите са изрисувани с творби на Якопо Палми-младши и Паоло Варонезе. Под тавана започва фриз, на който са изобразени първите 76 дожи. Липсва само един от тях, който се опозорил след като направил опит за държавен преврат. Стената зад тронния подиум на дожа е заета от друго произведение на Тинторето и неговия син Доменико – „Рай”, картина, която се счита за най-голямото маслено платно в света. коридор отвежда от Залата на големия съвет към Изборната зала. В нея се подготвяли и провеждали всички публични избори, включително изборът на дож. Настоящата й декорация датира след пожара от 1577г. Картините изобразяват епизоди от военната история на Венеция, предимно морските победи на венецианците на Изток, както и превземането на Падуа през 1405г.
На снимката: част от двора на двореца /източник: Shutterstock/;
Дворецът на дожите не е известен единствено като мястото, където са живяли и откъдето са управлявали венецианските дожове. Той е и мястото, където се творял законът и където се раздавало правосъдие. Върховният съд заседавал в Залата на Съвета на десетте. Съвета на десетте е създаден през 1310г. като временна институция във връзка с въстанието на благородника Баямонте Тиеполо срещу тогавашния дож. Макар че се очаква да съществува само два месеца, в последните Съветът бива подновяван, докато не се превръща в постоянно действаща институция. Състоял се от десет членове, избирани за срок от една година от Големия съвет. В залата на Съвета на десетте се водела борбата срещу престъпността. Правосъдието се раздавало бързо в Двореца на дожите. То варирало от затвор до обезглавяване. Злокобно известна е намиращата се в съседсто Зала на компаса „Лъвска паст”. Подобни лъвски усти могат да бъдат видяни и на други места в града. В устите се пускали сигнали за престъпления, по повод на които работел Съвета. На тавана на Залата на съвета на десетимата е изобразен Зевс, който поразява с гръмотевица пороците. От залите, в които се разглеждали делата, се минава по коридор, който отвежда към Моста на въздишките, а оттам към тъмниците, където държали затворниците.
Адрес:Piazza San Marco 1;
Резервирайте своя престой във Венеция тук:
Нашите предложения на хотели може да откриете в специалната ни секция „Места за настаняване„, където сме споделили наши лични впечатления.