Герб на кантона
Местоположението на кантона може да видите тук.
Тичино е кантон, разположен в южната част на Швейцария. Всъщност, това е единственият швейцарски кантон, намиращ се изцяло на юг от Алпите и единственият, в който се говори италиански език. Масивът Готард бележи прехода между различните атмосферни условия, обикновено в полза на Тичино, който привлича тези, търсещи повече слънце. В Тичино не липсват и високи върхове, покрити в сняг, но повечето посетители на кантона насочват вниманието си към южната му част, където се намират красивите езера Маджоре и Лугано. Тук те могат да се насладят на разходка с корабче из живописните селища по крайбрежието, да посетят историческите градове Локарно и Лугано или просто да опитат от вкусната местна кухня под сянката на кестеновите дървета, които тук са навсякъде.
История
През Средновековието територията на днешен Тичино е била под властта на херцозите на Милано. През 15 век швейцарците постепенно завладяват долините по южните алпийски склонове. През 1500г. обединените сили на Ури, Швиц и Нидвалден завладяват град Белинзона и долината Ривиера. В последващата кампания участват войски от цялата Швейцарска конфедерация, която тогава включвала 12 кантона. През 1512г. са присъединени Локарно, долината Маджия, Лугано и Мендризио. Първоначално долината Левентина е част от кантона Ури, а останалата територия е управлявана съвместно от Дванадесетте кантона.
Територията на Тичино е последната област, присъединена към Швейцарската конфедерация. Между 1798 и 1803, по време на Хелветската република, Белинзона и Лугано са центрове на самостоятелни кантони, но през 1803 са обединени в Тичино, който става пълноправен член на Швейцарската конфедерация.През 1830 е приета конституцията на кантона, която оттогава претърпява множество изменения. До 1878, когато столицата на кантона е установена в Белинцона, трите най-големи града, Белинзона, Лугано и Локарно, се редуват като административен център.
Италианското влияние
Мнозина от посетителите на Тичино са привлечени от съчетанието между швейцарската ефективност и италианската култура. Храната и особено виното са прочути в цяла Европа. Най-подходящото място, където можете да опитате местните специалитети, е в някое грото – малък, типичен за Тичино ресторант в селски стил. Тези места се характеризират с ограничено меню, но залагат на изключителни пресни продукти. В менютата преобладават най-вече салами и мортадела, ризото и минестроне, диворастящи гъби.
Вината на Тичино може да опитате като се насочите директно към винарните. Просто трябва да поемете по някой от т.нар. „винарски маршрути“. В много от лозята в областта се отглежда разновидност на сорта мерло, внесен от Бордо в началото на 20 век. Районът е известен и със своята ракия – grappa. Местната грапа е ключова съставка за ночино – местен ликьор, прихотвен чрез накисването на прясно нарязани орехи в грапа, захар и подправки.
Забележителности
Столица на кантона е град Белинзона. Белизона е очарователен малък град, който като че ли остава в сянката на Лугано и Локарно. Истинско удоволствие е обаче да се разходите из неговите предимно пешеходни улици и площади, изпълнение с магазини и заведения. Над всичко това се извисяват трите замъка, символ на град. Най-старият и голям е от тях е Кастелгранде. Крепостта е с римски произход. Днес в замъка има ресторант и малък археологически музей. Другите два замъка – Монтебело и Сасо Корбаро, също могат да бъдат посетени.
Най-известният и посещаван град в кантон Тичино е Лугано. Лугано определено има какво да предложи на своите посетители. Освен живописния пейзаж, тук ще откриете антични църкви, пленителни с архитектурата си вили, интересни музеи и галерии. Исторически погледнато, градът е възникнал върху хълм, издигащ се отвесно на северозападния бряг на езерото. Западната му страна граничи с централната ж.п.гара, а на север и на запад се намира Виа Кантонале, която отделя стария град от финансовия район. Сърцето на днешен Лугано е Пиаца дела Риформа /Piazza della Riforma/, където се издига ренесансовият шедьовър Palazzo Civico, или сградата на Кметството. На североизточния край на площада може да откриете Кантонския музей на изкуството. В него се съхранява впечатляваща експозиция с произведения от 18 и 19 век, дело предимно на артисти от Тичино. В пленителен парк на брега на езерото се намира друг интересен музей – Природонаучният музей на кантона. В него може да се запознаете с историята на кантона посредством диорами на растения и животни, фосили и минерали. Има специална експозиция посветена на диворастящите губи, които заемат важна роля в местната кухня. Сред другите забележителности в парка са Музея на изкуството, където са изложени предимно съвременни автори, както и Конгресният дворец – домакин на различни концерти на открито, изнасяни в неговия амфитеатър, разполагащ с 1 300 места. Лугано е заобиколен от планински масиви със значителна площ. Малко посетители си тръгват без да са направили екскурзия до Монте Бре или Монте Сан Салваторе.
От скоро широка популярност придоби Лавертезо. Лавертезо е малко селище, разположено в швейцарския кантон Тичино. Романтичното селище, с характерните си каменни сгради, е добра отправна точка за проучване на долината Верзаска /Valle Verzasca/. Долината е селска и до голяма степен недокосната – със стръмни склонове и множество водопади. Тюркоазените води на едноименната река текат през странно оформени, гладко полирани скали, образувайки множество природни скални басейни и места за къпане. Най-голямата забележителност на Лавертезо е каменният мост „Ponte dei Salti“, чиито две арки се извисяват над тюркоазените води на река Верзаска /Verzasca/. 400 години след завършването му, той ежедневно привлича посетители. Някои фотографират перфектната тема на картината от всички страни, други използват моста като трамплин за гмуркане в освежаващата вода.
Сред другите красиви градове в кантона са Локарно, Моркоте, Брисаго и много, много други.