Преди да ви разкажа за разходката ни из Брюж, нека ви разкажа накратко историята на това красиво градче.
Историята на Брюж се простира до 9-ти век, когато градът е основан от викингите. Всъщност името „Брюж“ произлиза от скандинавската дума „бруга“, която в превод означава „пристанище“ или „място за акостиране“. Река Цвин свързвала селището със Северно море, поради което то бързо се превърнало във важно международно средище на търговията.
Историята на Брюж е история на възход, падение и отново възход.. През 12-ти век, Брюж придобива статут на град. Градските стени биват подсилени и разширени. Издигнати са и нови канали. Силно развита станала вълнената тъкачна индустрия. Корабите на Лигата на Ханзата започнали да изпълват пристанището на Брюж. През 1277 г. тук акостира първата търговска флота от Геноа, което отворило вратите на Брюж за търговия със Средиземноморието и Леванта. През 1309 г. тък отваря врати фондова борса, считана за първата фондова борса в света.
След 1500 г. обаче каналът Цвин, който осигурявал така важната връзка на града с морето, започнал да се запушва. Това довело до упадъка на Брюж и съответно до възхода на Антверпен. През 17 век прочутата дантелена индустрия също изчезнала от града. Изкуството и архитектурата обаче продължават да процъфтяват с изграждането на великолепни късни готически сгради и църкви, както и с фламандската школа за рисуване, чиито представители са Антонис Ван Дайк и Ханс Мемлинг, които създават световноизвестни творби. От края на 16-ти век до средата на 18-ти век Брюж е един от най-бедните градове в Белгия. 20-ти век обаче донася нов живот на Брюж, когато той се превръща в международна туристическа дестинация, а средновековното му наследство се оказа нов източник на богатство за „северната Венеция“.
След това кратко въведение, нека се насочим и към същината, а именно нашите впечатления от Брюж. До Брюж стигнахме доста лесно. Градът е разположен в северозападна Белгия, само на 90 км. от столицата Брюксел. Влакове за Брюж тръгват от централната гара на Брюксел по 2-3 пъти на всеки час. Самото пътуване продължава около 1ч. и 20 минути. Актуална информация за разписания и маршрути може да откриете на официалния сайт на белгийските железници. Решихме да тръгнем рано, тъй като бяхме предвидили амбициозна програма, включваща музея Хисторуим, провеждащия се по това време фестивал на ледените скулптури, сградата на кметството, кулата Белфрай, красивите канала и разбира се коледните базари, които все още не бяха закрити, макар че Коледа беше отминала / в Белгия коледните базари продължават до началото на януари/.
Фестивалът на ледените фигури
Първата ни спирка в Брюж бе фестивалът на ледените фигури, който удобно бе разположен в помещение точно до гарата на града. Въпросното помещение наподобяваше голяма шатра, простираща се на площ от 1000 м². Експозицията включваше около 3000 ледени блокове, леден дворец, леден бар и 523 м² стена с LED осветление.
Фестивалът се провежда ежегодно от 25 години. Това е времето, когато художници от цял свят пътуват до Брюж, за да създадат фантастичен свят, изпълнен с магия, използвайки само лед. Скулптурите бяха изложени на термална зала с контролирана температура от -6 градуса по Целзий.
Църквата на Дева Мария
След разгледахме ледените скулптури, доволни, но и леко измръзнали, се насочихме към центъра на града. Пътят минава по тесни и китни улички, пресичани от канали. Наоколо цареше атмосфера на автентичност, старинност и уют. След около 20тина минути се озовахме пред църквата на Дева Мария, която няма как да остане незабелязана. Църквата представлява впечатляващ готически паметник, извисяващ се на височина от 122,3 метра. В църквата може да бъде видян известния олтар със скулптура, представяща Мадона и детето. Счита се, че същата е дело на известния Микеланджело и че е единствената, която е напуснала Италия, докато той е бил жив. Интересното в случая е, че тази скулптура е била предназначена първоначално за Катедралата в Сиена, но е била закупена от двамата търговци от Брюж, които в последствие я дарили на местната църква. За съжаление, по време на нашето посещение скулптурата бе преместена поради извършвана реставрация.
Зад високия олтар са разположени гробниците на последния дук на Бургундия – Шарл Дръзки и неговата дъщеря Мария. И двете фигури са короновани, а Шарл дори е представен в пълно бойно снаряжение.
Музеят Хисториум
Следващата спирка по предварително начертания ни план бе музеят Хисториум – интерактивен музей, проследяващ историята на Фландрия и Брюж по-специално. На входа на музея ни очакваше прилично дълга опашка. Не след дълго обаче се сдобихме с така желаните билети. Обиколката из музея се осъществява на малки групи. След като всеки получи аудиогид, мистериозна плъзгаща се врата, обвита в бяла мъгла, се отвори и на нас не ни оставаше друго освен да следваме начертаните на пода стъпки.Така започна нашето пътуване във времето, което ни отведе до 1435г.
Прочутият художник Ян Ван Ейк завършва картината си „Мадоната с каноника Йорус дер Пеле“. На платното липсват две фигури – на самата мадона и на една птица. На чирака на художника, наречен Якоб, е възложена отговорната задача да отиде до пристанището, където на посрещне момичето, което трябва да позира на художника, както и да вземе папагал, който ще изиграе ролята на птицата. Якоб се влюбва от пръв поглед в красивата Ана. Той е така заслепен от красотата й, че в миг на невнимание изпуска от клетката зеленият папагал, който отлита. Ана хуква след него. След бъркотията, която предизвиква Якоб трябва да открие Ана и папагала ако иска да запази работата си и шансовете и някой ден да стане художник. Дали ще успее? Това ще научите накрая на обиколката.
Посетителите на Хисториум преживяват миналото с всичките си сетива. Всяка стая е декорирана с автентични за периода предмети, а в допълнение са поставени и екрани. Оригинален филмов сценарии е подкрепен с великолепни декори, костюми и музикални ефекти. Сцените от филма се разкриват последователно през отварящи се врати или прозорци на средновековни стаи и зали. В един момент забравихме, че се разхождаме из музейни зали. Усещането бе за разходка из през средновековните улици на Брщж, по които ни водеше фламандската красавица с алено наметало. След края на пътешествието в миналото, супермодерната зала с тъчскриини и принтове дават на посетителите възможност да проверят знанията си за епохата, до която току-що са се докоснали. По-ентусиазираните дори могат да се снимат като герой от картината на Ян ван Ейк.
След края на обиколката не бързахме да напуснем музея. Хисториум е разположен във великолепна сграда точно на централния площад в Брюж – неговият търговски център от шест столетия, където търговци от цяла Европа са донасяли стоките си и са сключвали първите борсови сделки в света. На втория етаж на тази сграда се намира Duvelorium – заведение, носещо името на една от най-популярните местни бири – Duvel. Бяхме си купили комбиниран билет, включващ напитка по избор в Duvelorium. Затова не чакахме дълго преди да си вземем чаша ароматно кафе /да, кафе, а не бира :)/ и да се настаним на терасата на заведението, откъдето се полюбувахме на един от най-красивите площади.
В един момент така се бяхме захласнали по гледката, че за малко да забравим за последната възможност, която ни предоставяше закупения комбиниран билет, а именно Виртуална реалност. Сложихме вълшебните очила и отново се пренесохме в средновековен Брюж. „Пътуването“ продължи 8 минути. Докато се възхищавахме на средновековния град, можехме дори да видим и да използваме ръцете си! Виртуалната разходка ни показа как е изглеждала в миналото борсата на Брюж, която се е намирала на мястото, на което днес се издига сградата, в която се помещава Хисториум. Тя е представлявала огромно хале, където търговците в миналото са разтоварвали своите стоки.
Коледният базар на Брюж
Преди да продължим към следващите обекти, които си бяхме набелязали предварително, решихме да хапнем нещо вкусно на коледния базар на площада Маркт. Ден по-рано, на коледния базар в Брюксел, традиционните вурстчета не ни се сториха особено апетитни. Затова и решихме да опитаме нещо друго – тартифлет, представляващ картофи, сготвени със сирене и бекон. Изборът ни се оказа добър. След като събрахме сили се насочихме към любимият ни коледен магазин – Käthe Wohlfahrt .Оттук започва една приказна обиколка между дядо коледовци, снежни човеци, плюшени играчки, кукли, блестящи ангелчета и какво ли още не. Играчките са ръчна изработка, което обяснява високите цени. Най-евтини са малките украшения. В случай, че си харесате нещо по-голямо, цената скача значително.
Не пренебрегнахме и прочутия белгийски горещ шоколад. Изборът на беше лесен.
Базиликата на Светата кръв
След шоколадовата наслада продължихме към площад Бург. Там се намира Базиликата на Светата кръв. Базиликата на Светата кръв е малка базилика в римо-католически стил. Обозначава се с това име, защото в нея се намира известната реликва на Светата кръв, донесена от Светите земи от графа на Фландрия. Базиликата се състои от две нива. Долното ниво е посветено на Свети Базил Велики и е изградено в римски стил. Реликвата на Светата кръв се намира в горното ниво, което е изградено в готически стил и реновирано на няколко пъти през вековете.
Изкачването ни по стълбището, водещо към втория етаж, бързо бе спряно от опашката, която се виеше далече преди крайната цел. Реликвата е една от най-големите атракции за туристите, която може да се види всеки петък – единственият ден, в който урната се показва. Скоро разбрахме, че сме уцелили времето, в което реликвата се изнася. Коагулиралите капки от кръвта на Христос се намират в продълговата ампула, направена от планински кристал, който от своя страна се намира в стъклен бокал, декориран с малки златни корони.
Кметството
Най-отличаващата се сграда на площад Бург е тази на Кметстово. Готическата сграда на кметството е построена през 1376 г. и е най-старата във Фландрия. На фасадата са поставени шест овални прозореца и изградени 48 ниши за статуи. Статуите на библейски персонажи и фламандски принцове са били разрушени през 1712 г.
Кулата Белфрай
Решихме да се върнем към площад Маркт и да изкачим кулата Белфрай. Кулата, висока около 83 метра, първоначално е била мястото, където са се съхранявали местните съкровища и архив. За да сте стигнем до нейния връх трябваше да изкачим 366 стъпала. Изградена в средата на 13-ти век, кулата е изграждана отново в края на същия този век след пожар, който я е унищожил напълно. Несъмнено докато разглеждате тази кула, центърът на вашето внимание следва да бъде насочено към камбаните. Първоначално камбаните са били използвани, за да обозначават часа, края на работното време, сигнали за бедствия. През 16-ти век в Кулата Белфрай се поставя специален механизъм от камбани, които първоначално били 35 на брой. След пожар старият механизъм бил заменен с нов, който се състоял от повече на брой камбани- 48. В момента те са с една по-малко и тежат близо 28 тона.
Каналите на Брюж
Наситеният с емоции ден завърши с вечерна разходка из каналите на Брюж. Каналите на Брюж са част от града. Те са една от основните му забележителности до степен, станала причина градът да бъде наричан „Северна Венеция“. Навигирането през тях и откриването на най-скритите кътчета на Брюж е почти задължително, за да се насладите на същността на града
