Националният дворец Ажуда се издига на едноименен хълм, намиращ се недалеч от манастира „Свети Жером“. Преди него на това място е имало дървена постройка, предназначена да приюти кралското семейство след опустошителното земетресение от 1755г. и последвалото го цунами. Строителството на двореца започва под надзора на архитекта Мануел Каетано де Соуса, който планирал постройка в стил барок и рококо. По-късно обаче строителството е поверено на Жозе да Коста е Силва и Франциско Хавиер Фабри, които замислили великолепна сграда в модерен неокласически стил.
С течение на времето, проектът бива спиран и забавян на няколко пъти поради финансови причини или политически конфликти. Когато през 1807г. кралското семейство е принудено да избяга в Бразилия след инвазията на френските войски в Португалия, работата по двореца продължава доста бавно под ръководството на Фабри, а по-късно под това на Антонио Франциско Роза. Липсата на средства довежда до промяна в първоначално замисления мащаб на двореца. Строителството на двореца Ажуда, което почва през 1796г. и продължава чак до края на 19 век, се оказва проект, засегнат от различни политически, икономически, артистични и архитектурни проблеми. Когато дворецът най-накрая става официална резиденция на кралското семейство по времето на крал Луиш I и неговата съпруга Мария Пия от Савой, техният архитект Посидонио да Силва въвежда множество естетически промени и превръща една от страничните фасади в основна.
Дворецът е затворен след провъзгласяването на Републиката през 1910 г. и отново отворен за обществото през 1968 г. като музей. Дворецът все още се използва от португалската държава за официални церемонии.
История
През 1726 г. крал Жоау V придобива три имота в района на Белем: единият от тях се превръща в Двореца Белем; на втория парцел е издигната Ораторията, която впоследствие се разширява, превръщайки се в Двореца Несесидадес; третият е запазен за лятна резиденция, която обаче така и не бива издигната по време на управлението на крал Жоау V.
На 1 ноември 1755 г., денят на земетресението от 1755 г. в Лисабон, кралското семейство е в Белем и успява да избяга от разрушенията и цунамито. Разтревожен от събитията, крал Жозе отказва да живее под зидана резиденция и се укрива в дървена кабина до Двореца на графовете на Обидош. Тъй като кралското семейство продължава да подценява сигурността на двореца Рибейра в Лисабон, кралят разпорежда изграждането на по-трайна дървена сграда на хълма Ажуда. Архитектите Петронио Мацони и Верисимо Хорхе започвали строителството на сложна структура от дърво. Кралската Хижа /Real Barraca/, известна още като Дървеният дворец, е завършена на 20 септември 1761г. Кралското семейство живее в него три десетилетия в луксозна атмосфера на златния век на просветения деспотизъм, до смъртта на краля през 1777г. Тъй като наследникът на краля – кралица Мария I, по това време живее с Петър III в двореца в Келуш, Дървеният дворец остава празен.
През 1794г., по време на управлението на кралица Мария I и принца-регент, Дървеният дворец бива опожарен. Архитектът Жозе да Коста е Силва замисля по-перманентна постройка. На 17 юли 1795г. започва разчистването на отломките – процес, който продължава до 27 юли под зоркото око на Антонио Висенте. Първият камък е поставен на 9 ноември под ръководството на Мануел Каетано де Соуса. Интервенцията на много архитекти води до издаването на кралски указ (9 декември 1801 г.), в който се заявява, че промени повю проекта могат да бъдат правени само след съгласувано с Мануел Каетано де Соуса, Хоаким де Оливейра, Жозе да Коста е Силва и/или Франциско Хавиер Фабри. Мануел Каетано де Соуса проектира сложна барокова сграда (която по-късно е критикувана от Коста е Силва и Фабри през 1801 г.). С нарастваща обърканост и трудности между архитектите и изпълнителите на 21 януари 1802 г. Жозе да Коста е Силва и Фабри са поканени от Короната да представят нов проект заедно с Антонио Франциско Роза и Мануел Хоаким де Соуса, изключвайки Мануел Каетано де Соуса.
На снимката: Трапезарията;
През 1802 г. Мануел Каетано де Соса умира, а до 26 юни Коста е Силва и Фабри са назначени за официални архитекти. Новите архитекти демонстрират уважение към това, което вече е построено, но въвеждат някои промени, за да превърнат Кралския дворец в по-достойна и величествена сграда. Планът е опростен и намален до ядро, структурирано около два двора, със същото ниво на украса, но сега много по-изтънчено.
Интериор
Интериорът на двореца Ажуда е богато декориран с мебели, гоблени, скулптури и екстравагантни декоративни изкуства, резултат от безпрецедентно богатство през 1700 г., когато диамантите са открити в тогавашната португалска колония Бразилия. Разкошните стаи днес са напълно възстановени. Разходка из двореца разкрива един живот в абсолютния лукс, на който се е наслаждавало кралското семейство през 19 век.
На снимката: Тронната зала;
Трябва да се отбележи тавана в Зимната градина, който е подарък от Египет, Музикалната зала и скъпоценния ориенталски порцелан от периода Ch’ien, Балната зала и Залата на посланиците.
На снимката: Китайската зала;
Но най-впечатляваща е огромната Тронна зала, заемаща цялото южно крило, както и трапезарията и нейните кристални полилеи, покритите с коприна столове и алегорията за раждането на крал Жоау VI, представена чрез стенописите на тавана.
Адрес: Largo da Ajuda;
До двореца може да стигнете с автобус 729, 732. 742, 60 и трамвай 18;
Повече снимки от двореца може да видите в нашата Галерия:
