„Мон Сен Мишел“ е може би най-посещаваното място във Франция след столицата Париж и нейните забележителности. Красивото географско разположение на острова, както и неговата богата история, привличат милиони туристи всяка година. „Мон Сен Мишел“ е остров, разположен до устието на река Куено в Долна Нормандия. Разбира се, основно внимание на този остров привлича построеното тук абатство. Скалата, върху която е построено абатството, привличала поклонници от дълбока древност. Дефакто тя се издига като остров само по време на приливите, които тук се определят като един от най-силните в света и най-силните в Европа. По време на прилив разликите във водното равнище понякога са достигали и до 14 метра, докато при отлив е имало случаи, при които водата се е оттегляла на километри навътре в морето. В миналото приливната вълна е прииждала с голяма скорост и затова не са една или две легендите, разказващи за смъртта на хора, застигнати от водата. Днес положението доста се е променили- с течение на времето, а и в резултат най-вече на човешката дейност приливите са загубили своята сила. Островът сега е свързан със континента чрез дига, а в бъдеще дори се предвижда и изграждането на мост. Дори и днес, ако посетите мястото, може да видите строителните работи, които се извършват непрестанно в тази насока.
На снимката: абатство Мон Сен Мишел /източник: Shutterstock.com/;
„Мон Сен Мишел“ е изпълнен с интересни истории и легенди. Едва ли е учудващо, че самото възникване на острова отново се свързва с една такава легенда. Историята разказва за силна буря, която връхлетяла тази част на френския бряг през VIII век. В резултат на бурята крайбрежната ивица била променена изцяло. Голяма част от пасищата и горските масиви, намирали се по това време тук, са останали под водата, като над нея единствено останали да стърчат две скали- Мон Томб, който по-късно бил преименуван на „Мон Сен Мишел“, бил по-голямата от двете скали, а „Томбелен“ или „Малката могила“ била по-малката скала. Друга, още по-фантастична легенда, разказва, че скалите са донесени тук от гиганти-родители на Гаргантюа. Баща му Грангузие донесъл по-тежката скала /Мон Томб/, а майка му Гаргамел донесла по-малката скала „Томбелен“.
На снимката: абатство Мон Сен Мишел /източник: Shutterstock.com/;
През 6-ти и 7-ми век островът бил използван главно като защитна крепост. Построяването на църковна сграда на острова също се свързва с легенда. Историята разказва, че през 708г. Архангел Михаил се явил пред Свети Обер, епископ на Авранш и му казал да построи църква на острова. Свети Обер обаче пренебрегнал думите на Архангел Михаил, което накарало последният да го докосне с пръст по челото и дори да пробие черепа му. В памет на това чудо била построена и първата църковна сграда- базиликата „Свети Михаил“. Днес хората, които не вярват в тази легенда, наистина могат да видят, че върху черепа да Свети Обер има лека вдлъбнатина. През следващите години около абатството започва да се изгражда и малко селище. В началото на 10-ти век островът е анексиран от владетелят на Нормандия Гийом I, a през следващия век манастирът дава подкрепата си за Уилям Завоевателя и в резултата на това получава имоти в Англия. По време на Стогодишната война островът многократно е бил обсаждан от англичаните, но никога не е превзет.
На снимката: абатство Мон Сен Мишел /източник: Shutterstock.com/;
Ако решите да посетите „Мон Сен Мишел“ и да се изкачите до горе, то трябва да си приготвите удобни обувки и повечко сили. Преди да стигнете до абатството, показващо се на върха на острова, трябва да изминете не малък път до там. Дори и да използвате автобус или конски впряг до самия остров, пътят по тесните улички към върха не е никак лек. Влизането в самия остров става през т.нар. Кралска порта. Оттук нагоре има една главна улица, носеща името Grande Rue. По протежението на тази улица ще видите множество малки магазинчета, ресторанти и хотели. Повечето от тези сгради датират от 15-ти и 16-ти век, като всичко това спомага да се пренесете по-лесно в онези времена. Тук може да посетите и малката църква, посветена на Свети Пиер-закрилник на рибарите.
Голямата улица свършва със стълбище. Не си мислете обаче, че изкачването е приключило. Оттук пътят става още по-стръмен дори. Изкачването може да е уморително, но за сметка на това си заслужава. Колкото повече се изкачвате нагоре, толкова по-красива гледка ще се открие пред вас във всяка една посока. Влизането в абатството ще ви пренесе в един лабиринт от постройки, където трябва да отделите не малко време. Самият манастир е построен в за дълъг период от време- между 11-ти и 16-ти век, като с течение на времето е претърпял промени. Постройката включва три етажа, които трябвало да символизират различните степени на духовно осъвършенстване. Първата степен е тази на материалните блага и потребности, втората степен е тази на познанието и науката, а последната степен- близостта с Бог.
На последния етаж освен трапезарията на монасите може да видите и красив вътрешен двор и висяща градина. Около тази градина има множество арки, поддържани от красиво декорирани колони.
На снимката: абатство Мон Сен Мишел /източник: Shutterstock.com/;
При посещението си на острова освен самото абатство и църквата, може да посетите и някой от четирите музея, свързани с историята на острова – Музеят на археологията, който представя интересна програма, посветена на строежа на абатството и неговата история; Историческият музей, където може да видите богати колекции от оръжия, брони, картини, скилптури, часовници; Музеят на морското дело и екологията, представящ информация за приливите и отливите, за залива на „Мон Сен Мишел“, както и за действията, които се предприемат по неговото съхраняване; Къщата на Тифани- резиденция от 14-ти век, представяща богата колекция от добре запазено обзавеждане;
От 1979г. „Мон Сен Мишел“ и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство.
Адрес: Le Mont Saint Michel, 50170 Мон Сен Мишел, Франция;