Герб на града
Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да видите тук.
Виена е столицата и най-големият град в Австрия. Историята му е дълга и динамична. Основан е през 500г. преди Христа като келтско селище, носещо името Виндобона, което в превод означавало „Бялото селище“. През 1 век римляните завземат Виндобона и го превръщат във военен лагер. През 212 г. селището получава статут на municipum – вторият най-висок клас на римски град след колония.
По време на хаоса на миграционните процеси в Европа, настъпили между 300 г. и 700 г. сл. Хр., римляните напускат Винбонона. Това е времето на постепенния преход от Античност към Средновековието. Миграцията включва такива народи като франките, готите и други германски и славянски племена. Историците предлагат различни обяснения за масовата миграция, които включват климатични промени, инвазии на хуните и пренаселеност.
На снимката: Шьонбрун /източник на снимката: www.shutterstock.com/
В началото на 5-ти век във Виена къщите започват да заменят римските стени. Само части от укрепленията остават след 5-ти век и са адаптирани за различни цели от жителите на града. Първото споменаване за Виена, обаче, датира от 881 г., когато се води битка срещу маджарите (етническите унгарци). През 500 г. пр. Хр. гробове от този период са открити близо до ранния център на Виена, наречен Berghof, в района около страничната улица Salvatorgasse.
Византийски монети от тези времена също са били открити в днешния Първи район, предоставяйки доказателство за търговията, която се е осъществявала в миналото. През 6-ти век областта е била контролирана от германското племе ломбарди. След тях контролът бил поет от аварите, които са били последвани от славяните. През Средновековието Виена (новото име на Виндобона) става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите е тайна столица на Свещената Римска империя и главен фокус на културата, науката и музиката.
Третият от светите кръстоносни походи е повратна точка в историята на Виена. През 1192 г. херцог Леополд V залавя Ричард Лъвското сърце и иска откуп за него в размер на 50 000 сребърни знака. Въпреки това, действията на Леополд стават причина той да бъде отлъчен от папата. Скоро след това той умира. По това време са построени градските стени на Виена; останките им могат да се видят и днес в метростанция Stubentor.
На снимката: Белведере /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Виена получава своята градска харта през 1221 г. и придобива правата на основно пристанище, което означава, че всички търговци, които минават през града, трябва да продават стоките си там, което прави Виена в своеобразен посредник. Скоро след това градът създава мрежа от търговски връзки, включително връзки с някои градове по река Дунав и с Венеция. През 1278 г. Рудолф I от Хабсбургската династия поема контрола над австрийските земи. Първата хроника на града е написана две години по-късно от Жанс дер Еникел. Около век по-късно Виена навлиза в своя Златен век под управлението на император Рудолф IV, чиито стабилни икономически политики довели до просперитет. Рудолф е наречен „Основател“, защото създава Виенския университет и инициира изграждането на готическия кораб на катедралата Свети Стефан, основна забележителност на днешна Виена. През 1469 г. Виена става седалище на епископа, а през 1556 г. и на императора.
През 1529 г. Османската империя напада Виена. Градът едва издържа на нападението. Взето е решение градът да бъде укрепен чрез добавяне на ров и единадесет бастиона. които осигуряват силна защита срещу втората турска обсада през 1683 г. В крайна сметка турците са победени от Ян III Собиески, полския цар, повратна точка в османските войни, тъй като турците биват притиснати по-далече и по-назад през следващите десетилетия.
На снимката: катедралата Свети Стефан /източник на снимката: www.shutterstock.com/
През 1700 г. Виена става бароков град. Най-значимите архитекти от този период са Йохан фон Ерлах и Йохан фон Хилдебранд. В областите на крайбрежните зони се появяват невероятни двореца, най-забележителните от които са Модена, двореца Шварценберг и двореца Лихтенщайн. В края на XVII и началото на XVIII в. чумна епидемия засяга Виена. След нейния край обаче, градът се радва на стабилен растеж на населението, достигайки до 200 000 жители през 1790 г. Ръстът му се дължи на индустриализацията и строителството на фабрики, като първата фабрика е основана в Леополдщад 2-ри район на града, отделен от центъра на Виена по Дунавския канал.
По време на Наполеоновите войни, Виена е нападната два пъти. Първият път е през 1805 г., когато трима френски маршали прекосили Дунава и казали на австрийския командир, че войната е свършила. Междувременно френските войници влязли в града безпрепятствено. Вторият път, в битката при Асперн-Еслинг, водена между австрийците под командването на архиепископ Карл и французите под Наполеон, които претърпяват смазващо поражение. Виенският конгрес, който пренарежда политическите граници на целия континент, се провежда в града между 1814 и 1815 г.
В средата на 19-ти век е построен Ringstrasse, кръгъл път около вътрешния град на Виена. На тази историческа улица, която в момента е голяма туристическа атракция на австрийската столица, са построени много монументални сгради. През 1910 г. населението на Виена възлиза на над 2 милиона. В началото на 20-ти век градът се превърна в център на Арт Нуво, благодарение на Виенската сектация (австрийско художествено движение), която включва 19 виенски художници от Асоциацията на австрийските художници. Градът претърпя малка поражения през Първата световна война и през 1921 г. става отделна държава. Парламентът се разпада през 1933 г., а на следващата година избухва гражданска война. Външният министър Енгелберт Долфус забранил Комунистическата партия, Нацистката партия, Социалдемократическата партия и накрая бил позволен само десният патриотичен фронт. Долфус създаде авторитарен режим, наречен австрофашизъм, и узурпира властта.
На снимката: увеселителния парк „Пратер“ /източник на снимката: www.shutterstock.com/
През 1938 г. нацистка Германия анексира Австрия. Бомбените атентати от Втората световна война са катастрофални за Виена; много от нейните исторически сгради и паметници са били разрушени и само някои от тях са възстановени след войната. Когато Австрия навлиза в периода на втората република след войната, политическите партии са възстановени. През 1945 г. австрийският политик Карл Ренър обявява възстановяването на демократична Австрия. По това време Австрия е разделена на четири отделни зони и е заета от съюзниците: Съединените щати, Франция, Великобритания и Съветския съюз. В крайна сметка ,през 1955 г. Австрия отново възстановява свободата си с австрийския държавен договор.
Икономическият бум, който последва войната и се разпространява в цяла Западна Европа, засяга и Виена. През 70-те години Виена става официално седалище на ООН, а Виенаският международен център е построен. Няколко небостъргачи също са построени в края на 20-ти век, включително Кулата на хилядолетието и Кулата Андромеда. Високата 202-метрова кула „Милениум“ е с 51 етажа и е най-високата сграда в страната .Виенската музикална традиция е силно обвързана с имената на световноизвестните композитори Хайдн, Моцарт, Щраус, Бетовен и Шуберт, които всички живели и работили във Виена. Днес техните творби се отразяват в разнообразието от музикални фестивали, провеждани всеки сезон, като се започне с прочутия Новогодишен концерт, изпълняван от Виенската филхармония.
На снимката: известният коледен базар пред общината на Виена /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Виена предлага необятен избор – независимо дали сте любители на изкуството, културата или модерната европейска изтънченост. Символът на града е катедралата Св.Стефан, направена в готически стил. Неговата най-характерна особеност са 250-те хиляди цветни керемидени плочки, които образуват покрива. На северната му страна за изобразени гербовете на Австрия и на столицата. Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първият в света зоопарк – Зоологическа градина Шьонбрун), както и множеството художествени галерии (включително Албертина, в двореца Белведере и в Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad) в увеселителния парк Пратера и Кулата Дунав (Donauturm) също привличат много посетители, както и множеството музеи като тези в двореца Хофбург, двойката Природоисторически музей и Музей на история на изкуствата, както и Музеят на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно. Посетители привлича и колоритната къща Хундертвасер
Местата, свързани с великите композитори, живели във Виена, са често посещавани: къщата, в която е живял Моцарт, златистата статуя на Йохан Щраус. Заради многото артисти от изключително значение, които е приела, Виена е известна като „Градът на музиката“ или „Столицата с валсова стъпка“.
Резервирайте своя престой във Виена тук:
