Замъкът Розенборг е една от емблемите на датската столица Копенхаген. Розенборг, чиято история е на повече от 400 години, е построен от Кристиан IV, чиято цветна личност оставя дълбока следа в датската история. При неговото управление датската държава достига върха на своята мощ. Той е и най-дълго управляващият монарх на Дания – цели 59 години. Кристиан IV обичал да пребивава в Розенборг и това бързо се превръща в любимия му замък и място, на което са се случили много важни събития.
Днес посетителите могат да пътуват назад във времето и чрез притежанията на Кристиан IV и неговите наследници да придобият представа както за ежедневието, така и за празничните аспекти на кралския живот. Залите свидетелстват за помпозност и забавление, но и за особености, тайни и поглед към свят, който в известен смисъл е бил като нашия, а в други – много различен.
Преди построяването на Розенборг, в датската столица се издигал друг замък – Копенхаген. Кристиан IV обаче, който бил млад и амбициозен ренесансов владетел, намирал този замък за безнадеждно старомоден. Поради тази причина, през 1606 г. той купува 40 имота отвъд стената Ньореволд, които осигурили място на неговия дворец на удоволствието, както и за прекрасен парк. Розенборг възниква като малък летен дворец, но в течение на 28 години премина през четири етапа на развитие, а замъкът, който познаваме днес, е завършен през 1633 г. Кристиан IV обожавал да стои в замъка, който му става любим. Любовта му към него била толкова голяма, че на смъртното си легло във Фредериксборг заповяда да бъде транспортиран с шейни до Розенборг, за да приключи дните си там. Желанието му било изпълнено.
Със своите високи кули и червени тухлени стени, днес Розенборг е отличен пример за многото строителни работи, осъществени от Кристиан IV, напълно завършен въпреки многото промени, които претърпява през годините. Той е построен в особения холандски ренесансов стил, който става типичен за датските сгради от този период. Имената на двама архитекти са свързани с замъка, Бертел Ланге и Ханс ван Стеенвинкел. Кристиан IV имал солидни познания по архитектурата и се посвещавал на строителните си творби с цялата си душа. Личният принос на краля за Розенборг често е обект на дискусии, но той несъмнено предоставя много от идеите.
Розенборг се използва като кралска резиденция до около 1710 г., когато правнукът на Кристиан IV Фредерик IV предпочита други летни резиденции. Той обаче превръща двореца в дом на кралските колекции. Това е причината Розенборг да има толкова добре запазен интериор. Залите са истинско произведение на изкуството.
Обиколката започва от Зимната стая на Кристиан IV. Зимната стая е най-добре запазената стая от първоначалния замък и била най-важната от трите частни стаи на краля.
Богатата ламперия е направена от Грег Греус и е завършена около 1620 г. Инкрустираните картини са закупени в Антверпен и представляват уникална колекция от изкуство от Нидерландия, въпреки че повечето от художниците са неизвестни. Оригиналният таван от циментова замазка е заменен около 1770 г. с митологичните картини на Питер Иаакс – изобразени са Празникът на боговете и Падането на гигантите. В центъра на стаята се издига бюст на Кристиан IV с лавров венец на главата. От двете му страни са поставени бюстове на краля и неговата съпруга. Впечатление прави златна фигура на монарха, възседнал кон – символ на многобройните му победи. Истинско произведение на изкуството е златеният часовник, декориран с множество фигури и красиво сребърно кълбо, върху което са изобразени съзвездията. Часовникът отмерва точно както времето, така и влажността и атмосферното налягане.
След Зимната стая, обиколката продължава към покоите на краля. Именно тук Кристиан IV умира на 28 февруари 1648 г. Тази стая, заедно със зимната стая и кабинета, съставляват частните стаи на краля и от покоите има директен достъп до тоалетна и баня. По време на царуването на Фредерик III и Кристиан V стаята вероятно служила като обща спалня на кралската двойка. Предметите, показани в стаята, принадлежат на Кристиан IV. Стенните панели и врати са от времето на Кристиан IV и първоначално са били цветно боядисани. През 1660-те Фредерик III и Софи Амали, които следели зорко модните тенденции, заповядали стените да бъдат боядисани в „китайски“ стил. Зелените лакирани панели носят златни рисунки, базирани на описания на Китай от онова времето, заложени в китайски романи. Таванът от циментова замазка е от 1630г. Картините на тавана изобразяват боговете на земята, небето и океаните. Ейбрахам Вухтерс рисува централната картина: Хера – направена да прилича на Софи Амали – и Зевс на планината Олимп. Останалите са нарисувани от Исак Исаак.
Една от забележителните зали е Мраморната зала. Първоначално тази стая беше спалнята на съпругата на Кристиан IV – Кирстен Мунк. През 1668 г. Фредерик III обзавежда помещението в помпозен бароков стил, превръщайки го в празник на абсолютизма, въведен преди осем години. Повечето изложени експонати са от същия период. Стените са покрити с имитация на мрамор. Изобразени са флаговете на трите кралства – Дания, Швеция и Норвегия. Картините на тавана показват малки, пухкави, ангелски детски фигури.
Следващата зала е залата на Кристиан V. Обектите в тази стая са свързани с краля, който се вижда на няколко портрети.
Камината е от времето на Кристиан IV. Първоначално е била в стаята на Фредерик IV, но е преместена тук около 1700 г. Таванът също е придобил сегашния си вид по същото време. В края на XVII век стените са покрити с гоблени, изработени от М. Уотерс и закупени от Кристиан V в Нидерландия.
Виещо се каменно стълбище отвежда до първия етаж. Там са залите на кралицата и престолонаследниците. Сред тях се отличава стаята на Фредерик IV, Огледалната зала и Бронзовата зала, всяка от които е пищно декорирана.
На третия етаж се намира Рицарската зала. Залата, бидейки последната стая, която е обзаведена, е завършена през 1624 г. Първоначално е била предназначена и използвана като бална зала. Около 1700 г. функциите й се променят и тя започва да се използва за банкети и като приемна. Името „Рицарската зала“ получава по време на Романтизма.
Кристиан V частично модернизира залата с дванадесет гоблена, показващи победите на краля в сконската война 1675-1679 г. По-късно гоблените са преместени в двореца Кристиансборг, но са върнати през 1999 г. Настоящият таван от мазилка е от началото на 18-ти век, показващ герб на Дания, заобиколен от ордените на Слона и на Данеброг. Страничните релефи изобразяват исторически събития от първите години на царуването на Фредерик IV: освобождаването на крепостните, създаването на драгуните и на сухопътната милиция сред тях. Четирите големи картини на Хендрик Крок на тавана представляват четирите Регалии /символи на Върховна власт/: короната, кълбото, мечът и накрая скиптърът. В залата е изложен трона, където са били коронясвани кралете. Той е пазен от три сребърни лъва. Тронната зала ясно демонстрира силата на Кралство Дания в периода на късното Средновековие.
В съседство с Голямата зала са няколко забележителни стаи, чиито стени буквално от тавана та чак до пода са заети от невероятно пищни колекции от порцеланови, стъклени и кристални съдове. В „порцелановия кабинет“ могат да се видят съдове от цял свят, като се започне от типичните китайски вази и се завърши със сервиз за стотина гости. „Стаята с чашите“ е още по-впечатляваща с уникалната си стъклена колекция, донесена от Венеция.
Краят на разходката е и най-вълнуващата част от нея. В подземията на Розенборг е разположен Музеят на датските крале. Изложена е прекрасна сбирка от съкровищата на кралското семейство. Думите, които могат да опишат хазната са блясък, разкош, величие и слава! Най-важният експонат в хазната е Короната на Кристиан IV, направена за коронацията през 1596 г. Красивите корони и скиптри на Датските монарси са били изработвани от германски бижутери от района на Хамбург, които били най-добрите за времето си.
Повече снимки от Розенборг може да разгледате в нашата Галерия:
