Представете си, че стоите на замръзнало езеро някъде около Полярния кръг. Единственият шум, който долавяте е този на вятъра, играещ с борови дървета в гората зад вас. Отпред се намира огромно и плоско пространство, покрито със сняг и лед, което се разпростира напред, където се сблъсква с тъмна, случайна бариера, която всъщност е гората, разположена на противоположния бряг. Небето над тази гора е тъмно, черно-черно небе, осеяно с множество звезди, повече, отколкото някога сте смятали за възможно. Изведнъж, някъде в северното небе, зелено петно от светлина започва да се материализира и бавно се проявява в танцуващи стълбове от блещукаща зелена светлина. В този момент осъзнавате, че пред вас се явява Аурора. Северното сияние, известно още като Аурора Бореалис, предлага истинско светлинно шоу, омагьосващо всеки, имал късмет да го наблюдава.
Макар че днес произходът на това грандиозно шоу е научно изяснен, в миналото Северното сияние е било обект на много митове и суеверни вярвания. Какво ли са мислили нашите предци, когато са стояли и наблюдавали небето, пламнало в зелена, синя и червена светлина? Не е изненадващо, че Аурора Бореалис заема важно място в митологията и легендите на повечето народи, живеещи в страни, разположени в Овала на Аурора.
Древните гърци и римляни
Aurora Borealis произлиза от гръцките думи „Aurora“, което означава „изгрев“ и „Boreas“, което означава „вятър“. За да са успели древните гърци да видят светлините, трябва да е имало изключително силна слънчева активност, защото наблюдения на юг са реално нечувани. Гърците смятали, че Аурора е сестра на Хелиос и Селин, съответно на слънцето и луната, и че е препускала през ранното утринно небе в многоцветната си колесница, за да предупреди своите брат и сестра за изгрева на новия ден.
Римляните също свързвали Северното сияние с нов ден, вярвайки, че сиянието е Аурора – богинята на зората.
Европа
Северното сияние рядко се появява над Южна Европа и такива прояви изискват интензивна слънчева активност, която обикновено води до появата на червена Аурора в нощното небе. Не е изненадващо, че в тези редки случаи, в които се е появявала, червената Аурора е предизвиквала ужас сред населението, което не е знаело причината за нейната поява.
Бедните жители на Франция и Италия например смятали, че светлината е лошо предзнаменование, което предвещава нещо лошо – от война до чума и смърт. В Шотландия и Англия небето се оцветило в червено само няколко седмици преди Френската революция и по-късно се смятало за знак за предстоящата борба в съседната държава.
Китай, Япония и Австралия
Северното сияние не е честно срещано в Китай. Древните китайци са се страхували от светлините, които спорадично осветявали нощното им небе. Говори се, че много от ранните китайски легенди, свързани с дракони, са резултат от Северното сияние. Смятало се е, че светлините са резултат от небесна битка между добри и зли дракони, които бълвали огън в небето.
В японската култура се вярва, че дете, заченато под Северното сияние, ще бъде благословено с добър външен вид, интелект и щастие. Явно не е изненадващ фактът, че броят на азиатски туристи в страните около Полярния кръг е нараснал значително в последно време.
Аборигенските австралийци са свикнали да виждат Aurora Australis (Южните светлини). Те са наблюдавали сиянието с благоговение, тъй като са вярвали, че боговете им танцуват над главите им.
Скандинавия, Гренландия и Исландия
Нашите исландски предшественици свързвали светлините с раждането и вярвали, че ще облекчат болката от раждането, стига обаче родилката да не гледа Аурора по време на раждането, тъй като детето щяло да се роди кривогледо.
В Гренландия светлините също били свързани с раждането, но за съжаление те били смятани за душите на мъртво родени бебета или дори бебета, убити при раждането.
Във Финландия се е смятало, че светлините са причинени от огъня, който се „затича“ толкова бързо през снега, че опашката му предизвиква искри да летят в нощното небе, създавайки Аурора. Всъщност финландската дума за Северно сияние – „ревонтулет“, се превежда буквално като „огън лисица“. Друго убеждение на саамците от финландската Лапландия, наред с другото, е, че светлините са създадени от водата, изхвърлена от китовете.
В Швеция Аурора често се е възприемала като предвестник на добри новини. Много от нашите шведски предци са вярвали, че светлините са дар от благосклонни богове, които осигуряват топлина и светлина под формата на вулкан на север. На други места в страната се смята, че те са отражението на светлината от големи количества херинга в плитчините – добър знак за местните рибари, а шведската фермерска общност е виждала светлините да предвещават добра реколта през следващата година.
Северните светлини заемат важно място и в скандинавската митология. Една легенда предполага, че светлините са отражения или блясъци от щитовете и бронята на валкириите, жени воини, които изберат кой ще да умре в битка и които ще живее, за да се бие и друг ден. Смъртта в битка има централно място в скандинавската митология. Смятало се е, че Аурора е мостът Бифрост, блестяща и пулсираща арка, която отвежда загиналите в битка към тяхната вечна почивки във Валхала.
Произходът на Аурора
В центъра на нашата слънчева система стои слънцето, жълтата звезда, която поддържа живота на нашата планета. Множеството магнитните полета на Слънцето се деформират и усукват, докато звезда се върти около оста си. Когато тези полета се съединят заедно, те се спукват и създават така наречените слънчеви петна. Обикновено тези слънчеви петна се срещат по двойки; най-големите могат да бъдат няколко пъти по-големи от диаметъра на Земята.
В центъра на слънцето температурата е 27 милиона градуса по Фаренхайт (15 милиона градуса по Целзий). Тъй като температурата на повърхността му се издига и пада, слънцето кипи на мехурчетата. Частиците излизат от звездата от зоните на слънчевите петна на повърхността, като влизат в космоса като частици плазма, известни като слънчев вятър. Тези ветрове достигнат Земята за около 40 часа. Когато го направят, те могат да причинят драматичните прояви при полярните области, където магнитното поле на Земята е най-силно. Именно тези прояви са известни като Северно сияние.
Кога може да наблюдаваме Аурора Бореалис
За да наблюдаваме Аурора, необходимо е налице да бъдат три фактора:
- тъмнина – колкото по-тъмно, толкова по-голям шанс имаме. Северното сияние може да се наблюдава в месеците от септември до април. Градските светлини пречат на човешкото око да ги различи, затова е препоръчително да избягате далеч от светлинното замърсяване в градовете.
- чисто небе. Има ли облаци, няма шанс за наблюдение. Има ли звезди обаче, има и шанс Аурора да се появи.
- слънчева активност.
Прогнози
На следния сайт: https://en.vedur.is/weather/forecasts/aurora/ може да получите актуална информация относно очакваната облачност и слънчева активност. Не забравяйте обаче, че дори изгледите да не са особено розови, не трябва да губите надежда. Вярвайте и преследвайте!
Как да снимаме Аурора
Конкретните настройки на фотоапарата зависят от конкретните условия. По-долу може да намерите някои основни правила:
- апаратът трябва да е неподвижен – използвайте статив или стабилна основа, на която може да го поставите;
- скоростта трябва да е около 20 секунди. Точната настройка зависи от интензитета и движението на Аурора;
- снимайте с възможно най-малка експозиция, позволявайки влизането на повече светлина в сензора на апарата;
- високо ISO – около 1600;
- широкоъгълен обектив;
- ръчен фокус, настроен на безкрайност;
Въпреки всички фактори, изброени по-горе, важен остава и факторът късмет. Ние имахме този късмет. Магията се случи в Национален парк Тингветлир, недалеч от Рейкявик. Към времето, в което слизахме от автобуса, който ни бе откарал до парка, магията вече бе започнала да се случва – Аурора танцуваше над нас в продължения на няколко часа. Единственото, което можехме да направим, е да му се насладим. И ние го направихме!