Герб на града
Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да видите тук.
Обидош е един от най-добре запазените средновековни градове в Португалия. Намира се на 100 км. северно от столицата Лисабон. Разположен на хълм недалеч от Атлантическия океан, Обидош винаги е заемал важно стратегическо местоположение.
Градът просперира след като бива забелязан от кралското семейство. „Сватбеният град” – така често бива наричан Обидош. Причината за този прякор е фактът, че градът бил традиционен сватбен подарък на кралете на Португалия към техните кралици. Традицията е започната през 1282 г. от крал Диниш, който подарява Обидош на своята кралица Изабела. През следващите векове всички следващи монарси следват неговия пример. Обидош почти не се е променил от времето на сватбата на крал Диниш и Изабела: калдъръмените му улици и стръмните стълбища се издигат към укрепленията, откъдето можете да разгледате местността, осеяна с вятърни мелници и лозя.
Зебележителности
Обидош наподобява музей на открито – толкова живописен, че едва ли някой, имал късмета да го посети, би останал безразличен. Тук може да откриете впечатляващ замък, построен от маврите, 14 параклиса и църкви, множество китни занаятчийски магазинчета.
Сред църквите се откроява енорийската църква Санта Мария. Именно тя е избрана за сватбата на десетгодишния крал Алфонсо V и неговата осемгодишна братовчедка, Изабела, през 1444 година. Църквата датира от времето на Ренесанса, въпреки че интериорът е облицован със синьо азулежу (или рисувани плочки) от седемнадесети век – нещо, което е типично за португалските църкви. Първата постройка тук е издигната от вестготите. По време на управлението на маврите тя е превърната в джамия, а след това става християнски храм след като крал Алфонсо Енрикеш завладява града през 1148 г., посвещавайки го на Дева Мария. Храмът, който днес седи на площад Санта Мария, в дъното на главната улица Руа Дирейта, датира от 16-ти век и е построен по инициатива на кралица Леонор, съпруга на крал Жоау II
На входа на църквата е изобразено Успение Богородично. До олтара се намира красивата ренесансовата гробница на Жоау де Норонха („момчето“), капитан на Обидош през 16 век. Това е шедьовър сред ренесансовите гробници, приписван на французина Николау Шантре. Освен това могат да се видят картини на Балтазар Гомес Фигейра и известната Жозефа де Обидос (1634-1684), която съчетава профанното и свещеното в атмосферата на мека чувственост и мистика. Това ясно може да бъде видяно в олтарното изображение от 1611 г., което изобразява Мистичния брак на Санта Катерина. Стените, покрити отгоре надолу с плочки от 17-ти век и боядисано дърво, създават красив декоративен ефект, проектиран от Франсиско де Азеведо Каминя, също през 17-ти век.
На площада пред църквата каменният стълб е украсен с рибарска мрежа. Кралица Леонор искала да отдаде почит на рибарите, които открили тялото на сина й Афонсо, който умрял вследствие на падането от кон в близост до река Тежу.
Историята на средновековната Португалия е добре документирана от редица артефакти, но най-вече в нейните невероятно красиви сгради. Една от тези структури е Кастело де Обидос – замък с корени дълбоко в древността. Замъкът е едно от официалните чудеса на Португалия и е източник на национална гордост. Богатата история на района звучи като филмов сценарий. Замъкът е свидетел на борби за трона и политически промени. Той продължава да бъде едно от основните места, свързани с колоритната история на Португалия. Бил е пристан на кралици с разбити и безопасно пристанище за някои крале.
Сега замъкът на Обидош е известен обект, но преди няколко века е бил просто още едно римско селище. Това място е споменато от Плиний Стари, и е известно, че то е било важно място за римляните, докато не става територията на вестготите през V век. По-късно районът е завладян от маврите, които укрепват града през VIII век. Това е началото на строителството на замъка.
През 12-ти век, по време на християнската реконкиста, замъкът е завладян от първия португалски крал Алфонсо I. От 10 януари 1148 г. мястото става силно свързано с изграждането на властта на Кралство Португалия. Самото укрепление обаче става притежание на португалската корона малко по-късно, по време на царуването на крал Санчо I. Според документа, наречен Торе до Фачо, това събитие се е състояло през 1195 година.
Алфонсо II решава да разшири замъка и го подари на съпругата си като подарък през 1210 г. През тези времена замъкът вече е значителна крепост. Кулата на замъка е приспособена, тъй като е необходимо вътре да има затвор. През следващия век замъкът е разширен, така че когато става сватбен подарък на крал Диниш, той вече е един от най-впечатляващите замъци в Европа.
По време на португалските кризи на наследство замъкът се превръща във важно място за борба. Замъкът и градът стават собственост на Джон I от Кастилия. През 15-ти век сградата получава нови съседи – нарастващо селище. Той все още е бил много важен център за политически събития, но също и перфектен замък, където владетелите идвали, за да се скрият от света, както прави кралица Леонор след смъртта на сина си. Замъкът на Обидош осигурява уединение, безопасност и чувство за свобода на кралските особи. Затова те обичали да инвестират парите си в него.
През 1755 г. Лисабон и околностите са засегнати от силно земетресение. Замъкът на Обидош също бива засегнат. Крепостта е била укрепена, но няколко десетилетия по-късно, през 1808 г., замъкът отново пострадал, този път поради артилерийски удари по време на битката при Ролика. Това е първият и последен път, когато замъкът е бил разрушаван. Но при тази битка замъкът се утвърждава като символ на победата над армията на Наполеон Бонапарт.
В средата на 19-ти век замъците в Португалия започват да приличат повече на романтични пространства, отколкото на крепости. През 1842 г. кулата, която е била затвор, става часовникова кула. През 1869 г. видът на замъка е леко променен, но без да бъде засегнат предишния му стил. Модерната реконструкция и реставрация на замъка и сградите около него започват през 1932 г. Те спират за няколко години, но през 1948 г. замъкът получава нов живот. Проект на Жоао Филипе Ваз Мартинс променя средновековен замък на пусада (луксозно място настаняване). През 1951 г. замъкът е класифициран като национален паметник на Португалия и получава специално дарение. Тези средства помагат за превръщането му в туристическа атракция. В замъка са донесени много исторически артефакти, включително мебелите, картини и други ценни предмети.
Сега замъкът е отворен за обществеността и е една от най-големите атракции в Португалия. Впечатляващата гледка от кулите и стените на замъка осигурява на посетителите незабравими спомени и усещането, че великолепието на Кралство Португалия не завършва с падането на последния крал.
В южния край на града се издига Градската порта. Портата съдържа впечатляващи азулежу от 17 век, изобразяващи страстта на Христос, а таванът е облицован с цветни плочки, които представляват короната от тръни. Порта де Вила е главната порта на Обидош, а измамно равнинният вход крие красивия параклис, който стои над главната пътна артерия. Тя има важна роля по време на Великденските шествия с факли.
Въпреки че Обидош може да се похвали с много и интересни забележителности, едно от нещата, които задължително трябва да направите, докато сте в града, е просто да се отдадете на лежерна разходна из китните улички, изпълнени е интересни магазини. Не пропускайте да опитате традиционния португалски ликьор джинжа. Той се прави от вишни, накиснати в алкохол, заедно със захар, вода и канела. Сервира се малки шоколадови чашки.
Повече снимки от Обидош може да видите в нашата Галерия:
