Сплит - Чудесата на Европа

Герб на града

Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да видите тук.

Сплит e вторият по големина град в Хърватия. Бидейки икономическо и културно сърце на Далмация, живописно разположен между планината и морето, той е оживен с туристи, дошли да се насладят на красивия морски пейзаж и интересни исторически паметници.

История

Сплит заема широк полуостров, издаден в Адриатическо море, на чийто край е паркът Мaрян. Въпреки че началото на Сплит традиционно се свързва с построяването на двореца на Диоклециан през 305 г., градът е основан няколко столетия по-рано като гръцката колония Аспалтос или Спалатос. Това е колония на полиса Иса, съвременният град Вис, който сам бил колония на сицилианския град Сиракуза. Точната година, в която градът е основан, не е известна, но се смята, че това се е случило през 3-ти или 2-ри век пр.н.е. Гръцкото селище се препитавало чрез търговия със заобикалящите го илирийски племена.

На снимката: Сплит, заснет от парка Марян;

След Илирийските войни през 229г. и 219г. пр.н.е., град Салона, намиращ се в близост до Спалатос, се превръща в столица на римската провинция Далмация. Историята на Спалатос става за известно време неясна, като е засенчена от тази на близката Салона, на която по-късно ще стане приемник. Римският император Диоклециан (управлявал от 284 до 305 г. сл.Хр.) през 293 г. започва строежа на богат и силно укрепен дворец в близост до родния си град Салона, като е избрал за място именно Спалатос. Дворецът е построен като масивна структура, подобно на римска военна крепост. Дворецът и градът Спалатум, който формирал околностите му, били населявани от 8 000 до 10 000 души. Между 475г. и 480г. дворецът е домакин на Флавий Юлиъс Непос, последният император на Западна Римска империя. През 493 година Салона, заедно с по-голямата част от Далмация, попада в пределите на Остроготичното кралство. Въпреки това, през 535-536 г. Императорът Юстиниан Велики възвърнал Далмация в тогавашната византийска империя. Панонските авари унищожават Салона през 639 г.. Оцелелите римляни избягали до близките острови. Салонитаните успяли да си възвърнат земята по времето на Север Велики през 650 г. По време на византийското управление, Сплит е процъфтяващ град. През 1205г. обаче попада под властта на Унгария, а през 1420г. под покровителството на Венеция.

На снимката: дворецът на Диоклециан;

Сплит се превръща в пристанищен град, през който минават важни търговски маршрути. Културата също процъфтява, като Сплит е родният град на Марко Марулич, класически хърватски автор. Най-известната работа на Марулич, „Джудита“ (1501 г.), е епична поема за Джудит и Холфернес, широко смятана за първата модерна творба на хърватската литература. Тя е написана в Сплит и отпечатана във Венеция през 1521 г. Все пак трябва да се отбележи, че напредъкът и постиженията са запазени най-вече за аристокрацията: степента на неграмотност е изключително висока, най-вече поради факта, че венецианската власт показва малък интерес към образователните и медицинските съоръжения.

През 1797 г. Сплит е предаден на Хабсбургската монархия по Договора на Кампо Формио, който завършва 377 години венецианско управление в града.

На снимката: статуята на Григор Нински;

През ХХ век, след разпадането на Австро-Унгарската империя, Сплит става част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците, сформирано през 1918 г. Модерна епоха и 20-ти век „премества“ Сплит от кралството на Югославия, през трагичните, но героични времена на италианската и германската окупация по време на Втората световна война, когато Сплит е един от центровете на антифашисткото съпротивление, на социалистическа Югославия до сегашния период на свободна и независима Хърватия, член на Европейския съюз.

Забележителности

Дворецът на Диоклециан

Дворецът на Диоклециан е впечатляващ паметник на културата. Съвсем заслужено той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство. Населяван непрекъснато в продължение на 1 700г., от неговите руини блика история.

Дворецът, както подсказва неговото име, е повторен от римския император Диоклециан. Император Диоклециан е роден в близкия град Салона. В края на 3 -ти век той разделя Римската империя на две административни части – източна и западна. Столица на Източната Римска империя става превърналия се за кратко време във велик град Константинопол. Рим остава столица на Западната Римска империя. Скоро след това Диоклециан решава да построи за себе си голям дворец край родния си град Салона, днес предградието Солин, в покрайнините на съвременен Сплит. По онова време Салона е административна столица на римската провинция Далмация. Император Диоклециан живее в стоя дворец едва осем години до смъртта си през 313 г. Той е един от малцината римски императори, успели да избегнат насилствена смърт.

На снимката: дворецът на Диоклециан;

Строителството на двореца започва през 295г. и продължава 10 г. За изграждането му е използван бял варовиков камък, докаран от остров Брач. Дворецът имал правоъгълен план – дълъг 215 метра, широк 180 метра и ограден с дебели стени, защитен с кули на всеки ъгъл и има четири входа, три от които: Златната порта, Сребърната врата и Желязната порта. В миналото дворецът е стигал до самия бряг.

В сърцето на императорската част на двореца се намира перистилът. Той представлява двор, ограден с колонади. Западно от него се издига храмът на Юпитер. На изток може да откриете Мавзолея на Диоклециан. По ирония на съдбата мавзолеят на императора, който е бил прочут с гоненията срещу християните, през 652г. е превърнат в катедрала. Под дворецът се намира Подриумът – система от сводести помещения. Дълго време в тях са събирани боклуци. Едва след края на Втората световна война те са възстановени.

Катедралата „Свети Доминус“

Катедралата „Свети Доминус“ е някогашния мавзолей на император Диоклециан. Превърнат е в храм от първия епископ на Сплит. Саркофагът на Диоклециан, заедно с редица езически статуи, биват преместени. И до днес остава неизвестно какво се е случило със саркофага, но предвид отношението на императора към християните, едва ли е нещо добро. Останките на множество мъченици, загинали при преследванията на Диоклециан, били докарани в катедралата. Смъртта им е настъпила през 303 г. сл. Хр., когато Диоклециан издава редица укази, които отменят законните права на християните и изискват те да спазват традиционната римска религия. Известен като Диоклециана или Голямото преследване, това е последното и най-тежко преследване на християните в Римската империя.

На снимката: катедралата „Свети Доминус“;

Оттогава катедралата се е променила малко, с изключение на добавянето на 60-метрова камбанария, построена на етапи от 12-ти до 16-ти век. Кулата може да бъде изкачена и представя прекрасна гледка към двореца и града. Още на влизане в катедралата впечатление прави главния вход, състоящ се от двойна врата, изработена от орех. Прекрасно дърворезбованите врати датират от 1214 г. Те са украсени с 28 панели със сцени, изобразяващи живота на Христос, отделени една от друга с човешки и животински образи и лозови листа. Първоначално са били цветни и позлатени.

След като влезете, в ляво на вратата се намира романски амвон, датиращ от 13-ти век. Той е изработен от многоцветен мрамор и е подкрепен от шест колони, всяка със собствен уникален капитолий, който в миналото е бил позлатен. Точно вдясно от амвона, в полукръгла ниша, е старият олтар на Свети Доминус. Св. Домнус е светецът-покровител на Сплит, който е бил обезглавен през 304 г. по време на преследванията. Олтарът е в готически стил, датиращ от 1427 година.

На снимката: храмът на Юпитер;

През 1770 г. е построен нов олтар за катедралата. Останките от Св. Арнир, архиепископ на Сплит, който убит през 1180 г., са поставени в олтара, което го прави рядък пример за саркофаг, използван като олтар. Там, където сега стои главният олтар, преди това беше пределът на помещението, но то бива разширено, за да позволи изграждането на хор, седалището на епископа и духовенство. Съществуващият олтар е поставен там, където преди е била стената. Този олтар е разположен под красив извит таван. Хорът има богато резбовани отделения от 13-ти век. Седалището на епископа е това на архиепископ Понзони (1616-1641), който е погребан под него. По стените са платна, най-голямото от които е нарисувано от Пиетро Ферари през 1685 г. и изобразява живота на свети Доминус.

Излизайки от врата от страната на хора, стълбите водят към съкровищницата, която съдържа селекция от религиозни артефакти, някои от които датират от 7 век.

Паркът „Марян“

Полуостров „Марян“ е неразделна част от центъра на града, който се простира от улица Мармонт и продължава на запад. Той е дълъг над 3 км. През 1964 г. е обявен за парк и оттогава се счита за защитена част на Сплит. Неговите хълмове и горите му са белите дробове на града, най-популярното място за бягство от градския оживен и хаотичен ритъм на живот по време на високия сезон през юли и август.