Закопане – място, където планината говори
Закопане е един от най-красивите и посещавани планински курорти в Полша. Разположен в подножието на величествените Татри, този град е известен като „зимната столица на Полша“ и предлага невероятна комбинация от природна красота, традиции, култура и приключения през цялата година.
Когато за първи път чух за Закопане, някой го нарече „полските Алпи“. Но когато стъпих там, разбрах, че това място е нещо повече – то има душа. Сгушен в подножието най-високата планинска верига в Полша, градът е сякаш е изграден от дърво, дим от комини и усмивки на хора, които обичат планината.
Още с пристигането си усетих онази специфична свежест на въздуха – студен, чист и напоен с мирис на бор и смола. Главната улица Крупувки ме посрещна с музика, глъч и аромати на печено сирене. Навсякъде имаше малки дървени къщички, от които се продаваше oscypek – традиционно овче сирене, леко опушено и често поднесено с малко сладко от червени боровинки.
История и култура
Закопане има дълга история като културен и артистичен център. През XIX век тук започват да идват писатели, художници и интелектуалци, привлечени от уникалната местна архитектура и живите традиции на планинските жители на региона Подхале. Местните носии, музика и танци все още се пазят и често могат да се видят по време на фестивали и празници.
Особено впечатляващи са дървените къщи в стила „закопанска архитектура“, създаден от Станислав Виткевич. Те съчетават народни мотиви, резба и планинска естетика в изключително уютен и топъл стил.
Музей „Вила Колиба“
Музеят „Вила Колиба“ (Willa Koliba) е една от най-известните. Това е първата постройка в закопанския стил, проектирана от Станислав Виткевич. Построена е през 1892-1893 г. за Зигмунт Гнатовски, който е колекционер на фолклорни и етнографски предмети. През 1906 г. Зигмунт Гнатовски умира в родната си Якимовка. Той не оставя наследници и Колибата е продадена. Етнографската колекция, която Гнатовски е съхранявал в интериор, наречен „стаята на татрийския планинец“, се намира в Татранския музей в съответствие с неговото завещание.
Оттогава насам вилата сменя собствениците си няколко пъти. Несъзнавайки стойността ѝ, те не се интересуват от състоянието ѝ. През 1935 г. Полската железопътна военна учебна дивизия закупува сградата с намерението да организира тук пансион. В хода на ремонтите и адаптацията повечето от оригиналните печки са демонтирани, а уникалните стилни подове са сменени. Същото се случва и с оригиналната декорация на фасадата. Във вътрешността са въведени нови мотиви, характерни за Арт Деко.
Служейки като седалище на германската младежка организация Хитлерюгенд по време на нацистката окупация, вилата оцелява през периода без щети. След войната, първоначално дом за почивка, тя е сиропиталище до декември 1981 г. През 1984 г. Татранският музей нарежда и контролира ремонти, за да спре деградацията на изоставената сграда; през 1987 г. започват консервационни и ремонтни дейности, а по-късно е подреден интериорът. Почти век след издигането на сградата, през декември 1993 г. тук е открит Музеят на закопанския стил. Интериорите са подредени от Владислав Хасиор.
Пет стаи в най-старата част са били подредени в съответствие с първоначалната им функция, като на приземния етаж са били трапезарията, холът и спалнята, а на първия етаж – стаята на Гнатовски и стаята на неговия слуга.
Етнографската колекция на Зигмунт Гнатовски е върната на мястото си в „Стаята на татранския планинец“. Други мебели, домакински прибори и дребни занаятчийски изделия, всички в закопански стил, датират от началото на века, когато стилът е бил в пълен разцвет. Те са били изработени по проекти, изготвени от Станислав Виткевич, неговия ученик и най-близък сътрудник Войчех Бжега, и Станислав Барабаш. Барабаш, от 1901 г. ръководител на Училището по дърводобивна промишленост в Закопане, е признат за въвеждането на закопанския стил в училищните работилници.
Музеят на закопанския стил е единственото място в Полша, което запознава посетителя с историята на постиженията на първата теоретично изработена и успешно реализирана концепция за полски национален стил, базирана на архитектурата и декоративното изкуство на жителите на региона на Подхале.
Информация за цени и работно време може да видите на официалния сайт.
Връх Губаловка
Закопане е рай за любителите на природата и активния отдих.
Градът се превръща в ски столица с множество писти и лифтове, включително известните склонове на Губаловка и Каспрови Верх. Освен ски и сноуборд, тук се практикуват и зимни походи, пързаляне с шейни и ски-скокове.
Макар и не много висок – само 1126 метра надморска височина, – Губаловка предлага спиращи дъха гледки и множество възможности за почивка и развлечения. От центъра на Закопане до върха може да се стигне по няколко начина. Първият е с въжена железница (фуникуляр) – една от най-старите в Полша, открита още през 1938 г. Пътуването трае само няколко минути и разкрива панорамна гледка към долината и планините. Вторият вариант е да повървите пеш – маршрутът от Закопане до върха е около 3 км и е подходящ за разходка през всички сезони. От върха на Губаловка се открива невероятна панорама към Татрите, включително върховете Гиевонт и Каспрови Вирх. При ясно време може да се види дори границата със Словакия.
Губаловка не е само гледка – тя е и център на развлеченията в Закопане. На върха ще откриете традиционни дървени сергии с местни продукти и сувенири, ресторанти и кафенета, предлагащи вкусни планински ястия като oscypek (пушено овче сирене); летни и зимни атракциони – шейни, въжени паркове и детски площадки.
Информация за цени и работно време може да видите на официалната сайт.
Музеят Be Happy
Музеят „Be Happy“ не е просто място – това е преживяване, което задължително трябва да посетите! От неонови светлини, през приказни светове, до холивудски сцени – всяко пространство е създадено, за да направи снимките ви да изглеждат впечатляващо.
Този музей е за вас ако: искаш нещо забавно и цветно, което да разнообрази деня ви особено при лошо време; обичате снимки, социални мрежи – декорите са направени точно това да стимулират креативност в снимането; посещавате със семейство с деца – децата обичат подобни игриви атракции.
Защо бих се върнала
Закопane не е просто дестинация. Това е място, което се усеща – с аромата на смърчите, вкуса на пушеното сирене и тишината на планината. Бих се върнала, за да усетя отново това спокойствие, което рядко се намира в забързаното ежедневие.
Повече снимки от Закопане може да видите в нашата галерия по-долу:
