Остров Корчула - Чудесата на Европа

Почти всеки, посетил Далмация, отделя време да разгледа и нейните острови. Тук, разбира се, включваме и себе си. Спряхме на два острова – Корчула и Хвар.

Корчула

Местоположението на острова, както и подробна негова карта, може да видите тук.

Шести по големина остров в Хърватия, Корчула е дълъг 20 мили и доста тесен, средно между 4 и 5 мили широк. Гърците наричали Корчула Korkyra melaina, което в превод означавало „черна Корчула“. Причина за това име били гъстите гори от черен бор. Така островът бил различаван от другия остров Коркира, известен днес като Корфу.

Корчула е един от най-ценните острови в Хърватия, макар че може би малко изненадващо, не е толкова популярен, колкото някои от северните му колеги, като Брач и Хвар. Това може да се дължи на това, че островът е малко по-далеч, не е толкова лесно да се стигне до него от Сплит или Дубровник, и а някои от най-удобните фериботни услуги до острова се движат само през лятото. От една страна, разбира се, това е срамота, но от друга, това означава, че имате по-малко тълпи и може да се насладите на острова повече!

История

През 6 век пр.Хр. гърците основават своя колония на остров Корчула. През 33 г. пр.Хр. римляните завладяват острова, а през 6 век той вече е в ръцете на Византия. През следващите векове управлението на Корчула преминава последователно през венецианците, средновековна Хърватия и Унгария, а след това отново Венеция. През 1214г. Корчула получава независим статут, един от първите в Далмация.

През 1298г. недалеч от острова се провежда известната морска битка, при която Генуа побеждава Венеция, а Марко Поло, който според някои историци е роден в Корчула, попада в генуезки затвор. През 1420 г. островът най-накрая попада под властта на венецианците и е бил част от Венецианската република до 1797 г. През тези години се водят много битки срещу османците като част от Османско-Венецианските войни. Това води до изграждането на крепостни стени и кули около град Корчула и на много други места на острова. Като цяло това е период на стабилност – островът е бил под властта на един владетел и е разполагал с широка автономия. След разделянето на Венецианската република Корчула е даден на австрийските хабсбурги и през следващите сто и петдесет години преминава от един владетел в друг и е управляван от австрийците, французите, руснаците, англичаните и италианците. През 1921 г. той е станал част от Кралството на сърби, хървати и словенци, когато е подписан Рапалският договор.

По време на Втората световна война тогавашният управляващ Усташки режим, подкрепящ силите на Оста, предал острова, заедно с по-голямата част от Далмация, на фашистка Италия. След примирието между Италия и съюзническите сили през 1943 г. той за кратко е в ръцете на партизани, които се ползвали със значителна подкрепа в региона, преди да бъдат окупирани от германските сили и окончателно освободени от тази окупация през септември 1944 година. След Втората световна война Корчула става част от Република Хърватия и скоро след войната започва силната ориентация към туризма.

Забележителности

Островният град на острова е едноименния град Корчула. Наричан „малкия Дубровник“ той определено има какво да предложи на своите посетители.

Катедралата Свети Марко

Всъщност катедралата Свети Марко не е катедрала, а църква, защото е загубила своята епархия, но и до ден днешен е останала известна като катедрала. Разположена в центъра на Стария град, катедралата на Корчула е един от най-добрите примери за далматинска църковна архитектура. Изграждането й отнема три века и в нея могат да бъдат разграничени няколко стила, включително готически, романски и бароков. Светлият пясъчно-жълт камък на камбанарията и фасадата най-накрая бе разкрит в пълния му блясък в края на 2013 г., след като през предходните две години беше скрит зад скеле по време на протеклите възстановителни работи.

Главният входен портал е богато украсен с гравюри на два лъва, под които има фигури на Адам и Ева. В арката е поставена фигурата на Св.Марко. Над входа има голям прозорец-розетка, изгравиран с четири глави, а корнизът над тях съдържа глави на различни чудовища. Не липсва и странното изображение на слон.

Отвътре, известният майстор от петнадесети век Марко Андриджич е отговорен за балдахина, поставен върху четири колони над олтара. Под него е саркофагът на св. Теодор, защитникът на Корчула. Тук можете да видите и Св. Марко със Свети Вартоломей и Св. Йероним, ранно произведение на Тинторето, чието „Благовещение“ също стои в южната част на кораба на катедралата. Тук се намират и оръдия от войните с османците, а икона на Дева Мария от 13-ти век.

До катедралата се намира епископският дворец, в който се помещава съкровищницата. Звездата в колекцията е картина на далматинския художник от 15-ти век Блаж Юржев, показващ нежна и сияйна Мадона, обградена от светци. Не пропускайте и малките, но изискани алабастърни панели от Нотингам от 15-ти век, изобразяващи целувката на Юда и бичуването на Христос.

Градският музей

Разположен в двореца Габриели от 16-ти век, този малък, но изключително развлекателен музей, с гордост представи новия си етикет на английски език през 2013 г. Гордостта на място на приземния етаж принадлежи на керамиката, открита сред древни гръцки и римски корабни останки. Има и копие на гръцка плоча от Лумбарда от четвърти век, която обявява създаването на гръцка колония на острова. На горния етаж може да видите обзавеждане, типично за района през вековете, снимки на партизаните от Втората световна война и реконструкция на традиционна кухня на последния етаж – в старите времена, кухнята е била разположена именно тук, на тавана.

Музеят и къщата на Марко Поло

Без никакво съмнение, най-известният син на Корчула е Марко Поло. Заявената от Корчула връзка с известния пътешественик не е толкова слаба, колкото си мислехме ние. Човекът, пътувал по Пътя на коприната до Кублай хан в Китай, е роден около 1254 г., вероятно тук, може би на континента в Шибеник, или във Венеция. Поло със сигурност се е борил за венецианците в прочутата битка край Корчула през 1298 г. Той е заловен от генуезците и по време на затвора диктува известните си мемоари на грамотен съкилийник. Всъщност, името DePolo от векове е доста разпространено име на острова. Къщата, която често се показва на туристите като родно място на Марко Поло, всъщност е структура от 17-ти век, за която се казва, че е построена на мястото на бившия му дом – това не би трябвало да отнема романтиката от оставащата правдоподобна история.

Открит през август 2012 г., Музеят на Марко Поло представлява модерна мултимедийна атракция, което проследява пътуванията на Марко Поло с помощта на диорами и реалистични манекени, облечени в средновековни костюми. Просто вземете аудио гида и следвайте историята! Влизането в Музея на Марко Поло е 60 куни (8 евро), а при продължаване на традицията за развитие на приятелството между изток и запад, китайските туристи могат да влизат безплатно.

Галерията на иконите

Разположена в тясна алея, отличната „Галерия на иконите“ съдържа религиозни образи с предимно критски произход, които се озовават в Корчула, когато християнските се опитват да спасят църковни съкровища от егейски острови, застрашени от османците.

Гледките

След като обиколите да обикаляте по обекти се отдайте на лежерна разходка из острова и се полюбувайте на красивите гледки.