Църквата Санта Мария деле Грацие е една от най-красивите църкви в Милано. Тя привлича вниманието с интересната архитектура, която представлява комбинация между Готика и Ренесанс.
Църквата е построена на мястото на малък параклис по заповед на Франческо Сфорца. Неин архитект е Гуинифорте Солари. Проектирана е в късен готически стил и завършена през 1490г. Лудовико Сфорца решава да превърне църквата в семейна гробница и през 1492г. възлага на Донато Браманте да я преустрои за тази цел. Браманте построява наново абсидата и я увенчава с великолепен барабан в ренесансов стил. Съпругата на Лудовико – Беатрис, е погребана в църквата. Неговата надгробна плоча обаче е преместена в манастира Чертоза ди Павия.
На 15 август 1943г., в резултат на англо-американските бомбардировки, църквата бива сериозно засегната. Покривът на трапезарията е унищожен, но купола на Браманте не е засегнат. Малко след края на войната сградата е реставрирана.
Фасадата на църквата представлява строга тухлена конструкция, която е дело на Солари. Входът и интериорът й обаче са дело на Браманте. Люнетът на пронтонът е изрисуван от Ленардо да Винчи и представя Божията Майка, придружена от Лудовико Сфорца и неговата съпруга. От вътрешността най-силно впечатление оставя куполът, който е украсен с изображения на светци и гербове. Централният кораб се поддържа от островърхи арки, украсени със стенописи. На тях силно контрастира далеч по-малко декорираният олтар в ренесансов стил.
На снимката: „Тайната вечеря“ /източник: Shutterstock/;
До църквата има скромна сграда, построена от Солари като столова за доминиканците. Именно в тази сграда между 1495г. и 1498г. Леонардо да Винчи рисува „Тайната вечеря”. Картината изобразява реакцията на дванадесетте апостоли в момента, в който Исус им казва, че някой от тях ще го предаде. Тя по чудо оцелява след бомбардировките. През 16 век обаче картината вече е силно увредена, а фигурите трудно се различават. През 1726г. започват първите опити за реставрацията й. Микеланджело Белоти попълва липсващите части с боя и лакира изображението. Втора реставрация е извършена скоро след това от Джуземе Маза. През 1821г. е извикан специалист по преместването на стенописи, който да премести картината на по-безопасно място. Едва тогава, и след като нанася поражения върху нея, става ясно, че това всъщност не е стенопис. Между 1978г. и 1999г. се провеждат сериозни възстановителни дейности. След като става ясно, че картината не може да бъде преместена от трапезарията, в която е нарисувана, се превръща в затворено помещение със специална климатична система. От 28 май 1999г. посетители могат да видят „Тайната вечеря” на Леонардо.
Вече са въведени мерки за защита на боята . За да се гарантира, че стенописът се поддържа при стайна температура, след последната реставрация влизането на посетители е ограничено до група от 25 души на всеки 15 минути. Необходима е предварителна резервация, направена поне няколко седмици по-рано.
Адрес:Piazza Santa Maria delle Grazie