Гайрангер е малък град, разположен на едноименния фиорд в Норвежко море. Норвегия може да се похвали с множество природни забележителности, но Гайрангерфьорден безспорно е една от най-известните и разпознаваеми от тях. През 2005 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, заедно с Naeroyfjord (тесния фиорд). Считан е за перлата в короната на норвежките фиорди – заобиколен от величествени планински върхове, 800-метрови скали и каскадни водопади, с впечатляващите 15 километра дължина и 260 метра дълбочина.
Интересна е историята на развитието на град Гайрангер. Въпреки че Гайрангер не е развит, докато круизните кораби не започнат да идват в средата на 19 век, самата област е била обитавана от хиляди години. В селото има находки от каменната и викингската епоха. В планината има стари гробове на животни и постройки от каменната епоха. Има индикации, че някои са стари колкото последната ледникова епоха и може дори да са сред най-старите сгради в Норвегия.
Името Гайрангер (Geiranger идва) от старонорвежката geirr, което означава „копие“ и angr, което означава „фиорд“. Много имена на места в Норвегия завършват с думата angr (Hardanger, Evanger и т.н.). В ранните години на заселването на Гейрангер това е било предимно място за срещи и търговия за хората от района на фиорда и хората от вътрешния регион. Обичайно било да се срещат край фиорда в Гайрангер на място, наречено Мерак. Рибарите и фермерите разменяли стоки (риба, кожа, зърно, сол) и животни (крави, коне, домашни любимци) и след това ще се отправяли към дома.
Както навсякъде другаде в Норвегия, Черната смърт довежда до рязък спад в населението и растеж не се наблюдава отново до 19 век.
Въпреки че е място за среща между изтока и запада, Гейрангер исторически е бил много изолиран. Пътуванията до други села били трудни, а пътят през планините беше дълъг и криволичещ. През 1858 г. започва първата редовна корабна линия между Гайрангер, селата и Олесун.
През 1869 г. е построен първият “Iåna” (малък магазин и къща за гости), който по-късно става хотел. Магазинът и хотелът не носели достатъчно приходи сами по себе си, така че собственикът им отглеждал говеда, овце и свине. По това време вече била започнала подготовката за Гейрангервеген (пътят за град Лом). Когато пътят е открит през 1889 г., това допринася за увеличаването на туристи и посетители. Местните въвеждат система, чрез която се осигурява транспорт с коне. Много хотели започват да се строят в Гайрангер: Хотел Geiranger е от 1885 г., Хотел Union е от 1891 г. като той е и единственият, който работи през цялата година.
Когато колите идват в Норвегия, властите не позволяват автомобили по Geirangervegen. Местният човек Карл Мйелва, съпругът на Джули Мйелва, която е собственик на Hotel Union, използвал влиянието и връзките си за създаването на шаси специално за норвежките високопланински пътища. Тогава в Гайрангер било разрешено да се движат автомобили и много фермери започнали да предлагат таксиметрови услуги. До 30-те години на миналия век има 50 автомобили, използвани за превоз на работници. По време на войната, окупационните войски заграбват 37 автомобила. След войната само 9 са останали в експлоатация. Карл Мйелва и семейството му положили големи усилия, за да издирят и възстановят изчезналите коли. Можете да видите някои от таксиметровите автомобили на Гайрангер в специална изложба в хотел Юнион. През 1955 г. до Ейдсдал е завършен и става първият целогодишен път на Гайрангер.
През лятото на 1869 г. яхтата „Neried“ отплава за Норвегия като една от първите туристически лодки, които посещават страната. Това бележи началото на туристическите кораби, идващи в Гайрангер. До 1906 г. 110 круизни кораба спират в Гейрангер с 11 000 пътници. По това време цяла Норвегия има 25 000 посетители – това означава, че почти половината отиват в Гейрангер.
Днес населението на Гайрангер е около 250 човека. Това е броят на хората, които живеят тук целогодишно; населението се увеличава много през летните месеци, тъй като идват временни работници. В Гайрангер има училище, дом за възрастни хора, магазин за хранителни стоки, пекарна, пивоварна, шоколадова фабрика и църква.
Основната индустрия до момента е туризмът. Повечето от старите ферми са превърнати в къмпинги, хижи или други средства за настаняване. Повечето хора работят в туризма. Гейрангер е едно от най-посещаваните места в Норвегия с около 700 000 посетители годишно. Повечето хора идват с кола, въпреки че круизните кораби стават много популярни.
Може да се насладите на Гайрангер по много начини. Един от тях е отвисоко. Пътят на орлите – е името, дадено на най-стръмния участък от пътя нагоре по склона на планината от Гайрангер към Ейдсдал на път № 63. Пътят преминава през 11 остри завоя от Гайрангер и до най-високата точка на участъка, 620 метра над морското равнище. Открит е официално на 15 септември 1955 г., осигурявайки целогодишен пътен достъп до града. Превръюа се в атракция още от първия ден и получава името Път на орлите, защото в най-високата си точка минава през терен, който традиционно е бил дом на голям брой орли. Името също така отразява дивата природа, зрелищното, което туристите и другите, които използват пътя, ще изпитат, особено ако спрат на Ørnesvingen, най-високо разположения завой от серпентината. Тук е изградена прекрасна наблюдателна площадка, от която посетителите да се насладят на великолепната панорама над град Гайрангер, фиорда Гайрангер, водопадa на Седемте сестри и алпийската ферма Knivsflå или да се вгледат в многобройните круизни кораби, които пътуват по фиорда далеч долу. Площадката бе наскоро обновена и открита на 21 юни 2006 г. с церемония като част от проекта „Nasjonal Turistveg“ (Национални туристически пътища) под егидата на Statens Vegvesen, Норвежката администрация за обществени пътища.
На 1500 м. над морското равнище и на върха на криволичещ планински път се намира Geiranger Skywalk. Тази платформа в Dalsnibba предлага панорамна гледка към Гайрангерфьорд и заснежените планини, които го заобикалят. Подгответе се да заплатите 300 норвежки крони такса за пътя дотам.
Един от най-разпространените начини за разглеждане на фиорда Гайрангер е чрез обиколка с корабче. Корабчето тръгва от пристанището в Гейрангер и на борда можете да се насладите на чаша кафе и прясно изпечени гофрети, докато се наслаждавате на гледката към фиорда и величествените планини наоколо. Ако погледнете нагоре, ще видите малки планински ферми, вкопчени в скалите, спираща дъха гледка!
Вашият аудиогид ще ви разкаже увлекателни истории за живота високо в планинските ферми и хората, които са живели там. Лодката се приближава до известните водопади „Седемте сестри“, „Ухажорът“ и „Булчинският воал“. Излезте на палубата, за да получите най-добрите гледки и дръжте фотоапарата си близо! Освен това ще се доближите до животните във и около фиорда, а ако имате късмет, ще видите дори морски свине да си играят във водата – класическо изживяване на Гейрангер!
За повече информация, посетете този сайт.
Ще направя леко отклонение, за да разкажа за една от фермите, които избрахме да посетим – Скагефла (Skageflå). Всъщност, това е може би най-известната ферма по протежението на фиорда. Норвежкият крал Харалд и кралица Соня отпразнуваха сребърната си годишнина от сватбата в Скагефла през 1993 г. Кралицата също така откри тук официална плоча на световното наследство на ЮНЕСКО през юни 2006 г. Качвайки се на корабчето, първо се насладихме на спокоен круиз за разглеждане на фиорда. След това ще бъдете оставени по пътя обратно към Гайрангер в Skagehola, точката на екскурзията, която е достъпна само с лодка. Пътеката до Skageflå е стръмна и трудна, но ще се насладите на спиращи дъха гледки към Гайрангер и водопадите „Седемте сестри“ и „Ухажорът“. Самата ферма е кацнала на планински ръб на около 270 м над морското равнище. Ако искате да направите същия тур, разгледайте този сайт.
Ако искате да посетите Гайрангер, може да направите това лесно и удобно с нашите партньори от Global Tour. Информация за програмата може да намерите на линка по-долу, където може да направите и вашата резервация:
Екскурзия в СКАНДИНАВИЯ – Стокхолм, Осло, Копенхаген, Берген и Фиордите в Норвегия!