Тоскана е един от най-красивите региони в Италия. Той е прочут с богатото си културно и историческо наследство, както и с икономическото си значение. Тази невероятна италианска област, винаги е била силен притегателен център за туристи от всички краища на света. Съчетанието между живописна природа и интересни исторически забележителности превръща регионът в един от най-посещаваните в цяла Италия. Неслучайно Тоскана често бива определяна като „рай на Земята“. Тя действително е рай – рай за фотографи, рай за чревоугодници, рай за почитателите на изкуството, рай за любителите на историята. Измежду лозя и маслинени гори са се сгушили селца и чифлици, замъци и вили с високи зидове. Градовете са накацали по хълмовете, а кулите им до днес напомнят за миналото.
Тоскана е идеалното италианско пътешествие с кола. След пътуване през голяма част от страната, включително пътешествия през Рим, Пулия, Доломитите на север, крайбрежието на Амалфи, езерото Комо и други, беше време да се съсредоточим върху Тоскана. За разлика от други части на Италия, където можете да се придвижвате с обществен транспорт, наистина трябва да имате кола, за да разгледате Тоскана. Ако просто планирате да посетите главните градове като Флоренция и Сиена, тогава автобусната система ще е достатъчна. Ако искате да разгледате по-малките и не толкова известни градчета, на които е посветена и настоящата статия, и наистина да се потопите в тяхната атмосфера, определено ви трябва кола.
Шофирането в Тоскана е едновременно просто и красиво. Пейзажът е известен със своите хълмисти хълмове, които контрастират с житни полета, кипариси и тучни зелени лозя. Това е гледка, която няма да ви омръзне, докато шофирате. Шофирането е доста лесно и пътищата са идеални. Разстоянията между местата може да изглеждат кратки, но не забравяйте да отделите повече време, за да се насладите на природата.
И така, една петък вечер се качаихме на колата и потеглихме от София за Тоскана. През съботния ден успяхме да разгледаме Венеция, а в неделя се отправихме към главната цел. Насочихме се към Флоренция, столицата на Тоскана. Нямахме намерение обаче да разглеждаме самата Флоренция, в която, макар и наистина прекрасна, сме били доста пъти. Имаше едно друго място, на хълм в покрайнините на града, което беше привлякло вниманието ни – вила Петрая, извънградското убежище на фамилия Медичи. Днес тя все още успява да очарова посетителите с великолепната си италианска градина, обграждаща вилата и богато декорирания интериор, който все още съдържа голяма част от оригиналните мебели.
След различни прехвърляния на собственоста, древният замък, който вече съществувал на това място, е придобит от фамилия Медичи при завръщането й във Флоренция през 1530 г. Дарен от Козимо I на сина му кардинал Фердинандо през 1568 г., той е разширен и превърнат във вила от последния Медичи, който става велик херцог на Тоскана след смъртта на брат си Франческо I (1587 г.). Има два великолепни цикъла от стенописи: един от Козимо Дади, който изобразява делата на Годфроа дьо Буйон по време на обсадата на Йерусалим, и един от Волтерано, с епизоди от великолепието на Медичите, считан за един от най-добрите образци на флорентинска живопис от началото на 17-ти век.
Градините са невероятни, разделени на три нива, а от най-високата тераса можете да се насладите на уникална гледка към Флоренция и купола на Брунелески.
Следващата ни спирка бе Арецо. Арецо ни удиви с броя на известни художници, архитекти и култури, които са преминали и са оставили своя отпечатък. Родното място на Джорджо Вазари определено е град, който има с какво да се похвали. След като бяхме обиколили голяма част от Тоскана и видяли всички „задължителни места“, той се оказа наистина релаксираща промяна на темпото. Попаднахме в град, който не ви напада с дълги опашки, групи туристи и фиксирани менюта, а по-скоро нежно ви кани да се разходите по улиците и да се възхитите на това, което мнозина биха нарекли истински музей на открито. Без да купувате нито един билет, можете да се разхождате по улиците на този град и да почувствате, че се вмъквате в друго време… бавно и лесно, стъпка по стъпка.
Историческият център не е просто място, което се посещава при специални поводи или се празнува заради своите паметници и архитектурно значение. Магазините, ресторантите, занаятчиите и търговците на антики бяха (и все още са) там, за да обслужват жителите и гостите на града. След като прекарате известно време в някое от заведенията или надникнете в някой от многото магазини и слушате лиричния звук на италианския език без чужди прекъсвания… очевидно е, че туристите тук са значително по-малко от други места в областта.
Има оживена атмосфера от ресторанти, кафенета и барове на открито през по-топлите месеци, разположени по протежение на живописните улици, приканващи както местните, така и посетителите да седнат, да се отпуснат и просто да се насладят на атмосфера на тихите калдъръмени улици, древните кули, сгради и малки магазинчета, които ви примамват да се огледате за следващата велика антикварна находка. Пиаца Гранде е идеално място за почивка. Този площад наскоро беше съживен за италианците във филма „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини по история за Втората световна война.
След като разглеждахме Арецо беше време да се насочим към мястото, където бяхме планували да нощуваме – Монтепулчиано. Монтепулчиано се издига на хълм, който разделя Вал Д’Орчия /Val D’Orcia/ и Вал Киана /Val di Chiana/. Този красив ренесансов хълмист град, който все още се придържа към средновековния си план, е вграден в пейзаж като от пощенска картичка: където и да се обърнете, се сблъсквате с емблематичния образ на тосканската провинция – вълни от хълмове и златни полета, осеяни с кипариси.
Благодарение на превъзходните си лозя, районът Монтепулчано се смята за един от най-добрите винарски региони в света, което без съмнение го прави една от най-посещаваните и обичани туристически дестинации в Тоскана. Монтепулчано е известно в целия свят със своето вино Нобиле /Vino Nobile/: едно от най-ценените в световен мащаб вина на Тоскана, това червено се прави от грозде, отгледано в лозята, които заобикалят града. Не пропускайте да посетите поне една от близките винарни. Много от тях са толкова интересни като архитектурни произведения сами по себе си, че привличат както естети, така и любители на виното.
Най-добрият начин да изследвате историческия център на Монтепулчано е да се разходите по него. Ние влязохме през Порта ал Прато /Porta al Prato/, в долната част на града, и се насочихме нагоре, докато стигнахме до върха и Пиаца Гранде, който е домакин на много културни събития от международно значение. Минахме покрай множество красиви сгради, занаятчийски работилници и църкви с красиви фасади, които са още по-удивителни и интересни отвътре.
Впечатление ни направи и прекрасната кула и фасадата в готически стил на Палацо Комунале. Срещу него, кметството, стои катедралата, която датира от шестнадесети век.
На следващата сутрин, след прекрасна закуска с красива гледа, се разходихме край градските стени и посетихме храма на Мадоната ди Сан Биаджо, дело на ренесансовия художник Антонио да Сангало. Той се смята за архитектурен триумф, дотолкова, че Микеланджело черпи от нея, когато скицира първите чертежи на това, което ще стане базиликата Свети Петър в Рим.
Целта ни за следващия ден бе град Пиенца. Пиенца е малко градче, разположено във Вал Д’Орча, в южната част на Тоскана. Намира се само на 15 километра от Монтепулчано, на 20 от Монталчино и на около 50 километра от Сиена.
Името идва от папа Пий II, който е роден тук, и означава градът на Пий. Енеа Силвио Пиколомини, избран за папа Пий II през 1458 г., искал да превърне родното си място, неизвестното село Корсиняно, в идеалния ренесансов град. Поради тази причина той наема Бернардо Роселино, архитектът, който преди това е работил с Леон Батиста Алберти (известен със създаването на фасадата на Санта Мария Новела във Флоренция), за да построи Пиенца в съответствие с хуманистичните концепции за градско планиране. Изграждането на Пиенца започва около 1459 г. на върха на древното селце и отнема около четири години, създавайки хармоничен град от петнадесети век. Преждевременната смърт на папа Пий II слага край на градоустройството на новия град, който остава практически непроменен през вековете.
Пиаца Пио II е центърът на Пиенца, тъй като всички основни паметници на града са разположени на този площад. Кулата на катедралата се издига над всички останали сгради (папата искал това като знак на вяра). Втората най-важна сграда на площада е Палацо Пиколомини, шедьовърът на Роселино. Палацо Боржия е друго бижу, открито на този площад. Много други красиви сгради добавят финалните щрихи към една очарователна градска тъкан.
През 1996 г. ЮНЕСКО решава да превърне центъра на Пиенца в обект на световното наследство като се има предвид, че обектът е с изключителна стойност, тъй като представлява първото приложение на ренесансовата хуманистична концепция за градски дизайн и като такъв заема основна позиция в развитие на концепцията за планирания „идеален град“, който трябвало да изиграе важна роля в последващото градско развитие в Италия и извън нея. През 2004 г. цялата Вал Д’Орча е включена в списъка на ЮНЕСКО.
Всяка първа неделя на септември Пиенца празнува един от основните си продукти – сиренето пекорино. Всъщност Пиенца се смята за „столицата” на сиренето пекорино, заради високото му качество, което се дължи на факта, че сиренето се произвежда от особено вкусно и ароматно мляко благодарение на овчи пасища във Вал Д’Орча.
Пиенца е романтичен град заради улиците си с „прекрасни“ имена като Via dell’Amore (улица на любовта) и Via del Bacio (улица на целувките). Ако сте в романтично настроение, определено трябва да посетите това място!
Катедралата е построена върху останките от романската църква Св. Богородица (все още се вижда в криптата). Фасадата е типична за Ренесанса и е разделена на три части с арковидни колони. На лявото крило има осмоъгълна камбанария, която напомня на тези, които папа Пий II е видял в Германия. Произведенията на изкуството в катедралата включват пет олтарни картини от Сиенската школа. До апсидата на църквата има и баптистерий.
Тази част от Тоскана е магическа и цари хармония, вдъхновявала е поети, писатели и художници. Това е царството на кипарисите, селските пътища и планинските пейзажи. Не пропускайте това райско кътче!