Прованс – земя на лавандулови полета и маслинови горички, уханни склонове и плодородни долини, ослепителни цветове и кристална светлина. Възхваляван е заради пленителните дарове на природата. Прованс е благословено кътче земя, славещо се със своите вина с плодов аромат и с изобилието от плодове и зеленчуци, с наследената от римско време архитектура, с пребогатия на празници и фестивали годишен календар, с приветливите си хора и с прочутите си плажове. Това обяснява защо всички, от древните римляни до днешните филмови звезди, са примамени от него.
На снимката: абатство Сенанк;
Първоначално Прованс е гръцка колония, а в последствие тези земи са завладени римляните, които ги наричат Провинция. От римско време тук са запазени множество амфитеатри и монументи, предимно в Оранж и Арл. През Средновековието папите установяват седалището си тук – в град Авиньон. Големите цистериански абатства са свидетели на по-малко светската страна на средновековното християнство. Природните чудеса в района за безбройни – от пролома Вердон до загадъчния извор Воклюз.
На снимката: град Горд;
Даже и онези, които не стъпвали в Прованс, се оказват пропити от неговия пъстър и ярък колорит благодарени на художниците, творили по тези места – Реноар, Пикасо, Шагал и много други. Най-силно повлиян от провансалския пейзаж безспорно е Винсент ван Гог, който идва в Арл през 1888г. и през следващите 2 години трескаво рисува, оставайки зад гърба си 150 картини.
Били сме в Прованс няколко пъти, през които успяхме да посетим доста от вдъхновяващи места тук, за които именно ще споделим.
Лавандуловите полета на Прованс
Първата асоциация на мнозина, когато чуят Прованс, са обширни полета с лавандула. И това е напълно обяснимо. Успокояващият, деликатен аромат и тъмно лилавият нюанс на лавандулата са омагьосвали хората от векове.
Сезонът на лавандулата в Прованс за съжаление не е целогодишен. Най-доброто време да видите растенията в разцвет е от последната седмица на юни до началото на август. Пиковият цъфтеж е около средата на юли – въпреки че това може да варира от година на година в зависимост от валежите. В Прованс лавандуловите полета често се намират в съседство със слънчевите слънчогледови полета, на които също е най-добре да се насладите през юли и август, така че ако искате най-доброто от двата свята, тогава е моментът да отидете.
Едно от най-сниманите места с лавандулови полета е Абатство Сенанк. Това е един от трите големи цистериански манастири в Прованс. Пристъпите ли там, ще ви обземе покой. Строежът на манастирските сгради е отнел стотици години. Основите са положени през 1148г., когато започва строителството на църквата на абатството. През 1178г., когато е осветена от епископа на Кавайон. По това време обаче единствено хорът бил изграден. Работата по основния кораб започнала през 1180г. и продължила до началото на следващия век. През 13-14 век монашеската общност процъфтявала благодарени на щедрите дарения на местни лордове. Към имота били добавени мелница, два хамбара и обширни земи из цял Прованс, стигащи чак до Арл и Марсилия. През 15 век обаче, абатството било обхванато от корупция, в резултат на което започнало да запада.
Абатството е частично разрушено по време на религиозните войни през 16 век и продадено след началото на Френската революция. През 1854г. в него отново се заселва монашеска общност, за да бъде прогонена според новите закони за вероизповеданието от 1903г. През 1988г. тк отново идват монаси. Сега те отглеждат лавандула и добиват пчелен мед, за да поддържат своята обител.
Денем има няколко организирани обиколки на абатството – единствения начин да го разгледате. Те са на френски език, но преведената брошура ще ви ориентира за част от онова, което виждате. Обиколката включва петте постройки от 12 век – църквата, манастира, общата спалня, залата за молитви и котелното помещение. Имайте предвид, че подобно на всички цистериански манастири, липсва украса, която да отвлича вниманието на монасите. Църквата е уникална с това, че липсва главен портал и фасада. Вместо това в нея се влиза през две малки врати от двете странични крила.
Много от туристите също като нас, посещават абатството заради прекрасните поля от лавандула около него. Лавандулата тук цъфти от началото на юни до края на юли.
Горд – терасовидният град
Областта Люберон е сърцето на Прованс. Ако Люберон беше държава, то Горд определено щеше да е нейната столица. Горд е Партенонът на Прованс – внушителен град, роден от камък, не случайно определян като един от най-красивите в цяла Франция. Терасовидното му разположение впечатлява посетители му още преди дори да са стигнали до него. Но Горд има какво да покаже и вътре, из тесните си улички и красиви аркади.
Величествено извисен над белите скали, които гледат към пръснатите из полето земеделски земи, терасовидният Горд е поразително красив град. Това е забележителност номер 1 в Люберон, поради което през летните месеци тълпите от туристи са многобройни. През пролетта тук е далеч по-спокойно, а и това е сезонът, през който цъфтят прочутите череши на Горд. Есенно време също е подходящо за посещения. Тогава градът придобива златна украса поради пожълтелите листа на дърветата.
Това възлово стратегическо място е обитавано още от праисторически времена. Римляните построяват тук град, а през Средновековието жителите на равнината търсят убежище зад укрепените му стени. Горд никога не е превземан от врага, даже през религиозните войни. Онова, което най-силно му вреди, е миграцията на хора в навечерието на 20 век, които търсят работа във фабриките. На помощ идва съвременното изкуство. Художникът кубист Андре Лот открива градчето през 1938г., а после води със себе си Шагал, Вазарели и други творци, за да го видят, или пък да прекарат лятото тук. Но и на този рай за художниците скоро му идва краят – през 1944г, немските войски разрушават по-голямата част от Горд като наказателна мярка след атака на Съпротивата. Монасите от близкото абатство Сенанк предотвратяват пълното му унищожение.
Въпреки че градът в по-голямата си част е изграден отново, то съхранява очарованието на старите времена. Насред лабиринта от калдъръмени улички се гушат красиво реставрирани къщи, в които днес има магазини с обичайните за Прованс стоки и кафенета, където заможните посетители отпиват от местния мускат.
Градът е увенчан с ренесансово шато /замък/, издигнат на мястото на средновековна крепост. Назъбената кула от 12 век е единственият спомен от старите времена. Три реда ренесансови прозорци красят фасадите. За да разгледате замъка, купете билет за Musee Pol Mara, посветен на съвременния фламандски художник. Близката църква „Свети Фермин“ е построена през 18 век. На стенописите са изобразени Дева Мария и ред светци, сред които и св.Фермин. Продължете надолу по улицата и ще излезете на rue du Belvedere, откъдето се разкрива великолепна гледка към долината.
Русийон и Пътят на охрата
Русийон е малък град в департамент Воклюз. Най-поразителното в този град е неговата червеникаво-оранжева окраска на фона на тъмнозелените хълмове. Той е кацнал на ръба на каньон, обграден в драматично червено. Това е едно от най-богатото находище на охра в света – когато се разкопае, почвата тук разкрива 17 цвята: виолетов, кървавочервен, оранжев, жълт и всички нюанси между тях. Особеността на природата тук се дължи на обстоятелства от преди 230 мил.години, когато Прованс е бил дъно на море. Наслоеният върху него богат на желязо пясък при окисляването добива ярък цвят – охра. Римляните използвали оцветената в медночервено пръст за грънчарска глазура. През 18 век жителите на Русийон откриват как да смесват пигмента с каучук, за да го заздравяват. По този начин се родила една съвсем нова индустрия. Оттам идват и червените гумени уплътнения на бурканите, на велосипедните гуми и т.н. Производството запада през 50-тегодини на 20 век. и днес само една компания продължава да работи.
В Русийон можете да посетите старите кариери за добив на охра, минавайки през дългия 1 км. Sentier des Ocres – мини-каньон с фантастични земни образувания, открояващи се на фона на борови гори. Не носете бяло, за да не изцапате. Самото градче също заслужава да се разходите из неговите тесни улички, които се вият между отрупани с цветя фасади с типичната за него оранжева окраска.
На километър източно от града по D104 е Conservatoire des Ocres et de la Couleur, където се представят временни изложби, подчинени на определен цвят; conservatoire организира еднодневни и шестдневни курсове на оцветяване, нанасяне на глазура и патиниране. Интересна спирка по пътя на охрата са MInes de Bruoux – лабиринт от живописни галерии в стара мина за охра.
Сен Реми и Арл – по стъпките на Винсент ван Гог.
Сен Реми е китно пазарно градче, сгушено сред обширни житни поля, осеяни с червени макове.
Първите, които построили селище на това място, били римляните. Мястото имало важно значение, тъй като оттук минавал Виа Долмиция – пътят, който свързвал Италия с Испания. В близост до днешен Сен Реми има множество останки от римско време. Южно от града се намира Гланум – един от най-известните древноримски градове в Европа. Археологическият комплекс се състои от две части – Les Antiques и Glanum. Археолозите вярват, че разкопаната част е само една шеста от общата площ на някогашния град.
На снимката: Les Antiques /източник: Shutterstock.com/;
Една от отличителните забележителности в Les Antiques е Триумфалната арка, издигната по времето на император Август. Тази арка бележи входа към града. Украсена е с баралефи, изобразяващи завладяването на Галия от Цезар. Тук можете да видите и най-добре съхраняваният мавзолей от времето на Древен Рим – Mausolee des Jules, датиращ от периода 30-20г. пр.Хр. Построена е от богата римска фамилия в чест на няколко от членовете й. Украсен е с барелефи, на които са изобразени военни и ловни сцени. По-впечатляващата част от комплекса е Гланум. Приложеният от римляните градоустройствен план е характерен за всичките им по-големи градове – долен, среден и горен град. В долния град се намирали термалните бани и красиви вили. В средния се издигали базиликата и храмовете. В най-високата точка имало тясно укрепление с със стени, които да защитават постъпите към града.
Сен Реми е тясно свързан с Винсент Ван Гог. През 1888г. той рисува тук 150 от своите картини. Тук се намират църквата и параклисът Сен Пол дьо Мазол /St.-Paul-de-Mausole/. Художникът доброволно постъпва в Сен Пол след като отрязва ухото си и остава там от май 1889г. до май 1890г. Тази една година се оказва най-екзалтирания и плодотворен период за него. Именно тогава той Ван Гог създава едни от най-прочутите си творби – „Звездна нощ“, „Житно поле с кипариси“, „Маслинова горичка“ и „Жълто небе с ярко слънце“, всички от тях нарисувано покрай пътя, който води до комплекса.
Подобно на Арл, другия град в Прованс, където Ван Гог е творял, Сен Реми също не закупува нито една от картините му приживе. За да се „реваншират“, двата града предлагат т.нар. Пътеки на Ван Гог. Следвайки пътеките, вие може да откриете локациите на много от картините на известния творец, всяка от които е белязана с репродукция на оригиналната картина. Информация за пътеката, както и нейна карта, можете да получите в Туристическото бюро на Сен Реми, намиращо се на площад Jean Jaurès.
Градът е много привлекателен и има типично провансалски вид. Централната част на Сен Реми изобилства от плантови дървета, изискани бутици, стари фонтани и сенчести площади. Паметни плочи увековечават историческите забележителности, сред които е и къщата на Нострадамус. В Музея на Алпилес са представени природните красоти на Алпилес, както и тези, които са дело на човешка ръка. В посветения на Ван Гог музей са представени репродукции и различни слайд-шоу презентации, свързани с художника.
Ако посетите Сен Реми в сряда, ще уцелите пазарния ден в града. Пазарът се разпростира от зоните за паркиране и площадчетата около северната и западна част на града, ограждайки историческия му център. Ако обичате тълпи от хора и множество сергии, сряда е вашият ден. Кафенетата и ресторантите са препълнени, но атмосферата си заслужава.
Арл е град, живописно разположен на бреговете на река Рона. Градът има богата и дълга история. Жителите му винаги са се гордели с римското си наследство и при това напълно основателно. Арл е основан през 6 век пр.Хр. от гърците, които му дават името Талине. Скоро след това е завладян от келтите, които го преименуват на Арелате. През 123 г. пр.Хр. Арл попада под властта на римляните. Тогава той се утвърждава като важен град, поради изкуствения канал, свързващ го със Средиземно море. Градът достига своя апогей през 6-5 век. пр.Хр., когато в него започнали да отсядат римските императори, докато били на военни походи.
На снимката: Римският амфитеатър /източник: Shutterstock.com/;
Тежък се оказва периодът около 6 век., когато мюсюлманските сарацини и франки навлизат в Прованс. През 855 градът става столица на франкското кралство Арл, което включва Бургундия и част от Прованс, но е често нападано от сарацините и викингите. През 888 граф Рудолф Оксерски основава кралство Bourgogne Transjurane (букв. „зад плананата Юра“), което включва Западна Швейцария (до р. Ройс, Валоа, Женева, Шаблоа и Бюги). През 933 Хюго Арлски („Юго дьо Прованс“) предава кралството си на Рудолф II, който обединява двете кралства в новото кралство Арл. През 1033 крал Рудолф III завещава кралството на император Конрад II. Въпреки че наследниците му смятали себе си за крале на Арл, малцина били онези, които били коронясани в катедрала.
На снимката: Площадът на Републиката /източник: Shutterstock.com/;
По-голямата част от кралството бива постепенно включена в територията на Франция. По време на тези неспокойни времена амфитеатърът се превръща в крепост с наблюдателници, издигнати на всеки един от четирите квадранти, а вътре в амфитеатъра е построен миниатюрен град, заобиколен от стени. Населението намалява значително в сравнение с римските времена, като голяма част от стария Арл се превръща в развалини.
През 12 век градът е важен в политическо и икономическо отношение като свещения римски император Фредерик Барбароса е коронясан в Арл през 1178. През 12 век Арл се превръща в свободен град, управляван от избиран чрез гласуване подестат (букв. сила, мощ, власт), който назначава консулите и другите магистрати. До Френската революция от 1789 г. статутът на града се запазва.
Арл се присъединява към Прованс през 1239, но е засенчен отново от Марсилия. През 1378 г. Свещеният римски император Карл IV присъединява остатъците от кралство Арл към френския дофин (по-късно френския крал Шарл VI). Така кралството престава да съществува дори на хартия.
На снимката: кафенето, в което е пиел кафето си Винсент ван Гог /източник: Shutterstock.com/;
Славата на Арл е тясно свързана с името на Винсент ван Гог. Първото място, на което всички туристи се спират е именно кафенето на ван Гог, където той е отсядал почти всеки ден от престоя си в града, продължил 2 години. Известният художник идва в Арл през февруари 1888г. Тук той създава стотини картини, сред които „Нощното кафе“, „Жълтата стая“, „Арлезианката“ и много други. Последната картина, която ван Гог рисува в Арл изобразява собственичката на кафенето – мадам Жину. По-късно тази картина е продадена на впечатляващата цена от 40 мил.долара.
Арл далеч не се изчерпва само с ван Гог. Както вече разбрахте, градът има богата история, за което свидетелства множество исторически забележителности. Разходка из тесните калдъръмени улици на Арл е сякаш разходка във времето. Неусетно ще се озовете пред величествения амфитеатър, запазен от римско време, превърнал се в символ на града. Днес той побира 12 хиляди зрители и често се използва като арена за борба с бикове. В Прованс коридата се различава от тази в Испания. Тук биковете са на почин и целият спектакъл демонстрира благоговение и преклонение към животните. Биковете не се умъртвяват. През Средновековието арената е била използвана като крепост и наблюдателница.
На снимката: акрополът „Елисейските полета“ /източник: Shutterstock.com/;
В близост до Арл можете да разгледате един от най-големите ранно-християнски акрополи – „Елисейските полета“. Той е толкова впечатляващ, че самият Данте го цитира в своя „Ад“. Алеята му от каменни саркофази е обезсмъртена както от Ван Гог, така и от Гоген.
Авиньон – Папският град
Авиньон е един от големите градове в Прованс. Издига се сред древни крепостни стени край река Рона. В сърцето му се намира Папският дворец – една пищна и величествена сграда, която в продължение на век е била седалище на папската власт. Присъствието на папите в града проправя път на една нова ера в културата и благосъстоятелния живот, която се тачи и до днес. Те са тези, които в желанието си да поддържат разточителния и показен начин на живот, донасят по тези земи десертното грозде и пъпешите и култивирали един различен поглед към изкуството, архитектурата и театъра.
На снимката: Папският дворец в Авиньон /източник: Shutterstock.com/
През 1309г. Климент V напуска Рим и премества папския двор в Авиньон. Френският крал Филип IV го убеждава да се пресели в Авиньон. Градът по онова време не е част от Франция, но се намира под френска доминация. Така започва периодът на т. нар. авиньонски плен на папите, който продължава до 1377 г. През този период Папството е напълно подчинено на френските крале, които диктуват както избора на папите, така и тяхната политика. Загубвайки свободата и независимостта си, папите стават васали на френските крале, макар и поставени при бляскави условия на живот. На свой ред разкошният живот на авиньонските папи, далеч от евангелските изисквания, поражда негодуванието на народа. Великолепието на двора в Авиньон е необикновено бляскаво. Някои папи, като Бенедикт XII или Урбан Vимат по- строги нрави, но по- голямата част от тях обичат разкоша, особено Климент VI. Украсата на двореца на папите, начинът на живот на кардиналите в Авиньон създават атмосфера на разсипничество, което не допринася за повдигане на авторитета на папите. През 1367г. папа Урбан V се завръща от Авиньон в Рим.
Кухнята на Прованс
Във всяко градче на Прованс сергиите на пазара са отрупани с разнообразни продукти. Провансалската кухня в същината си е средиземноморска – прослава на маслините, чесъна и доматите. Тя има три задължителни съставки. Чесънът е в основата на много ястие, придавайки им пикантно и здравословно начало. Зехтинът се почита почти толкова, колкото и виното. И накрая – дивите билки на Прованс – най-вече босилек, мащерка и розмарин – овкусяват всички ястие. Сред доминиращите зеленчуци са аспержите, тиквичките, доматите и гъбите. Ястието рататуй е апетитен гювеч с лук, домати, патладжан, тиквички, зелени пиперки, чесън и други подправки. Пълнените зеленчуци също са много популярни. Най-големият деликатес е агнешко печено с билки. Неговите подвластници са заешкото и птичето месо.
На снимката: рататуй /източник: Shutterstock.com/;
По крайбрежието сред любимите ястия е прясната риба – аншоа, треска, лаврак и др. Безспорната царица на всички морски ястие е буябес – класическа гъста яхния, което ще откриете навсякъде по крайбрежието.
Прованс се слави и с плодовете си – череши от Люберон, пъпеши от Кавайон, праскови, десертно грозде и разкошни марсилски смокини в края на лятото. Най-доброто място да откриете специалитетите на сезона са местните земеделски пазари, които обикновено се провеждат веднъж седмично.
Колкото до сирената, силата на Прованс е козето сирене. Най-прочутото е „Банон“. Picodon е меко пикантно козе сирене, докато pelardon, подобно на вкус, е зряло и твърдо.
Вината на Прованс
Плодородната почва на Прованс и слънчевият климат са идеални условия за отглеждане на лозя. За Прованс е характерен типичен средиземноморски климат с мека зима, малко валежи, горещо лято с изобилстващо ярко слънце (около 3000 часа на година!), кристално синьо небе и постоянно подухващ ветрец. Сапфиреният цвят на небето е дар от северния мистрал, който гони облаци и прах и прави въздуха прозирно чист. Повечето сгради, както и лозята, са ориентирани с лице на юг, като загърбват неуморния вятър, духащ през по-голямата част от годината. Същият мистрал допринася за завидното здраве на лозите, изсушавайки въздуха и предпазвайки от болести.
На снимката: вино от Прованс /източник: Shutterstock.com/;
Най-прочутото и скъпо розе Прованс е „Тавел“, произхождащо от региона на 13 км. от Шатоньоф-дю-Пап.Сухо и плътно, то е най-добро, докато е още младо. Bandol са прочути със своите ароматни червени вина, произвеждани от мурведър – сорт грозде с боровинков цвят, което трябва да отлежава минимум 18 месеца в дъбови бъчви.
