От дълго време езерото Комо, разположено в северна Италия, привлича хора с артистична същност, предразполагайки ги да се отпуснат, да почерпят вдъхновение и да се докоснат до красотата на природата на едно от най-романтичните места в света. Легендарните исторически вили на езерото Комо са чудесна възможност да се върнете назад във времето и да преживеете живота на богатите благороднически семейства, които са живели там, прочутите романисти, които са писали, композиторите, художниците, които са рисували, както и хората, които са се влюбили, вдъхновени от очарованието на това райско италианско кътче.
Вила Карлота /Тремезо/
Една от най-прелестните вили на езерото Комо, превърната в музей, е Вила Карлота. Това е едно вълшебно място, където в идеална хармония заедно живеят произведения на природата и такива на изкуството. Построена е през 1600г. по инициатива на търговеца от Милано Джорджо Клеричи II. Бидейки Президент на Сената на Милано, той си поставил амбициозната задача да изгради най-красивата вила на езерото, превръщайки я в символ на успеха си. Архитектът, на който била поверена задачата, създал изчистена сграда с красива италианска градина, заобиколена от множество елементи – статуи, фонтани, стълбища и разбира се цветя.
През 1801г. известният политик, банкер и меценат на изкуството Джанбатиста Сомарива купува вилата. Той усъвършенства вилата до върха на своята пищност, добавяйки различни произведения на изкуството и за да бъде част от градината, я превръща в голям романтичен парк. Вилата се превърна в храм на изкуството от XIX век с творби на Канова, Торвалдсен и Хайез: Ерос и Психе и Последната целувка на Ромео и Жулиета са само някои от шедьоврите, които обогатяват необикновената й колекция. Сградата и градините й заемат площ от 70 хил.кв.м. Самият Стендал, който посещава мястото през 1818г. остава изумен от красотата му и описва вилата в своята творба „Пармският манастир“.
В началото на 19 век Сомарива обявява вилата за продан. Тогава тя е закупена от принцеса Мариане от Насау и съпруга й Алберт, син на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Те подаряват вилата на дъщеря си Карлота като подарък по случай сватбата й с Георг II, херцог на Сакс-Майнинген. След преждевременната смърт на Карлота, вилата е кръстена на нея и е превърната в истински цветен оазис. Градината е прочута най-вече с изобилието си на рододендрони и азалии (над 150 различни видове), а бамбуковата градина, простираща се на цели 3 дка., е съчетала основните принципи на японската градина с над 25 вида бамбук, водопади, потоци и каменни статуи. Италианците с право наричат парка „късче от Рая”. Самата вила вътре е своеобразен музей на неокласическото изкуство и дизайн, с много мраморни статуи, картини, мебели и др.
Вила Балбианело /Ленно/
Вила Балбианело е построена за кардинал Анджело Мария Дурини в края на XVIII век. Това е може би най-разпознаваемата вила по бреговете на езерото Комо. Освен сцени от Междузвездни войни: Епизод 2, тук са снимани кадри от Бандата на Оушън 2 и Казино Роял. Красотата й до голяма степен се дължи на терасовидните й градини. Липсата на удобен за строеж терен е била чист късмет за създателите на вилата – стръмният каменист склон е провокирал проект за романтична градина в смесен италианско-английски стил и елегантни каменни тераси над водата. От лоджията се разкрива красива гледка към величественото езерото: от една страна, можете да видите областта Tremezzina, която се отваря към сърцето на езерото, а от друга страна можете да се вгледате в Comacina Island.
Кардинал Анджело Мария Дурини остава вилата на своя племенник, който по-късно я продава на фамилията Арконати, който след няколко поколения я превръща в спокойна лятна резиденция. Но когато членовете на семейството започват да умират, вилата започва да тъне в забвение, докато американският бизнесмен Бътлър Еймс не я закупува през 1919 г. Еймс обновява вилата и градината си. През 1974 г. наследниците на Еймс продават вилата на лидера на първата италианска експедиция за изкачването на връх Еверест, миланския бизнесмен и изследовател Гуидо Монцино, който я запълва с богати колекции, включително и артефакти, придобити от експедициите му до Северния полюс, Китай и Южна Америка.
Гуидо Монцино умира през 1988 г. Преди смъртта си той поискал пепелта му да бъде поставена в малка сграда, разположена на площадката с изглед към любимото му езеро. Монцино оставя вилата на Националния тръст на Италия, който се заел с каталогизиране на неговите колекции, карти и книги, след което отворил вилата като музей.
Монцино бил изключително педантичен по отношение на градината и гледката към езерото. Всички големи плоски дървета са подрязани да изглеждат като свещници, а старите дъбови дървета са оформени като купол, така че езерото може да се види от всички прозорци на вилата. На герба на Монцино имало змия, поради което някои от лозите, растящи по сградата, са подстригани така, че да приличат на змии.
Вила Мелци /Беладжио/
Градините на Вила Мелци се разпростират по протежението на брега на езерото Комо и се вписват хармонично в хълмистия пейзаж на полуостров Беладжио. Архитектурният комплекс се състои от вила, параклис и оранжерия. Този изящен шедьовър в неокласически стил е реализиран между 1808г. и 1810г. от архитекта Джакондо Албертоли. Вила Мелци и прекрасните й градини са били създадени за Франческо Мелци д’Ерил, херцог на Лоди, заместник-председател на Република Италия по времето на Наполеон, а след това Главен канцлер. „Слабостта“ на Мелци към неокласическия стил идва именно от Наполеонова Франция. В такава среда, обогатена с паметници, артефакти (сред които венецианска гондола транспортирани до Беладжио, по изричното желание на Наполеон, и две скъпоценни египетски статуи), редки екзотични растения, жив плет на камелии, насаждения с азалии и гигантски рододендрони, на вила, параклиса и оранжерията представляват ансамбъл, в който неокласическият стил достига един от най-високите върхове.
Вилата е декорирана и обзаведена от някои от най-известните художници на онова време, заедно с Джокондо Албертоли, който е автор на голяма част от мебелите и вътрешните декорации. Освен него, следва да се споменат художниците Андреа Апиани и Джузепе Боси, скулпторите Антонио Канова и Помпео Маркези. Днес в сградата, която за съжаление е затворена за посетители, все още се съхраняват множество изящни мебели в трапезарията, в библиотеката, запазена е и красивата декорация на тавана на Залата на честта. Фасадата на вилата е проста, но обогатена с красиво двойно стълбище, както и голяма полукръгла тераса украсени със статуи на Мелеагро и Аполон, дело на Гилермо дела Порта.
Не можете да пропуснете красивите градини на вилата проектирани от ботаника Луиджи Вилореси, в сътрудничество с архитект Луиджи Каноника, които са създадени с изграждането на големи подпорни стени, които ги разделят на няколко части, всяка от които със свои собствени характеристики и украсена с антични статуи. Оста на градината се простира нагоре по склона от езерото до висока точка над вилата. Тя се пресича от множество криволичещи пътеки. Под дърветата, издигащите се покрай брега и покрай точките, на които пътеките се пресичат, са разположени египетски скулптури и римски статуи, подсилващи романтичната атмосфера в градината. В градината са засадени множество екзотични дървета. Очарователно е японската езерото с водни лилии, заобиколено от японски клен и кедрови дървета. През април и май можете да се полюбувате на азалиите и рододендроните. Цялата тази красота е описана от Стендал в книгата му „Рим, Неапол, Флоренция „от 1817г.
Вила Монастеро /Варена/
Вила Монастеро е собственост на провинция Леко /Lecco/. Това е една от най-интересните забележителности в градчето Варена. Вилата запленява със стратегическото си местоположение, богатата си история и разбира се – прекрасния пейзаж, който я заобикаля.
Името на вилата се свързва с функцията, която е изпълнявала оригиналната сграда. От 13 век до 1567г. тя е била използвана като място за уединение от Цистерциански монахини от Св.Мария Магдалена. Манастирът вероятно е основан около 1200г., след разрушаването на остров Комачина /Comacina/ по време на войната между Милано и Комо. През 1569г., когато манастирът е разпуснат, сградата е закупена от благородника Пол Морнико, който я трансформира в лична резиденция. В 1645 Лелио Морнико, син на Пол Морнио, напълно променя стария манастир. В следващите години собствениците на вилата се сменят многократно. Днешния й вид се дължи на немския индустриалец Ерих Валтер Якоб Кийс.
Понастоящем вилата е собственост на Националния институт за научни изследвания и се е утвърдила като научен и културен център. От 2003 г. вилата е превърната в къща-музей с 14 стаи, обзаведени с оригинални предмети и мебели, принадлежали на някогашните собственици. Стил и вкус характеризират това уникално бижу, което блести на езерото Комо вече четири века. През 18-ти век, видни италиански и чуждестранни личности от културната и артистична сцена, посещавали вилата, която тогава все още е била обитавана. Особено интересно е мраморното стълбище, банята „Крал Фарук“, стаите Роса и Нера.
Не бива да пропускате красивата ботаническа градина! Вилата се намира в прекрасен парк, където цитрусови, кипариси, кедрови дървета растат и се простира на повече от километър. Статуи и барелефи са разположени около пътеките. Мекият климат, характерен за езерото, позволява множество ботанически видове от цял свят да растат тук. Видове се добавят всяка година. През 2013 г. са засадени над 1,000 нови вида. По всяко време на годината посетителите могат да се насладят на една истинска експлозия от цветове, форми и аромати.
Вила Олмо /Комо/
Екстравагантната Вила Олмо е построена през XVII век от маркиз Иноченцо Одескалки. Строителство започва през 1797 г. по ръководството на швейцарски архитект Симоне Кантони. През това време вилата е била домакин на такива личности като Наполеан Бонапарт през 1797 г., Уго Фосколо през 1808 г., императорите на Австрия; Франц II през 1816 г. и Фердинанд I през 1838г.
През 1824 г. вилата става собственост на семейство Раймонди, а през 1883 г. е продадена на херцог Гидо Висконти от Вимодроне, който наема архитект Емилио Алеманя, за да я възстанови. Конюшните и портикът са разрушени, а вътре във вилата е построен малък театър. През 1924 г. вилата става собственост на града и се използва за художествени изложби.
Когато си тръгвахме от езерото Комо, разбрах емоционалното чувство, което човек получава след посещение на спокойните му брегове, с драматичните си хълмове, осеяни с романски църкви, и както Франц Лист веднъж пише: „Аз не познавам област, по-ясно благословена от рая. В средата на тази приятелска природа човек може да диша свободно, хармонията на отношенията му не е нарушена от гигантски размери и той може да обича и да се наслаждава, защото не изглежда да прави нищо друго, освен да вземе своя дял от всеобщото щастие. „