Истанбул е град с много лица. Мегаполис, чиято територия се разпростира на два континента, той може да предложи по нещо на всеки посетител. Независимо дали търсите история, култура или просто шопинг изживяване, Истанбул няма да ви разочарова. Често гостите на града насочват вниманието си към популярните места в града, утвърдили се като негови символи – Синята джамия, кулата Галата, Света София, покрития пазар Капалъчарши. Посещавала съм Истанбул много пъти, по всеки път, когато се завръщам там, имам желанието на откривам нови и непознати места, места, където можеш да пиеш чай и да съзерцаваш живота наоколо. А това в Истанбул никога не е трудно.
Кварталите Фенер и Балат са едни от тези с най-богата история в Истанбул. Включени са в списъка на обектите на ЮНЕСКО за обекти със световно културно наследство. Въпреки това те все още са рядко посещаван от туристи район. Насладих се на времето из тези места, скитайки наоколо сред местните, които обичат да идват тук, защото атмосферата там наистина уникална, някак автентична.
На снимката: кафене Naftalin K., квартал Балат;
Организирани като малки селца, плетеницата от калдъръмени улици, които вървят нагоре и надолу, създават впечатлението, че сте в лабиринт, пълен със съкровища. Колоритните османски къщи, някои от които са перфектно реставрирани, религиозните сгради, дребните занаятчийски магазини, децата, играещи на улицата и бельото, висящо от прозорците, придават на този район уникален чар, извън времето, което ще ви позволи да откриете нова страна на Истанбул.
Фенер
Фенер бе първият квартал. който посетихме. В миналото той е бил най-важният гръцки квартал на града. Намира се недалеч от пристанището Еминюню в посока Златния рог. Той процъфтява след превземането на Константинопол от османците, когато султанът насърчава православните хора да се заселят там, и се превръща в проспериращ квартал, за което свидетелстват превъзходните сгради там. Името на Фенер произлиза от гръцката дума Fanari, която означава фенер, въпреки че на турски означава фар. Като виден гръцки квартал, обитаван от богати граждани в продължение на 300 години, Фенер се е радвал на доходоносни времена. За съжаление, спорове между гърци и турци избухват преди турската война за независимост и договора от Лозана, подписан след нея, водят до принудителното депортиране на повечето гърци.
Фенер също така е дом на няколко места за поклонение, сред които Вселенската патриаршия на Константинопол, където се помещава църквата „Свети Георги“. С ранг на Патриаршия е от 456 г. Тя е основно място за поклонение за повече от 250 милиона православни християни, в известен смисъл е еквивалент на Ватикана. Църквата Свети Георги Победоносец е главната църква на Вселенската патриаршия от 1600 година. Скрита е зад високи стени. От вътре е богато украсена, но отвън е семпла, за да не привлича нежелани реакции от мюсюлманите, живеещи наоколо. Няколко пъти църквата е пострадала при пожари. Последния пожар е от 1941 г. и е възстановена чак 50 години по-късно през 1991 г. В храма се пазят и мощите на Света великомъченица Евфимия Всехвална, Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст.
На снимката: Merdivenli Mektep;
В квартала Фенер може да бъде видяна една от най-красивите български следи в Истанбул – желязната църква Свети Стефан. Заслугата за това българска църква да се издига в сърцето на Османската империя принадлежи на племника на Софроний Врачански – Стефан Богориди. Той е разнолика личност – роден в Котел, учил в Букурещ, губернатор на Галац, драгоман в османската флота, а в периода 1825-1828 година е заточен в Измит. След поредната Руско-турска война (1828-1829) оглавява османската делегация в Санкт Петербург и в резултат на успешното провеждане на преговорите печели уважението на султана. При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан. През август 1849 г. Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 г., който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната известната Желязна църква.
На снимката: българската църква „Свети Стефан“;
Същинското й строителство обаче започва след повече от 30 г. Нестабилният терен бил пречка, която архитекта на църквата Ховсел Азнавур преодолява използвайки железни вместо бетонни плоскости. Строежът продължава шест години, а освещаването на храма се осъществява на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Днес църквата „Св. Стефан“ е единствената желязна православна църква и една от малкото оцелели църкви от подобен тип в света. В края на 19 век църквата „Свети Стефан“ е реконструирана в неоготически стил с помощта на сглобяеми чугунени елементи и след това украсена с богати орнаменти. Нейните сглобяеми части са произведени във Виена и транспортирани до Истанбул през Дунав и Черно море, където църквата е завършена през 1898 г. Със стоманен скелет тя е една от последните оцелели сглобяеми църкви в света. На празника Свети Стефан през декември 2010 г. куполът на църквата беше позлатен в чест на своя патрон. Днес той стои като още една красива гледка в красивия квартал Фенер и е задължително място за всеки, който обикаля района.
Балат
Точно до квартал Фенер се намира Балат, бившият еврейски квартал на Истанбул, който се развива от 1492 г., когато евреите, преследвани от испанската инквизиция, са посрещнати от султана, който дори изпраща своя флот в Испания, за да ги спаси. Исторически това е популярен квартал, място за преминаване на новодошлите. Тези, които успяха, се преместиха в други квартали като Галата например. Това беше най-големият район на сефарадската еврейска общност в Константинопол и все още има 3 активни синагоги в Балат (които можете да посетите, след като поискате разрешение от равина). С падането на Османската империя то също обезлюдява и се разрушава. Индустриализацията на Златния рог и създаването на държавата Израел също бяха основни събития в този упадък. Населението, както във Фенер, е заменено с преселници от черноморските провинции.
На снимката: улица Kiremit;
На снимката: стълбите Merdivenli;
Днес това е един от най-очарователните квартали в Истанбул. Балат е едно от най-добрите места в Истанбул за местно преживяване, тъй като жените все още се събират на праговете на къщите, докато мъжете седят в чайните, децата ритат топки по улиците и прането може да бъде видяно по сградите. Странните магазини и цветните къщи се са превърнали в декор на емблематични снимки в интернет. Кварталът изживява подем от 2000 г. насам с плана на ЮНЕСКО, който позволи реставрирането на повече от сто сгради и развитието на турски телевизионни сериали, които атакуват квартала заради своята архитектура и уникален чар.
Повече снимки може да видите в нашата Галерия:
