Катедралата на Неапол е главният религиозен храм в града. Тя е построена по искане на крал Карл I от Анжу. Строителството продължава при управлението на неговия наследник Карл II и завършва през 14 век при Робърт от Анжу. Първоначално катедралата е построена във френски готически стил, но претърпява няколко промени и рекострукции след силно земетресение през 1456г.
Големият кораб има 16 стълба, които включват над 100 гранитни колони. По страничните стени са поставени портретите на 46 светци. От лявата страна на катедралата е базиликата Санта Реститута, най-старата в Неапол. Вярва се, че колоните в нея са донесени от храма на Аполон.
На снимката: катедралата отвън /източник: Shutterstock/;
Катедралата носи името на Свети Януарий, закрилник на Неапол. През 1526г. и 1527г. неаполитанците са сполетени от няколко нещастия. От една страна е френската обсада на града, а от друга чумната епидемия, изригването на Везувий и няколко земетресения. След като тези беди отминали, жителите на Неапол решили да построят параклис в чест на своя светец. Така бил издигнат параклисът със съкровището на Свети Януарий. Подборът на художници, които да се погрижат за украсата му се оказал доста трудна задача. Първоначално украсата била поверена на Джуземе Чезари, които бил станал популярен в Рим по времето на папа Климент VIII и попа Павел V. През 1618г. Комисията, отговаряща за изграждането и декорацията на параклиса подписала договор с Чезари. Не след дълго договорът обаче бил развален, тъй като поради заетостта си художникът не можел да пристигне скоро в Неапол. Следващият, на кого била предложена задачата бил Гуидо Рени, но след дълги уговорки относно заплащането, не се стигнало до споразумение. За следващ потенциален изпълнител бил избран Фабрицио Сантафеде. Комисията обаче не останала доволна от идеите му, а и не след дълго той починал. В следващите години били отправени предложения до различни местни художници, но кой не бил одобрен. През 1630г. Комисията възложила на Доменико Зампиери да предаде пробна картина, изобразяваща мъченичеството на Свети Януарий. Доволна от резултата, Комисията го наела. Именно дело на Зампиери са повечето стенописи в параклиса. Самият дизайн на параклиса е поверен на архитекта и свещеника Франческо Грималди. Той има формата на гръцки кръст с купол. В параклиса е поставен бюст на Свети Януарий, изработен от злато и сребро. До входа могат да се видят няколко бронзови скулптури, сред които тези на апостолите Петър и Павел.
На снимката: катедралата отвътре /източник: Shutterstock/;
Точно зад олтара има две ниши със сребърни врати. Там се съхранява най-голямата реликва в цялата катедрала – свещената кръв на Свети Януарий. Историята на Свети Януарий датира от 4 век, когато император Диоклециан организира масови гонения над християни. Свети Януарий бил публично обезглавен. Старец обвил тялото и главата му в стара дреха, а жени от Неапол изстискали кръвта му от тази дреха и успели да напълнят с нея две стъклени шишенца. Тези шишенца били изнесени след няколко десетилетия по време на шествието, на което били пренесени останките на светеца. Именно по време на тази процесия за първи път се случило чудото с втечняването на кръвта. Тази кръв бива изнасяна само три пъти в годината – през първата неделя на месец май, на 19 септември (празника на светеца) и 16 декември (в чест на защитата на светеца при изригването на Везувий). По това дали ще се втечни или не се съди за съдбата на града. Ако кръвта не се втечни, това се смята за лоша поличба.
Адрес:Via del Duomo 147;
Резервирайте своя престой в Неапол тук: