Герб на града:
Местоположението на града спрямо други френски градове можете да видите тук.
Областта Люберон е сърцето на Прованс. Ако Люберон беше държава, то Горд определено щеше да е нейната столица. Горд е Партенона на Прованс – внушителен град, роден от камък, не случайно определян като един от най-красивите в цяла Франция. Терасовидното му разположение впечатлява посетители му още преди дори да са стигнали до него. Но Горд има какво да покаже и вътре, из тесните си улички и красиви аркади.
Величествено извисен над белите скали, които гледат към пръснатите из полето земеделски земи, терасовидният Горд е поразително красив град. Това е забележителност номер 1 в Люберон, поради което през летните месеци тълпите от туристи са многобройни. През пролетта тук е далеч по-спокойно, а и това е сезонът, през който цъфтят прочутите череши на Горд. Есенно време също е подходящо за посещения. Тогава градът придобива златна украса поради пожълтелите листа на дърветата.
Това възлово стратегическо място е обитавано още от праисторически времена. Римляните построяват тук град, а през Средновековието жителите на равнината търсят убежище зад укрепените му стени. Горд никога не е превземан от врага, даже през религиозните войни. Онова, което най-силно му вреди, е миграцията на хора в навечерието на 20 век, които търсят работа във фабриките. На помощ идва съвременното изкуство. Художникът кубист Андре Лот открива градчето през 1938г., а после води със себе си Шагал, Вазарели и други творци, за да го видят, или пък да прекарат лятото тук. Но и на този рай за художниците скоро му идва краят – през 1944г, немските войски разрушават по-голямата част от Горд като наказателна мярка след атака на Съпротивата. Монасите от близкото абатство Сенанк предотвратяват пълното му унищожение.
Въпреки че градът в по-голямата си част е изграден отново, то съхранява очарованието на старите времена. Насред лабиринта от калдъръмени улички се гушат красиво реставрирани къщи, в които днес има магазини с обичайните за Прованс стоки и кафенета, където заможните посетители отпиват от местния мускат.
Градът е увенчан с ренесансово шато /замък/, издигнат на мястото на средновековна крепост. Назъбената кула от 12 век е единственият спомен от старите времена. Три реда ренесансови прозорци красят фасадите. За да разгледате замъка, купете билет за Musee Pol Mara, посветен на съвременния фламандски художник. Близката църква „Свети Фермин“ е построена през 18 век. На стенописите са изобразени Дева Мария и ред светци, сред които и св.Фермин. Продължете надолу по улицата и ще излезете на rue du Belvedere, откъдето се разкрива великолепна гледка към долината.
