Мостът на въздишките е сред най-големите забележителности на Венеция. Построен е в началото на 17 век от Антонио Контино. Той свързва Двореца на дожите с Новия затвор. Има формата на арка, надвиснала над Дворцовия канал. През този мост затворниците са били отвеждани от залите за разпит, намиращи се в Двореца, до тъмните и студени килии, от които малцина излизали живи.
Има няколко теории относно името на моста. Една от тях се свързва със затворниците, които минавали по него на път към своята екзекуция. В този момент те навярно за последен път са виждали слънчева светлина и са вдишвали чист въздух. Макар че по времето, по което мостът е построен (1602г.), екзекуциите, извършвани от Инквизицията, вече били минало, немалко са затворниците, които на този мост за последен път са се докоснали до външния свят и полъха на свободата. За името на моста има и друга, по-романтична теория. Според нея ако двойка се целуне на моста по залез слънце, когато под него минава гондола, то тя ще се радва на вечна любов. По мостът е минал и самият Джакомо Казанова, но той, за разлика от много други, е успял да избяга от него.
На снимката: Мостът на въздишките /източник: Shutterstock/;
Мостът е широк 11 метра и е изработен от варовик. Има два прозореца с каменни решетки. Само едно от лицата, които украсяват моста, е усмихнато. Всички други са мрачни и сериозни този ренесансов монумент е вдъхновил много творци по света. Едгар Алън По го споменава в своята новела „Среща”. По подобие на моста е създаден арковидният преход от Зимния дворец към Ермитажа в Санкт Петербург.
Снимки от Венеция може да разгледате в нашата Галерия.
Резервирайте своя престой във Венеция тук:
Нашите предложения на хотели може да откриете в специалната ни секция „Места за настаняване“, където сме споделили наши лични впечатления.