Романтичните планини в южната част на Бавария приютяват едни от най-интересните туристически атракции в цяла Германия – три замъка, построени от крал Лудвиг II, изглеждащи сякаш като излезли от приказка. Това са Хоеншвангау – мястото, където кралят прекарал своето детство, Нойшванщайн – неговото мечтано място за бягство и Линдерхоф – последното отстъпление на краля.
На снимката: замъкът Нойшванщайн /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Лудвиг става крал на Бавария през 1864г., когато той е едва на 19 години. Лудвиг расте като романтичен юноша, обожаващ поезията и музиката. Когато става крал, той е неподготвен за бремето на короната. Негов близък приятел е композиторът Рихард Вагнер. Лудвиг среща Вагнер на 16 годишна възраст, когато присъства на операта „Лоенгрин“, в която открил въплъщение на романтичните си мечти. От този съдбовен ден, кралят се превръща в покровител на композитора – построява му разкошен дом, осигурява го материално, благодарение на което Вагнер се отдава изцяло на своето творчество. Приятелството между двамата мъже не се харесало на баварското правителство. Недоволството се засилило, когато Лудвиг основал музикално училище в Мюнхен и започнал строителството на нов оперен театър. Баварските бюргери презирали революционните възгледи на Вагнер. Под натиска на общественото мнение, кралят бил принуден да прогони композитора от Бавария. Това негово решение му донесло морални терзания, които го съпътствали през целия му живот. Лудвиг никога не простил това на мюнхенци. Той дори преместил столицата на Бавария от Мюнхен в Нюрнберг. От този момент започнало неговото отдалечаване от парламента, отдалечаване, което щяло да завърши фатално.
На снимката: замъкът Хоеншвангау /източник на снимката: www.shutterstock.com/
В личен план, животът на краля не се развивал така, както обществото искало. Той не се срещал с жени и нямал връзки,. За кратко бил сгоден за своята братовчедка Софи, но годежът скоро бил разтрогнат без да бъдат посочени причините за това. През 1866г. Бавария започнала война в Прусия, война която кралят отчаяно искал да избегне, но не успял. По време на тази война, продължила едва три седмици, Бавария била разгромена – дала значителен брой човешки жертви, понесла и значителни финансови загуби. В тази тежка ситуация, крал Лудивиг насочил вниманието си към Баварските Алпи, където поставил началото на осъществяването на една своя мечта – изграждането на серия от замъци. Били замислени три замъка, но приживе Лудвиг успява да види довършен само един – Линдерхоф.
Нойшванщайн
През 1869г. започнало строителството на Нойшванщайн. Този замък е върховната мечта на Лудвид. Замислен е като средновековен рицарски замък. Строителството му отнема цели 17 години. Замъкът е построен от Едуард Ридел и Георг Долман по идеализираните скици на художника Кристиан Жанк. Докато самата сграда имитира романски стил от 13-ти век, картините вътре изобразяват предимно сцени от опери на Вагнер като „Tannhäuser“ и „Lohengrin“.
Тронната зала
Тронната зала е вдъхновена от византийските църкви и по-специално от църквата „All Saints Court“ в Мюнхен. В северната абсида на мястото на олтара трябвало да има трон, но след смъртта на краля такъв така и не бил поставен.
Това съчетание на църковна и тронна зала илюстрира интерпретацията на Лудвиг за това да бъдеш крал: той се вижда не само като крал по Божията воля, но и като посредник между Бог и целия свят. Тази идея се изразява и в купола, украсена със звезди, и в подовата мозайка под него, която показва Земята с нейните растения и животни.
На абсидата е изобразен Христо с Дева Мария и Св.Йоан. В задната част на залата е поставена картина на Свети Георги. В лявата част на тази картина е изобразен планираният от Лудвиг четвърти замък – Фалкенщайн, чието строителство така и не започва. Под купола са представители на предхристиянски царства. Картините в района на абсидата дванадесетте апостоли и шест канонизирани царе. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи.
На снимката: Тронната зала в замъкa Нойшванщайн /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Трапезарията
Картините в трапезарията изобразяват детайли от живота в замъка Вартбург по времето на легендарното Състезание на певците /Singer’s contest/. Вагнер избира този сюжет за създаването на една от най-прочутите си опери. Картините в тази стая са рисувани от Фердинант Пайлоти от Мюнхен, най-известният художник работил в Нойшванщайн. Над вратата, обрамчен от червени копринени завеси се намира портретът на Волфрам фон Ешенбах, поетът на „Лоенгрин“ и „Парсифал“. Картината над вратата водеща до стаята на прислугата показва Готфрид фон Щрасбург („Тристан и Изолда“ около 1210 г.). За разлика от дворците Линдерхоф и Херенхимзе, замъка Нойшванщайн няма така наречената „магична масичка“. Технически е било невъзможно да се монтира такова устройство, тъй като кухнята се намирала 3 етажа по-долу от трапезарията. Ястията били донасяни от прислужници.
Кралската спалня
Кралската спалня е в неоготически стил и се отличава с богата дъбова дърворезба. По изработването на стаята се трудили 14 скулптури в продължение на повече от година. Дърворезбата в краищата на краката на леглото изобразяват възкресението на Христос, символизирайки близката прилика между съня и смъртта. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за „Тристан и Изолда“, превърната от Вагнер с опера. Краля имал предпочитание към баварско синьо и това ясно личи тук. Завесите и покривалата са именно в такъв цвят, бродирани с лъвове, лебеди и гербове. Мивката била снабдена в течаща вода, достигаща до замъка от каптаж намиращ се на 660 фута над него, така че естественото налягане да може да захранва с вода целият замък, дори и най-високо разположените стаи.
На снимката:Кралският кабинет /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Певческата зала
Замъкът Вартбург в Тюрингия е използван от Лудвиг II за модел на много места в замъка. Певческата зала /Singer’s hall/ не прави изключение. Картините в нея показват детайли от сагата „Парсифал“, обект на най-важната опера на Вагнер. Основният декор на сцената „Магическата гора Клингсор“/“Klingsor’s magic forest“/ е нарисуван от Мюнхенският художник Кристиян Янк (художник в Кралския Театър), който също така направил много от проектите и вътрешния дизайна на важни части от замъка „Нойшванщайн“. Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: „Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин“. Този надпис е единственото сведение за строителя в целия замък.
Залата никога не е била използвана приживе от Лудвиг II. Само през 1933 г. били организирани няколко концерта по случай честването на 50 г. от смъртта на Рихард Вагнер. Подобни концерти и камерна музика били изпълнявани в залата до 1939 г. Тогава залата била осветявана от светлината на повече от 600 свещи. Специалната фигурална конструкция на тава на залата и придава много добра акустика.
Линдерхоф
Дворецът Линдерхоф и околният парк е един от най-артистичните и стилистично сложни ансамбли на 19-ти век. „Кралската Вила“ е единственият дворец, който Лудвиг успява да завърши (1878 г.). Той е повлиян от френската архитектура на малките летни дворци, обикновено разположени в паркове, издигани във Франция през 18 век.
На снимката: замъкът Линдерхоф /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Фасадата на замъка е в стил рококо и е проектирана от придворния архитект Георг фон Долман. Пред нея е разположено стълбище и парк с градини и фонтани. Вътрешният интериор е смесица от барок и неорококо, с пищни украси. Спалнята е най-голямото помещение, създадена по подобие на спалнята на Луи XIV. Първоначално е проектирана от художника Анджело Квадлио и впоследствие разширена от архитекта Юлиус Хофман. Всички стаи са богато обзаведени и украсени със злато, сребро, мрамор, стенописи и майсенски порцелан по проект на художника Християн Янк.
Кралската спалня
В сравнително малката сграда кралската спалня е изненадващо голяма стая. Задната част на стаята е затворена в издълбана балюстрада. Величеството, което се разгръща тук, едва ли може да бъде по-голямо. В центъра, под един балдахин, стои огромно легло, изглеждащо почти като катафалка, в любимия син цвят на Лудвиг. Нагоре, в най-фината бродерия – бродерията в нишки от много различни цветове, създаваща впечатлението за картина – е неговият герб.
Над балдахина, ангелите в полет държат баварската корона нагоре. Леглото е обградено от два масивни свещника, които на практика му придават сакрален характер. Шест платнени панели със златна бродерия от орнаменти правят тази част от спалнята най-скъпата част от целия дворец.
Сред останалите мебели, картините над вратите са от значение. Те показват сцени от живота във френския двор: сутрешното посрещане на Луи XIV, когато царят става, брака на Дауфина в Огледалната зала във Версайи др.
На снимката: Мавърската къща /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Трапезарията
Истински шедьовър е неговата трапезария. В нея има така наречената „вълшебна“ маса, която може да се спуска на долния етаж, където е кухнята и след това да се връща обратно препълнена. Така кралят можел напълно да се усамотява и не е трябвало да вижда и общува със слугите. Това е френско изобретение от 18-ти век, което позволявало на дворцовото общество да остане незабелязано по време на любовните си вечери.
Огледалната зала
Огледаната зала е свързана с кралската спалнята. Редица специалисти са на мнение, че това помещение е връх на майсторството на немските архитекти, които са били най-добрите в Европа в обзавеждането на огледални зали. Традициите на този занаят по германските земи са още от 18-ти век. Големите огледала са монтирани в стените, имащи бяло-златна обшивка. Огледалата създават илюзия за по-голямо пространство и повтарят многократно образите на скъпите украшения от слонова кост.
Пещерата на Венера
Пещерата на Венера представлява изкуствено обособена пещера с красиви сталактити и подземно езеро, в което има специален уред за пускане на вълнички и музика. Тук кралят е имал възможност да се вози на лодка под звуците на любимия си Вагнер, наслаждавайки се на пъстрите светлини, които огряват приказната пещера.
На снимката: пещерата на Венера /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Хоеншвангау
Замъкът Хоеншвангау се намира малко на юг от Нойшванщайн, на малък хълм между Алпзее и Шванзее. Той е бил използван като резиденция от владетелите на района в продължение на векове. Към момента на придобиването му от бащата на Лудвиг – крал Максимилиан II през 19 век, замъкът вече се е превърнал в развалина. Той го възстановява и го реконструира в стила на романтичен дворец от готическия период. Един от декораторите е известният дизайнер Доменик Куалио, който рисува стените с легенди от германската история. Тук Лудвиг за първи път чива легендата за лебеда-крал Лоенгрин /Lohengrin/ – фигура, която първоначално се появява в легендите на Граала, а по-късно става обект на операта на Вагнер. Замъкът може да бъде посетен самостоятелно или като част от комбинирано посещение (и билет) с Нойшванщайн. Подобно на Нойшванщайн, посещение е възможно само като част от обиколка с екскурзовод.
На снимката: замъкът Хоеншвангау /източник на снимката: www.shutterstock.com/
