През 1881г. Кралският Орден създава нова енорийска дивизия в Сан Себастиан. Това ново разделение предвиждало създаването на енория, за каквато жители в южната част на града претендирали от години. През август 1887г. градският съвет предоставя земя между реката Урумеа и плажа на Ла Конча, заета от пясъчни дюни и блата, за да построи църквата, на която трябвало да бъде издигната новата енория. До нейното завършване, духовните нужди на местното общество били посрещнати от временна енория, посветена на Свещеното Сърце на Исус.
На снимката: катедралата отвън /източник: www.shutterstock.com/
Испанското кралско семейство, които по същото време почивало в града, било поканено да постави основополагащия камък. Това събитие се състояло на 29 септември 1888 г. Кралицата-регент Мария Кристина и децата й, заедно с министри и други официални лица, присъствали на тържествената маса, организирана от епископ Мариано Мигел Гомез в временната църква на Свещеното Сърце на Исус. След церемонията кралският антураж се преместил на мястото на новата църква и поставило основополагащия камък, който покрил оловна кутия, в която бяха поставени снимки на папата и кралското семейство и различни монети от времето. Протоколите от церемонията били подписани от малкия крал Алфонсо XIII, който тогава бил една на две години и четири месеца, за което майка му трябвало да помогне. Това е първият подпис на Алфонсо XIII на официален документ.
След само девет години работа (включително почти две, при които работата е спряна поради липса на ресурси и кулата все още не е била покрита), храмът е осветен на 30 юли 1897г. Отново кралското семейство, представено от кралицата-регент Мария Кристина, крал Алфонсо XIII и инфанта Мария Тереза, присъствало на церемония.
На снимката: интериорът на катедралата /източник: www.shutterstock.com/
Катедралата е дело на баския архитект Мануел де Ечаве. Тя е симетрична, с правоъгълна основа във формата на Латински кръст, три кораба и трансепт. Създадена е по правилата на готическата архитектура. Идеята за заострената й кула, построена от Рамон Колтазар и висока 75 м. е вдъхновена от средновековните крепости във Франция и Германия. Катедралата е и най-високата сграда в Сан Себастиaн, а внушителната й площ от близо 2000 кв.м. я прави и най-голямата в целия град.
За построяването на катедралата й е използван материал от пясъчниците на връх Игуелдо. Интериорът е наситен от декоративни елементи. В апсидата има четиринадесет витражи, дело на Хуан Батиста Лазаро, които изобразяват дванадесетте апостоли и свещените сърца на Христос и Дева Мария. Два прозореца с рози и фигурите на горгойли правят сградата още по-грандиозна. Над олтара се издига скулптора на Христо като Добрият пастир. Върху това произведение на изкуството могат да бъдат видяни и фигурите на Девата от Кармен, Свети Антоний, Света Тереза както и Свещеното сърце. През 1949г. от църква „Добрият пастир” се превръща в катедрала. Петдесет години след това катедралата се сдобива с орган, състоящ се от над десет хиляди тръби и тежащ над хиляда тона, един от най-големите в Европа.
Адрес: Plaza del Buen Pastor;