През 1883 година Клод Моне се установява в Живерни, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според някои, художникът се бил влюбил в китното селце след като го зърнал от влака на път за Париж. Бидейки толкова запален по градинарството, колкото по рисуването, Моне се заел със създаването на градина, която да претвори представите му за красота. Тази нелека задача му отнела доста време и усилия, но накрая той успял да сътвори градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.
На снимката: Къщата на Клод Моне /източник:Shutterstock.com/;
Градината заема площ от един хектар. Известна е още като Нормандски двор. Разделена е на цветни лехи, където цветята са разположение по височина, създавайки обем. С времето Моне все повече се увлича по творението си и започва да търси редки видове. Според приятели на художника, той влага всичките си пари в градината, която го вдъхновява в творческите му търсения. Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра.
На снимката: част от градината на къщата /източник:Shutterstock.com/;
Централната алея в Нормандския двор днес е покрита с железни дъги, по които са пуснати катерещи се рози. Розови дървета покриват перилата покрай къщата. В края на лятото латинките завладяват основната леха със своите пъстри топли цветове. През годините Моне е засаждал растенията с окото на художник, така че днес всеки кът от градината е запълнен с изумително разнообразие от цветя, осигуряващи пъстроцветието, което познаваме от платната на импресиониста.
Най-голямото достижение на Моне в Водната градина. Над езерото се издига мост в японски стил, обкичен с бели и лилави цветя. Градината е заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне. Водната градина е изпълнена от асиметричности и извивки.
На снимката: интериорът на къщата /източник:Shutterstock.com/;
Градините в имението Живенри са свидетелство за усилията в търсенията на един творец. Художникът създава шедьовъра си два пъти: страстен градинар, Моне полага неимоверни усилия да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Те са източникът на творческите му импулси. Импресионистът намира вдъхновение във Водната градина в продължение на повече от двадесет години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумрака и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява по-малко от цветята, отколкото от техните отражения – от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода.
След смъртта на Моне през 1926 година неговият син Мишел наследява имота. След Втората световна война имението и градината са изоставени и едва когато през 1966 Мишел Моне, внукът на художника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то получава нов шанс за живот. В продължение на десет години градината и къщата са възстановени по спомени на приятели и близки на художника.
На снимката: прочутото езеро с лилиите /източник:Shutterstock.com/;
Езерото е изкопано наново, засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 година имението е отворено за посещения. Днес всяка година повече от половин милион туристи откриват за себе си градините на импресиониста. И всеки намира обяснението на творческото вдъхновение на големия художник – цъфтежът на цветята в нея е божествена симфония.
Повече снимки може да видите на нашата Галерия:
