Много от архитектурите чудеса из Европа са дело на велики владетели, които са искали да оставят след себе си паметници, израз на тяхната мощ, богатство, усет към естетическите търсения. Такъв е и случаят с Фридрих II /1712г..-1786г./, наричан Фридрих Велики. Резервираният и сдържан по характер крал, успявал да се отпусне само по време на известните вечери, които организирал с приятели в своята резиденция в Потсдам – двореца Сансуси. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които Волтер, Жан Лерон Д’Аламбер, Ла Метри, Пиер Луис Моро дьо Мопертю.
На снимката: двореца Сансуси /източник на снимката: www.shutterstock.com/
В двореца Сансуси Фридрих Велики намирал убежище, далеч от шума на дворцовия живот. Там той има възможност да се отдаде на своите две страсти – музика и философия. Дворецът е проектиран от Георг Венчеслас фон Кнобелсдорф между 1745г. и 1747г., за да задоволи нуждата на крал Фредерих от частна резиденция, където може да се отпусне от помпозността и церемониалността на Берлинския двор. Името на двореца подчертава това; това е френска фраза (sans souci), която се превежда като „без безпокойство“, което означава „без притеснения“ или „безгрижие“, символизирайки, че дворецът е място за релаксация, а не седалище на власт.
На снимката: Оранжерията /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Сансуси не представлява голям дворцов комплекс. Напротив, той е всъщност голяма едноетажна вила с едва 12 главни стаи. Построен е в стил рококо. Влиянието на личния вкус на крал Фредерик в дизайна и декорацията на двореца е толкова осезаемо, че стилът често била определян като „фредрихски рококо“. Чувствата на краля към двореца били толкова силни, че той го замислил като място, което „би загинало без него“. Дворецът се издига на терасовиден хълм в центъра на заобикалящия до парк. Първоначалният архитект – Кнобелсдорф бил уволнени поради несъгласие му относно мястото на двореца в парка. Холандският архитект Ян Буман завършва проекта.
На снимката: китайският павилион /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Крал Фридрих бил запален по историята на древен Рим. Именно оттам, и по-конкретно от страстта на император Виргилий към отглеждането на лозя, той почерпил вдъхновение при създаването на парка на „Сансуси“. Беспорно една от най-впечатляващите особености на двореца са вълнообразните тераси с лозови насаждения, слускащите по хълма. Неговата „малка къща сред лозята“ както самият Фридрих наричал двореца си, бил замислен и осъществен като символ на хармонията между човека и природата.
Паркът на „Сансуси“ се разпростира по двете страни по склона на хълма, на върха, на който се издига дворецът. От западната страна на склона е разположена Черешовата градина, а от източната е разположена Картинната градина. Отделящите стени, които са покрити с раковини, водят надолу към т. н. Холандска градина, украсена със стъклени орнаменти и холандски вази. Полукръгла арка води до решетъчна тераса – още една усамотена градина, която носи духа на Фридрих – Пещерата на Нептун с нимфите и тритоните. Създавайки отделните градини, Фридрих е планирал красиви водни атракции, но за повечето от тези каскади никога не е имало достатъчно вода. На север от центъра на парка се простира Сицилианската градина, създадена след 1856. Срещу нея е разположена Северната градина, в която са засадени иглолистни дървета. Изграждането й е приключва преди 1860 г. И двете са дело на Петер Йозеф Лене. Китайската къща е впечатляваща и е една от големите атракции на парка – по своята същност тя е приятна малка ротонда с надвиснал покрив, подпрян от позлатени палмови стъбла, около които са групирани позлатени китайски фигури, пиещи чай. Фигурите са в естествен размер.
На снимката: Новият дворец /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Двадесет години след създаването си на Сансуси, Фридрих построява Новия дворец (Neues Palais) в западната част на парка. Този далеч по-голям дворец е в пряк контраст със спокойния дух на Сансуси и демонстрирал силата на Фридрих. Дизайнът на „Новия дворец“ имал за цел да покаже, че способностите на Прусия не били намалели въпреки скорошното поражение в Седемгодишната война. Създаването на „Новия дворец“ предизвикало асоциации с френския Версай, а на Сансуси била отредена роля на трианон. Тази аналогия, макар и лесна за разбиране, игнорира първоначалните заслуги на концепцията зад създаването на Сансуси. За разлика от триановете, Сансуси не бил замислен като място за бягство от по-големия дворец, поради простата причина, че по-големият дворец не съществувал по времето на създаването на Сансуси. Нещо повече, след построяването му крал Фридрих рядко отсядал там, обикновено когато е има срещи с дипломати, които е искал да впечатли.
На снимката: част от интериора на двореца /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Най-забележителните зали в Новия дворец са Мраморната зала и Залата на мидите. Дизайнът на Мраморната зала е вдъхновен от Пантеона в Рим. Стените са мраморни, поддържани от големи коринстки колони. Залата е коронована от кръгъл купол. Други забележителни стаи включват също така богатата Концертна зала и библиотеката, където Фредерик съхранява колекцията си от около две хиляди книги, повечето от които на френски език.
Повече снимки от дворците може да видите в нашата Галерия:
