1.Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
Рилският манастир не е просто сграда, не е просто манастир. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България. Той е и един от деветте български обекта, включени в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО. Както подсказва името му, Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1 147 метра надморска височина. Красивата му архитектура, живописната природа, която го заобикаля, историята, с която е пропит – всички тези фактори го превръщат в най-голямата туристическа атракция в България.
Рилският манастир е основан от Иван Рилски през 10 век, при управлението на цар Петър. От самото си създаване манастирът се радвал на голямо уважение и почит. Исторически документи свидетелства, че всички български владетели до падането на Българския по османско владичество правели големи дарения на манастира. Тази подкрепа допринася за бързото му утвърждаване като важен център на българската култура и духовност.
Рилският манастир във вида, в който го виждаме днес, датира от 19 век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна Хрельова кула, създадена от местния феодал Хрельо Драговол през 1334-1335 г. Камбанарията на кулата е добавена доста по-късно – през 1844 г. Приблизително по същото време е построена главната църква в манастира „Рождество Богородично“. Паметна мраморна плоча, видима в корниза на откритата галерия, напомня за нейния създател – първомайстор Павел Иванович. Храмът е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. Особено впечатляващ е красивият дърворезбован иконостас. Стенописите са дело на изкусни майстори, най-известен сред които е Захари Зограф, който дори е подписан своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.
2.Троянски манастир ”Успение Богородично”
Троянският манастир „Успения Богородично“ е третият по големина манастир в България. разположен е живописно на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 км. от Троян. Основа е през 1600 г.
Основният архитектурен и културен паметник на манастира е главната църква „Успения Пресвета Богородица“. Тя е издигната между 1835-1837 г. И екстериорът, и интериорът й са богато украсени в фрески, дело на Захари Зограф. Представени са множество библейски сцени, портрети на дарители, образи на български владетели и светци. В църквата се съхранява една от трите чудотворни икони на Божията майка – Света Богородица Троеручица. Вярва се, че тя лекува болни и дарява бездетните с рожба.
В началото на XIX век манастирът е вече доста голям. Жилищните част,обграждаща двора, се издига на два и три етажа, нещо необичайно за онова време. Много от сградите са издигнати по времето, когато игумен на манастира е Паисий. През 1866 г. е изградена една уникална по своята концепция кула. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на „Св. св. Кирил и Методий“, одаи и завършва със звънарница.
Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Днес в манастира може да бъде видяно неговото скривалище. В автентичния си вид е запазен и тайният изход от убежището, през който Левски и монасите са излизали, за да се скрият при нужда в гората.
3. Връх Вихрен
Връх Вихрен е вторият по височина връх в България и най-високият връх на Пирин. Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг. До 1942 г. върхът се нарича Елтепе (връх на бурите). В днешни дни това име носи малък заслон в подножието на Вихрен. Заслонът Елтепе се намира до постоянен снежник, покрай чието изучаване е построен и самия заслон.
4. Параклис „Св. Йоан Летни“ при язовир Пчелина
Язовир Пчелина е изграден върху останките на разрушеното село Пчелинци през 70-те години на миналия век. Правителството изселва населението в Радомирско, за да може да построи язовира като единствено църквата на хълма бива пощадена. Днес тя е известна с името „Св. Йоан Летни“ в чест на рождението на светеца на 24 юни и от там е наречена Летни. Построена е през 1350г. Църквата е останала единственият спомен от удавеното село и като мълчалив свидетел ни напомня за една отминала епоха.
5. Копривщица
Копривщица е малък и китен град, разположен в сърцето на Средна гора по поречието на река Тополница. Мястото е идеално за разходка пред уикенда. Със своите калдъръмени улички и къщи, боядисани в ярки цветове, открояващи се със своите високи дувари и големи стрехи, Копривщица успява да плени всеки посетител. Красивата архитектура и автентичността не са единствените неща, с които Копривщица е известна. Градът е родно място на едни от най-големите дейци за освобождението на България. Сред тях са Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков. Именно в Копривщица, на моста „Първа пушка“, е поставено началото на Априлското въстание.
Копривщица дава възможност на своите гости да се докоснат до българското Възраждане и да осъзнаят цената на свободата. През 1952 г. градът е обявен за град – музей. Архитектурните паметници са реставрирани. Създадени са няколко музейни експозиции в родните къщи на видни копривщенци.
6. Крушунските водопади и Деветашката пещера
Крушунските водопади се намират в близост до село Крушуна, област Ловеч. Каскадата се образувала по протежение на река Пройновска, извираща от Крушунската пещера. Първият и най-голям водопад от каскадата е 15-метровият Пръскалото, който заедно със следващите ненаименувани по-малки водопади, носят общото название Крушунски водопади. Множеството мостчета улесняват разглеждането на околността и правят картината още по-живописна.
Недалеч от Крушунските водопади се намира Деветашката пещера, една от най-големите и най-впечатляващите в България. Общата ѝ дължина е 2 442 м, общата ѝ площ е 20 400 м2, височина – 60 м. В пещерата се влиза през галерия, която постепенно се разширява в най-голямата пещерна зала на Балканите. Залата е осветена от седем отвора, наричани „окната“.
В пещерата са на лице следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха. Пещерата е от международно значение като убежище на прилепите и е включена като приоритетен обект в списъка на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи – EUROBATS.
7. Седемте Рилски езера
Седемте Рилски езера са може би най-известната забележителност в България. Посещението им е едно незабравимо изживяване. Всяко едно от езерата е уникално и като такова има свое самостоятелно име: Сълзата,, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното, Долното. Разположени са стъполовидно на височина между 2095 м. и 2535 м.
8. Хижа Безбог и Попово езеро
„Безбог“ е хижа в Пирин, разположена на Полежанското странично било. Тя се намира в подножието на връх Безбог край Безбожкото езеро на височина 2236 м.
Тя е отправна точка към много красиви места в Пирин, сред които Попово езеро. Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин, а е на първо място и по водния си обем. Езерото е с площ от близо 123,6 – 132 декара, което го поставя на четвърто място по големина в България.
9. Геопарк „Искър-Панега“ и пещерата Проходна
Геопаркът Искър-Панега се намира край град Луковит. Той обхваща всички природни и исторически забележителности на територията на село Карлуково и свързва два различни района – този на Карлуковския карстов комплекс и на ландшафтния парк Панега. Освен красивите гледки, геопаркът предлага на посетителите множество пътечки, мостчета над и по реката, места за отдих и пикник, пейки и т.н.
Проходна е една от най-известните пещери в България, намираща се в непосредствена близост до село Карлуково, емблема на Карлуковския карстов район. Геоложкият феномен се намира на 250 метра надморска височина. Вследствие на денудационните процеси и ерозията, причинена от просмукващите се води, в тавана се е образувал феноменът „О̀кната“ („Комините“), погрешно наричани „Очите на Бога“, два огромни, почти еднакви по големина отвора с формата на очи. Погледнати както от долу, така и от височина те изключително много наподобяват очи, които сякаш се взират в посетителите. Внушителният ефект от навлизащата през тях светлина се наблюдава във вътрешността на пещерата, естествено осветена от причудливите огромни образувания, тъй като денивелация между двата входа е голяма, а дневната светлина отвън навлиза предимно през „О̀кната“
10. Вазова екопътека
„Вазова екопътека“ отвежда до водопада „Скакля“. Този кът многократно е посещаван от Иван Вазов. Тук той написва известните си произведения „Из мала Стара планина“ и „Дядо Йоцо гледа“. Впечатляващи са високите скали в района.
