Свети Антоний е един от най-почитаните светци на християнската църква. Макар че е тясно свързан с Падуа, Антоний е роден в Лисабон около 1195г. Като дете то получава сериозно богословско и философско образование и през 1219г. е ръкоположен за свещеник в Коимбра. Там, през 1220 г. пристигат мощите на петима францискански мисионери, които жертват живота си в името на разпространението на все още младата религия. Подвигът им поражда у свещеника желанието да бъде като тях и да им подражава. Той се присъединява към францисканския орден и заминава за Мароко, за да последва примера на мъчениците. Корабът, на който пътува, обаче, претърпява корабокрушение и Св.Антоний се озовава на италианска земя. Той приема това като Божи знак и остава завинаги в Италия.
В Италия Свети Антоний се грижи за бедните, болните, сираците и бързо се превръща в символ на милосърдие. Затова, когато умира, Папа Григорий IX го канонизира още преди да е минала една година от смъртта му. Свети Антоний умира на 13 юни 1231 г., едва 35 годишен, затова и се изобразява като млад мъж. Той е погребан в малка църква, но по-късно, след като е провъзгласен за светец, францисканските монаси решават да построят по-голям храм. Така започва строежът на една от най-посещаваните базилики в Италия. Днес църквата „Св. Антонио” в Падуа е най-важният религиозен и художествен център в града. Базиликата „Сан Антонио“ в Падуа е една от най-големите църкви в света, посещавани всяка година от повече от 5 милиона поклонници. Мощите на светеца Антонио са запазени тук. През 1231 г., когато осъзна, че смъртта приближава, Антонио поискал да бъде доведен в Падуа, но умира на 13 юни по пътя, в предградието Арчела. Скоро след смъртта на светеца започва изграждането на църква, достойна да приеме мощите му. Строителството завършва през 1310г. През следващите векове църквата е променяна няколко пъти, в резултат на което се е получила смесица от различни стилове.
На снимката: част от интериора на базиликата /източник: Shutterstock/;
Сред най-ценните реликви са гласните струни и езика на светеца, запазени през вековете непокътнати. Съхраняването на тези по принцип тленни останки от гласовия апарат на човек също се нарежда сред множеството чудеса, свързани с името на светеца. Нетленните остават именно те, защото чрез тях той е проповядвал и разказвал Библейската история. Легендата за Светеца разказва, че дори и безсловесните риби се събирали да слушат проповедите и разказите на Свети Антоний.
Влизайки във вътрешността на базиликата няма как да не се възхитите на прелестния й олтар, над който се е трудил световноизвестния Донатело. В предната част на базиликата има огромна скулптура, направена от майсторските ръце на Донатело, която се смята за първия граждански паметник на Възраждането в Италия. Изваян е римския император Марк Аврелий Втори, облечен в характерното римско военно облекло и възседнал коня си. Черната фигура на императора на фона на червените тухлени стени изглежда наистина изключително величествено.
На снимката: част от интериора на базиликата /източник: Shutterstock/;
Няма как да бъде описан подробно интериорът на базиликата, защото той е изключително богато украсен. Накъдето и да се обърнете ще видите истински шедьоври на скулптурата и изобразителното изкуство. Някои сравняват базиликата Сан Антонио с катедралата Сан Марко във Венеция заради огромните й византийски куполи. Съседните й камбанарии пък напомнят донякъде минаретата на джамиите.
В базиликата Сан Антонио е погребана и друга известна личност от италианската история – Еразмо га Нарни (1370-1443), известен като Войник на съдбата. Благодарение на смелостта и хитрината си той става популярен наемник, който често е бил използван от папите и през 1437 г. става владетел на Падуа.
Резервирайте своя престой в Падуа тук: