Село Стефаново се намира в Централен Предбалкан, на около 20 км. от Ловеч и малко повече от Троян. Заобиколено е от вековни букови гори и просторни поляни. Пътувайки по главния път София – Варна трябва да се отклоните в посока Априлци. След това пътят минава през новата част на селото. Там ще видите табела „Архитектурен резерват Старо Стефаново“ 3 км. Следвате я и след броени минути попадате 200 години назад във времето. Малко преди да влезете в селото се открива прекрасна панорама към вр. Ботев в Стара планина.
Старата част на селото, наречена Старо Стефаново е съхранила своята възрожденска атмосфера. Периодът на Възраждането е времето, когато в селата е кипял духът на новото, довел и до зараждането на националноосвободителната идеология – обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Мястото е истински оазис на красивото, тишината и спокойствието. Обявено е за архитектурен резерват през 1962 г. Над 90 обекта са обявени за паметници на културата. Това поставя и ново начало в развитието на Старо Стефаново – културен и селски туризъм. В селото са снимани и някои емблематични български филми като „Хайка за вълци“, „Панчо и талъсъмите“ и „Кладенецът“.
Атмосферата тук е особено приятна, далеч от градската суета и забързаното ежедневие. Влизайки в селото, от дясната страна на пътя няма как да пропуснете едно цветно местенце, носещо закачливото име Гиздилница Козара. Когато минах покрай него вече беше пълно с хора, но бях решена да се върна и разгледам по-късно. За него ще ви разкажа повече накрая.
Селото се състои от три махали, обособени според географското им разположение: „Горни край“, „Център“ и „Долни край“. На мегдана се издигат основните административни сгради – Читалището и Кметството. Именно там паркирах колата и започнах своята разходка.
Върнах се назад по моста, отвеждащ към мегдана. От дясната му страна е комплекс Дедови двори. Състои се от стари къщи – паметници на културата и предлага възможност за целогодишен туризъм. Реставрацията на къщите е извършена чрез използването са автентични материали – плочи, камъни, греди на възраст над 150 години. Към комплекса има и механа с капацитет от 40 места. Предлага традиционни български ястия, приготвени с продукти от месни ферми, осигуряващи целогодишно домашно отглеждани плодове и зеленчуци.
Продължих по улицата нагоре. От дясната страна се издига красива къща с висок дувар, а срещу нея е Поповото мостче, запазено в оригиналния си вид от 1836 г. Известно е името и на майстора, построил както Селската чешма, така и Поповото мостче, а именно ловешкия майстор Марин Христов. В района до Поповото мостче се намира и „Поповата къща“, а на около 300 м. нагоре по реката и „Поповия кладенец“.
Може би най-известната къща в селото е Къщата на Стоян Р. Минковски (1899г.) – известна като „къщата с алафрангите“. Намира се на оформилия се площад над училището и църквата и образува изключително красив ансамбъл от входна порта, „подсая“ и самата къща. Къщата е двуетажна. Състои си от приземие и жилищен етаж. Външната фасада на сградата е украсена с алафранги с флорални и зооморфни орнаменти. Покривът е четирискатен. Стряхата е широка около 1 метър и е обшита с дъски.
Не по-малко емблематична е Църква „Рождество на Пресвета Богородица”, построена в периода 1880–1882г. Тя е дело на Уста Генчо Кънчев от Трявна – един от най-големите майстори на българското възрожденско строителство и ученик на Кольо Фичето. Инициативата за градежа на храма датира още от далечната 1864г., когато е издействан специален султански ферман, позволяващ строителството му да започне. През 1873г. ловчанският митрополит Дионисий лично положил основния камък в средата на селото. Средствата за църквата са изцяло от дарения на местните жители. Иконостасът е изографисан от дебърския художник Руселим Дичев от с. Тресонче, преселил се да живее в селото. Църквата „Рождество на Пресвета Богородица” представлява интерес с оригиналната си възрожденска архитектура и иконопис от втората половина на XIX век. Освещаването на храма станало през 1891 г. Стедствата за изографисването на иконите също са дарени от местното население.
Тя е от т. нар. “бели църкви”, при които сводовете не са изписани. Храмът сам по себе си е своеобразен архитектурен шедьовър в църковното строитолство от XIX в. с голям купол и камбанария. По своя вид тя представлява кръстокуполна, трикорабна базилика с широк нартекс и масивна каменна снага, със здрави колони по средата и сводести прозорци. Каменните колони се изработени в пясъчниците на с. Радювене (до гр. Ловеч) и от там на дървени волски коли са докарани до с. Вратца (Стефаново). През 1978 г. църквата е обявена за паметник на културата.
В селото има и няколко природни забележителности – Стария дъб и водопад „Панчова стена“.
Старият Дъб датира над 1300 г. . Заради дълголетието му много от посетителите палили свещи около него за благополучие, което довело до пожар и почти цялото дърво изгоряло. В момента може да се види само обгорелия му дънер, приютен под малкия параклис, посветен на „Св. Троица“. От параклиса се разкрива неповторима природна гледка към хълмовете и зеленината.
Водопадът се намира извън селото в югоизточна посока в местността Пенчова стена. Каскадата е малка, но изключително красива. Реката, както и всичките наоколо притоци са със смесено дъждовно-снежно подхранване, затова най-подходящият период за посещение на местността е през пролетта или началото на лятото.
Но да се върна за онова хубаво място, за което ви споменах в началото – Гиздилница Козара. Представлява арт магазин и кафе, разположено в стара кирпичена къща. Това е място, където можете да намерите ръчно изработени изделия с любов и отношение, както и предмети с история и дух. Пространство, в което можете да се насладите и на кафе, чай от прясно набрани билки, домашно приготвен сироп и лакомства, под звуците на автентичен грамофон.
Източник на информация: https://staro-stefanovo.free.bg/
Повече снимки от Старо Стефаново може да видите в нашата Галерия:
