Националният Пантеон

Символ на португалската идентичност, Националният Пантеон е емблематичен паметник, който приветства и почита големите мъже и жени, на които страната дължи признание. Той увековечава и символизира най-високото посмъртно почитание, давано в Португалия.

Националният пантеон, известен още като църквата Санта Енграсия, се издига в района на Алфама. Масивният му бял купол е отличителна черта на небето над източен Лисабон. Историята на Националния Пантеон разкрива любопитни факти за неговия бурен строителен процес, който е резултат от много исторически конфликти, преживявани от страната за период от близо 300 години. С този дълъг процес се свързва и популярният израз „Obras de Santa Engrácia“ („Работи по Санта Енграсия“), който се отнася до всичко, което отнема много време или е малко вероятно да бъде завършено.

История

Настоящата сграда на църквата Света Енграсия е издигната на мястото на предходни църкви, посветени на мъченица от град Брага – Света Енграсия. Първата църква, посветена на светицата, датира от 1568г. и е подпомогната от инфанта Мария от Португалия, графиня на Визеу, дъщеря на крал Мануел I. Строителството на настоящата църква започва през 1681г., когато предходните структури рухват. Работата е поверена на кралския архитект Жоау Антунес – един от най-важните барокови архитекти на Португалия. Архитектурата на Националния Пантеон е уникален пример за барок в Португалия. За да го построи, архитектът João Antunes беше вдъхновен от италианските тенденции, като по този начин възприе иновативен архитектурен дизайн, който нямаше приемственост в Португалия.През 1712г., когато архитектът умира, работите по църквата спират, тъй като крал Жоау V губи интерес в проекта и съсредоточава всичките си ресурси в гигантския дворец в Марфа. Света Енграсия е завършена едва през 20 век. След добавянето на купола, тя е осветена през 1966г.

Архитектура

Архитектът Жоау Антунес създава гениален дизайн за църквата Света Енграсия, какъвто никога не бил правен в Португалия. Църквата има централизиран план с гръцки кръст. На всеки ъгъл има квадратна кула (върховете никога не са завършени), а фасадите са овални като в бароковите проекти на Боромини. Основната фасада има входно антре (галерия) и три ниши със статуи. Входът на църквата се осъществява през красив бароков портал с герба на Португалия, държан от два ангела. Църквата има висок централен купол, който е завършен едва през 20-ти век.

Хармоничният интериор на църквата е доминиран от извитите пространства на нефовете. Подовете и стените са украсени с барокови, полихромни шарки от мрамор. Прекрасният бароков орган от 18-ти век е донесен от Лисабонската катедрала.

Национален Пантеон

През 1916г., по време на Първата Португалска Република, църквата Света Енграсия е превърната в Национален Пантеон. Тъй като е завършена през 1966г., по време на управлението на дикратора Антонио де Оливейра Салазар, имало множество спекулации, че е довършена, за да приюти Салазар и други високопоставени лица от Естадо Нуово след тяхната смърт. Край на тези спекулации бил поставен през 1970г., когато след смъртта на диктатора станало ясно, че той бил пожелал да бъде погребан в родния му град Вимиейро. С изключение на Оскар Кармона, никой друг от Естадо Нуово не е погребан в пантеона.

Сред погребаните в Пантеона са президентите на републиката Мануел де Ариага, Теофило Брага, Сидонио Паис и Оскар Кармона, кандидатът за президент Умберто Делгадо, писателите Жоау де Деус, Алмейда Гарет, Гуера Хункеро, Акилиньо Рибейро и София Мело Брейнер Андресен Амалия Родригес и футболистът Юсебио. Има кенотафи на Луиш де Камоеш, Педро Алварес Кабрал, Афонсо де Албукерк, Нуно Алвареш Перейра, Вашку да Гама и Енрике Мореплавателя.

Адрес: Campo de Santa Clara 1100-471;

До Националния Пантеон може да стигнете по следния начин: