Москва

Герб на града

Местоположението на града, както и подборна негова карта, може да видите тук.

Москва е град, който трудно може да бъде описан с думи, но задължително трябва да бъде посетен поне веднъж. Бидейки най-големият град в Европа и дом на около 15 милиона души, руската столица е динамична и космополитна. В нея минало и бъдеще умело се преплитат, постигайки идеален синхрон помежду си.

На снимката: Червеният площад;

История

За първи път Москва е официално спомената в исторически документ през 1147г. По това време тя представлява малко селище без особено значение. За основател на Москва се смята княз Юрий Долгорукий. В руска хроника от 1147г. се споменава за преговорите, водени между княз Юрий Долгорукий и княз Светослав Олгович. Тези преговори приключили успешно на княз Долгорукий, който решил да организира пиршество по този повод. На връщане към град Владимир, князът преминал през земите, на мястото на които днес се издига Москва. Тези земи били притежавани от болярина Степан Кучка. Княз Долгорукий убил княза и завзел земите му. Именно във връзка с тази кървава история Москва е спомената за първи път в официален документ. Това е историята на възникването на града.

Малка крепост е построена на хълма Боровицки от сина на Долгорукий, княз Андрей Боголюбски. Това е първата в дълга поредица от структури, която в последствие ще се преврърне в Московския Кремъл. Москва дълго време остава малък град, докато близкият град Владимир се развива по-бързо, изпреварвайки дори Киев, старата столица, по важност. Късметът на Москва обаче щял да се промени по-късно.

На снимката: катедралата Свети Василий;

Местоположението на града на брега на река Москва било от значение, тъй като реката свързвала други две реки –  Ока и Волга. Неговото важно стратегическо положение и бързият растеж на населението станали причина Даниил Александрович да създаде Московското княжество и да стане негов първи княз. Той основава местна династия, която първо управлява Московското княжество, а след това и цяла Русия.

В началото на 1236 г. Източна Европа е завладяна от свирепата Златна Орда, монголска армия от номадски племена. Монголите изгарят Москва до основи и убиват управителя му. През следващите три години монголите унищожават почти всички основни градове на Киевската Рус. Регионалните князе не са унищожени, но са принудени да изпращат редовно почит към татарската държава, която става известна като Империята на Златната Орда.

През следващия век или повече, в Русия се е случвало много малко. С разклонението на татарите на югозапад североизточните градове постепенно придобиват по-голямо влияние – първо Твер, а след това, около прага на XIV век, Москва. В знак на важността на града, патриархатът на Руската православна църква е пренесен в града, което го прави духовна столица на Русия. През последната част на века Москва се чувства достатъчно силна, за да предизвика директно татарите и през 1380 г. московски княз на име Дмитрий Донской има дързостта да ги атакува. Решителната му победа на Куликово поле веднага го направи популярен герой, въпреки че две години по-късно татарите възвръщат управлението си над града. Едва през 1480 г., след като изминава още един век, Москва е достатъчно силна, за да отхвърли татарското управление завинаги. Неин владетел по това време бил великият княз Иван III, по-известен като Иван Велики. Иван започва с подчиняването на повечето съперничещи на Москва градове и по времето, когато се възпротивява на татарите, той фактически контролира цялата страна. Но едва след управлението на внука му Иван IV (Грозни, в превод от руски – страшен) Русия се превръща в единна държава.

Иван Грозни наследява баща си Василий III като Велик княз на Москва през 1533 г. на тригодишна възраст. Майка му служи като регент до смъртта си, когато Иван е осемгодишен. През следващите осем години младият Велик княз издържа поредица регенти, избрани измежду болярите (благородството). Накрая, през 1547 г., той приема титлата цар и се заема да смаже властта на болярите, да реорганизира военните и да се подготви да порази татарите. През 1552 г. той завладява и Казан, а през 1556 г. – Астрахан, като по този начин унищожава застоялата сила на Златната Орда. Татарските кампании на Иван отварят огромни нови области за руска експанзия и именно по време на неговото царуване започва завладяването и колонизацията на Сибир.

На снимката: Националният исторически музей;

Вярвате или не, Иван не бил никак ужасен през първите години на управлението си. Въпреки това, с остаряването си самообладанието му се влошава и до 1560-те той провежда доста ужасяваща кампания срещу болярите, конфискувайки земята им и изгонвайки онези, които недоволстват. През 1581 г. в ярост той удря своя син и наследник Иван с желязна пръчка, убивайки го.

Когато Иван Грозни умира през 1584 г., той е наследен от сина си Фьодор, който далеч не приличал на известния си баща. Фьодор оставя по-голямата част от управлението на кралството на зет си Борис Годунов и не минава много време Годунов да започне да работи за осигуряването на наследството за себе си. През 1591 г. той убива по-малкия брат на Фьодор – Дмитрий в древния град Углич. Когато Фьодор умира през 1598 г., Годунов е направен цар, но неговото управление никога не е прието като напълно законно. В рамките на няколко години в Полша се появява самозван, който твърди, че е Дмитрий, а през 1604 г. нахлува в Русия. Годунов умира внезапно на следващата година и започва „Времето на тревогите“. През следващите осем години както първият, така и вторият фалшив Дмитрий предявяват претенции към трона, и двете подкрепени от нахлуващи полски армии. Накрая през 1613 г. поляците са прокудени от Москва и болярите единодушно избират Михаил Романов за цар. Династията Романови  управлява Русия през следващите 304 години, докато Руската революция не слога край на царската държава.

Династията Романови

Първите няколко поколения Романови с удоволствие поддържат статуквото в Русия. Те продължили да централизират властта, но не направили много, за да приведат Русия в крак с бързите промени в икономическия и политически живот, които се случвали другаде в Европа. Петър Велики решава да промени всичко това.

Петър Велики

Петър е най-малкият син на цар Алексис и дете на втората му съпруга. Царят имал тринадесет деца от първата си съпруга, но само двама от синовете му го надживяват – Фьодор, който бил инвалид и Иван, който бил полуимбецил. След смъртта на Алекси престолът бива наследен от Фьодор, който обаче умира скоро след това. Това поставя началото на противопоставяне между родовете на двете съпруги на Алексис. В крайна сметка е решено, че Иван не е годен да управлява и за цар е избран десетгодишния Петър. В отговор, по-голямата сестра на двамата, София, организира бунт, останал известен като бунт на стрелците – постоянната армия на руските царе. По време на бунта много близки и привърженици на Петър са убити при безредиците, някои от тях пред очите му. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе, като на Иван се отдават почести като на по-старши. Следващите години Петър прекарва в покрайнините на Москва – в Коломенское. От дете той демонстрирал интерес към военни игри. Запознал се с малка общност от европейски войници, от които научил западноевропейските тактики и стратегия.

На снимката: паметникът на Петър Велики в Санкт Петербург;

През лятото на 1689 г. Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София, чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с Кримското ханство. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си, той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина. Едва след нейната смърт през 1694 г. той става напълно независим. След смъртта на Иван V през 1696 Петър I става и формално единствен владетел на Русия.

Вместо да пребивава е Москва и да управлява, той се впуснал в голяма обиколка на Европа. Там прекара около две години, като не само се среща с монарси и дирижира дипломация, но и пътува инкогнито и дори работи като дърводелец на кораби в Холандия. Той натрупа значителен обем от знания за западноевропейските индустриални техники и държавната администрация и решава да модернизира руската държава.

През 1698 г., докато още е в чужбина, Петър получава вест за поредното въстание на Кремълската гвардия, подстрекано от София въпреки задържането й в манастира. Царят потушава въстанието с твърда ръка като поръчва масова екзекуция на оцелелите бунтовници и след това обесва телата пред прозореца на манастира, я който е София, която полудяла. На следващия ден Петър започва програмата си за преобразяването на Русия по западен образец, като лично подстригва брадите на своите благородници. Той забранява традиционните московски дрехи за всички мъже, въвежда военна служба, създава техникуми, променя календара, въвежда сто други реформи, ограничения и новости (всички които убеждават консервативното духовенство, че той е антихристът). През 1703 г. той се впуска в най-драматичната от реформите си – решението за прехвърляне на столицата от Москва в нов град, който бива построен от нулата на Финландския залив. През следващите девет години, с огромни човешки и материални разходи, се създава Санкт Петербург.

На снимката: Зимният дворец в Санкт Петербург;

По време на царуването си Петър създава значителна опозиция не само сред консервативното духовенство, но и сред благородниците. Един от най-забележителните критици на политиката му е собственият му син Алексис, който се превръща в център на опозиционните интриги. През 1716 г. Алексис бяга във Виена. След като го убеждава да се върне, Петър арестува сина си и той бива съден за държавна измяна. През 1718 г. е осъден на смърт, но умира преди екзекуцията от рани, получени по време на изтезания.

Самият Петър умира през 1725 г. и остава една от най-противоречивите фигури в руската история. Въпреки че той е бил дълбоко ангажиран да превърне Русия в могъщ нов член на съвременна Европа, е спорно дали реформите му са довели до значителни подобрения в живота на неговите поданици. След смъртта на Петър Русия премина през голям брой владетели за ужасно кратко време, никой от които не успява да остави трайна следа. Много от реформите на Петър не успяват да се вкоренят в Русия и едва след царуването на Екатерина Велика Русия във велика европейска сила.

Екатерина Велика

Екатерина Велика  е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя. Периодът на нейното царуване е наречен „Златен век“. Родена е в Померания под името София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст. С намесата на руската императрица Елисавета Петровна, София е сгодена за Петър Фьодорич. Бракът им е уговорен по политически подбуди, свързани с подобрение на отношенията между Русия и Прусия.  Бракът на Петър със София, която приема руското име Екатерина, е неуспешен и дълго време остава неконсумиран. Въпреки това, след време те преодоляват проблемите си и се ражда наследник на престола – Павел Петрович. На 25 декември 1761г. Петър е коронясан за цар. За краткото си царуване от едва 6 месеца той успява да печели неодобрението на аристокрация, духовенство и армия. Предчувствайки, че царят се готви да се разведе с нея, Екатерина организира заговор, принуждавайки Петър да абдикира, а тя бива провъзгласена за императрица. Малко след това Петър умира при неизяснени обстоятелства.

Екатерина успява да се превърне в най-могъщият суверен в Европа. Тя продължи реформите на Петър Велики, като допълнително увеличава централния контрол върху провинциите. Нейното умение като дипломат, в епоха, която дала много необикновени дипломати, е забележително. Влиянието на Русия в европейските дела, както и нейната територия в Източна и Централна Европа, били увеличени и разширени.

На снимките: част от колекцията на музея „Ермитаж“;

Екатерина е и покровител на изкуството. Тя изгражда и основава музея Ермитаж, основава академии и библиотеки, кореспондира с френските енциклопедисти, включително Волтер и Дидро. Когато Екатерина Велика умира през 1796 г., тя е наследена от сина си Павел I. Двамата не били близки. Царуването на Павел продължило едва пет години и се характеризирало с бездействие. Павел е наследен от сина си Александър I, който е владетел на Русия по време на епичната руска кампания на Наполеон Бонапарт.

Забележителностите на Москва

Както бе посочено, историята на Русия датира стотици години назад и въпреки че Москва не винаги е била столица на империята, по-голямата част от най-новата история, включително епохата на руските царе, Първата и Втората световна война, и годините на комунизма, може да бъде разкрита чрез обиколка из московските музеи и забележителности.

Червеният площад

Разположен в сърцето на Москва, Червеният площад е най-впечатляващият площад в града. Потънал в историята, огромният площад е дом на невероятни гледки като Кремъл, катедралата Свети Василий, Мавзолея на Ленин, ГУМ и Националният исторически музей. Именно тук са се случили много важни моменти от руската история; бившият пазар е бил домакин на всичко – от коронациите и публичните церемонии на царя до рок концертите и съветските военни паради. Скитането из масивния площад е смирено преживяване и несъмнено един от акцентите, които градът може да предложи

Дори онези, които никога не са били в Москва, разпознават цветните куполи на катедралата „Свети Василий“. Катедралата е великолепна. Куполите й изглеждат като излезли от приказка. Грандиозен за гледане, построяването на катедралата е поръчано от Иван Грозни в чест на победите му над Казан и Астрахан. Завършена е през 1561 г. Катедралата се състои от десет свързани църкви. Еклектичният стил с неговите цветни вихри, шарки и форми е уникален в руската архитектура.

На снимката: Кремъл;

В съседство се издигат масивните стени и кули на Кремъл. Кремъл се е утвърдил като нарицателно име на власт. През 13 век той е официална резиденция на върховната власт – център на светския и духовен живот на държавата. Кремъл от края на 15 – началото на 16 век е едно от най-големите укрепления на Европа (каменните стени и кули, които виждаме днес, са издигнати през 1485–1516 г.). Съдържа ансамбъл от паметници от изключително значение.

Най-значимите църкви на Московския Кремъл са разположени на Катедралния площад; това са катедралата Успение Богородично, Архангелската църква, Църквата Благовещение и камбанарията на Иван Велики. Почти всички те са проектирани от поканени италиански архитекти, което ясно се вижда в техния архитектурен стил. Пет куполната катедрала Успение Богородично (1475–1479 г.) е построена от италиански архитект Аристотеле Фиорванти. Вътрешността й е украсена с стенописи и пет степенен иконостас (XV-XVII век). Катедралата става основна руска православна църква; място за сватба и коронация за велики князе, царе и императори, както и светилище за митрополити и патриарси.

На снимките: ГУМ;

Сред  забележителностите на Червения площад, които не бива да пропускате, е ГУМ. ГУМ  е най-известният търговски център в Русия. Състои се от около 200 магазина, в които може да закупите почти всичко. Магазините варират от бутици до популярни търговски марки и от кафенета за бързо хранене до елегантни ресторанти. Триетажната сграда със стъклени покриви е доста изискана и си струва да се разходите из нея, дори ако не пазарувате. И все пак, не пропускайте да опитате сладоледа, предлаган там.

Болшой Театър

Болшой театър е най-известният театър в Москва. Невероятните оперни и балетни спектакли, които са поставяни на него през вековете, са доказателство за богатата история на Русия в сценичните изкуства. Докато балетната трупа на Болшой е създадена през 1776 г., самият театър е открит през 1825 г. Блестящата, шест степенна аудитория е пищно украсена, подходяща обстановка за представленията от световна класа, които се провеждат на неговата сцена.

На снимките: Болшой театър;

Прекарването на нощ в гледане на изпълнение на такава класика като Лешникотрошачката или Лебедово езеро в Болшой театър със сигурност е незабравимо преживяване, а красотата навсякъде около вас само усилва усещането. След като завесите се вдигнат се разкрива свят на изящество.

Храм „Христос Спасител“

Тази разкошна руска православна катедрала се намира на брега на река Москва, недалеч от Кремъл. Сградата, която виждаме днес, е осветена през 2000 г., тъй като оригиналната е разрушена по заповед на Йосиф Сталин през 1931 г. като част от неговата антирелигиозната кампания. Същинското възстановяване започва в демократичния период на Русия, след края на съветският режим, като първата Божествена Света литургия е отслужена във възстановения храм на Коледа, по стар стил – на 6 срещу 7 януари 2000 година, а храмът става символ на вярата и покаянието и вечната памет, както и любовта и надеждата.

На снимките: храмът „Христос Спасител“;

Със своя възхитителен златен купол, шпили и ослепително бели фасади катедралата Христос Спасител е зашеметяваща. Интериорът е също толкова завладяващ и особено олтарът.

Коломенское

Някога кралско имение, Коломенское сега е музей-резерват. който се намира на няколко километра извън центъра на града. Очарователно място за посещение, събрало редица исторически паметници, оттам се разкрива и прекрасна панорама към река Москва.

На снимката: Църквата Възнесение Господне и Казанската катедрала;

Състои се от четири исторически обекта, има обширни градини, които посетителите могат да разгледат, множество интересни стари сгради, както и впечатляващият дворец на цар Алексей Михайлович – някога считан за осмото чудо на света от съвременниците. Сред множеството зашеметяващи забележителности е несъмнено подчертаната блестящо бяла църква Възнесение Господне, датираща от 1532г.

На снимката: дървеният дворец на цар Алексей Михайлович;

„Седемте сестри“ на Сталин

Небето над Москва до голяма степен се доминира от така наречените „Седем сестри“. Строителството на тези впечатляващи небостъргачи започва по нареждане на Сталин на един и същи ден – 7 септември 1947г. Известни сред местните като „Сталински высоки“ (Сталински высоки – Сталинските висоти), те са едно от водещите архитектурни наследства на сталинисткия период. Седемте сестри, които са завършени, включват Московския държавен университет, хотел „Украйна“, Министерството на външните работи, хотел „Ленинсградксая“, сградата на Котелническата насип, сградата на площад Кудринская и административната сграда на Червените порти.

На снимката: държавният Московски университет;

Съветската барокова архитектура, която сестрите въплъщават, се разглежда от някои като непривлекателна; самите сгради са донякъде противоречиви поради факта, че някои ги виждат с плашещ размер и зловещо изглеждащи шпили като мрачни напомняния за сталинистката репресия. Въпреки че все още продължават дебатите дали тези сгради са красавици или зверове, няма съмнение, че те са се превърнали в основно представителство на съветската епоха и съвременна Москва.

Парк-музей Царицино

Царицино се намира в южната част на Москва и включва архитектурен комплекс от края на 18 век, оранжерии, исторически озеленен парк с водоеми и нови паркови зони с динамичен фонтан. Територията обхваща 405 хектара.

На снимката: дворецът Царицино;

През 1775 г. имението е закупено от императрица Екатерина Велика, която случайно минава през района и се влюбва в живописната земя. Тогава мястото получава днешното си име, което означава „Царица”. През 1776-85 г. архитект Василий Баженов построява дворец за императрицата там. Когато дворецът бил почти завършен, императрицата посетила Царицино, за да го огледа. Тя обаче останала недоволна, тъй като според нея стаите били прекалено тесни и тъмни, а дворецът – неприемлив. В резултат Екатерина разпоредила двореца да бъде съборен, а архитектът да бъде уволнен. Останките от основата на оригиналния дворец на Баженов все още се виждат в парка.

Кремъл на Измайлово

Кремъл в Измайлово е разположен на историческо място на брега на езерото Серебряно-Виноградни.

Посещението на този Кремъл ви дава рядка възможност да влезете в атмосфера на миналото, да видите майстори от различни занаятите на работа – ковачи, грънчари, дърворезбари, а също и да участвате в процеса на производство на произведения на изкуството на националното приложно и декоративно изкуство. Църквата „Свети Николай“ – най-високият дървен храм в Москва е разположен на територията на комплекса.

На снимката: Кремъл на Измайлово;

Кремъл в Измайлово е музей на музеите, където Музей на руските рокли и бит, Музей на камбаните, Музей на руската приказка, Музей на историята на водката и Музей на руската играчка са събрани на едно място. В Измайловския Кремъл е построен Дворецът на руската храна (аналог на историческия дървен дворец на цар Алексей Михайлович в Измайлово), където човек може да опита традиционни ястия от различни националности на Русия, Дворецът на щастието – Сватбен дворец, а също така кафене, механи и бални зали.

Московското сити

Паркът ВДНХ е едно от най-интересните места в Москва. Той представлява огромен изложбен център. Площта му е повече от 317 хектара, от които 134 000 кв. м. са заети от различни павилиони. Повечето от павилионите са издигнати през 1950г. с една главна цел – да възхвалят постиженията на икономиката на СССР. Сред най-впечатляващите обекти в парка са павилиона „Централен“, павилионът на Украйна и фонтанът „Дружба на народите“.

На снимката: павилион „Централен“ и фонтанът „Дружба на народите“.

Резервирайте своя престой в Москва тук: