Основната църква на град Ница, определяна като Катедрала-базилика, е посветена на Успение Богородично на Дева Мария и Света Репарата. Дискусионен е въпросът дали Света Репарата е била реална историческа личност или не. Според легенда, Репарата е била 15 годишна девица, която за губила живота си е името на Христовата вяра. Тялото не момичето било поставено в лодка, изпратена от ангелите към бреговете на Ница. Именно оттук се предполага, че произлиза името на Залива на Ангелите.
На снимката: катедралата отвън /източник: Shutterstock.com/;
Катедралата е построена на мястото, където в миналото се е издигала по-малка църква. За един доста дълъг период, чак до средата на 16 век, официалната катедрала на град Ница се издигала на Хълма за замъка. Тогава обаче било решени епископалния престол да бъде преместен долу и така енорийската църква на Света мъченица Репарата спечелила „ранг“ на катедралата. Новата катедрала се оказала прекалено малка и не можела да побере всички енориаршите. През 1649г. епископ Дидие Палетис възлага на архитект Жан-Андре Губер да изготви проект за по-значима сграда, която да служи за основен храм на града. В духа на Генуа, куполът трябвало да бъде покрит с разноцветни плочки. Но поради ограничените средства строителството вървяло бавно. В допълнение, през 1658г., сводът на катедралата паднал. В резултат на срутването, епископът пострадал. По-късно той починал от раните си. След трагедията, работите по катедралата спрели за цели 5г. Катедрала е осветена през 1699 година, като от началото на 20-ти век е определена за паметник от национално значение за Франция.
На снимката: интериорът на катедралата /източник: Shutterstock.com/;
Външният вид на катедралата на Ница е повлиян от църквата Санта Сузана в Рим. Изградена е под формата на латински кръст, ориентиран да гледа на изток. Куполът на катедралата е покрит с плочки в геновезки стил. След първоначалното изграждане на храма са направени редица промени по неговия външен вид, като може би най-значимата от тях е добавянето на абсида от двете страни на хора. През 1699 г. година катедралата била осветена, като от началото на 20-ти век е определена за паметник от национално значение за Франция.
Вътре в катедралата могат да се видят 10 параклиса, всичките в бароков стил. В ималото тези параклиси принадлежали на граждани, които погребвали в тях членове на техните семейства. През 17 век кралят на Сардиния – Виктор Амадеус III забранил погребенията в църкви и катедрали. Параклисите са посветени на различни светци. Големият олтар на катедралата се характеризира с икона на Света Репарата. Сградата се слави и със своите три органа, като един от тях се използва при репетициите на църковния хор, на най-големият от тези органа се вижда на трибуна над нартекса.