Рошфор-ан-Тер безспорно е едно от най-китните и посещавани градчета в Бретан, Франция. За него научих съвсем случайно. Няма как в интернет да не сте попадали на класации от сорта на „10те най-……..“. Именно така аз попаднах на класация, озаглавена „10 приказни френски селца“. Сред всички прелестни места, на които беше посветена статията, Рошфор-ан-Тер се открои. Така у мен се породи желание да науча повече за това цветно място, а в последствие и желание да го посетя – желание, което сбъднах това лято. 🙂
Заемащ едно от челните места в класацията за най-красивите френски градове, Рошфор-ан-Тер се е утвърдил като задължителна спирка в Бретан. Разцветът на Рошфор-ан-Тер започва в началото на 20 век, когато заможният американски художник Адолф Клоц пристига в него. През 1907г. Клоц купува местния замък и руините около него. Построен през 12 век, замъкът е разрушен от Републиканците през 1793г. Единствено фасадата оцеляла. Останалата част от замъка, който виждаме днес, е проектирана от Клоц. Днес замъкът е отворен за посещения. В него са изложени някои от картините на Клоц, както и колекция от предмети от селския живот в минали времена. Именно замъкът бе първата ни спирка в Рошфор-ан-Тер. Пристигнахме рано и паркирахме на близкия паркинг. Имайте предвид, че паркингът бързо се запълни с автомобили и първоначално тихите улици се оживиха.
Макар и неголям, замъкът има интересна архитектура и изглежда като декор на приказка. Освен, че се полюбувахме, оттук успяхме да се насладим и на гледка към заобикалящата природа, благодарение на местоположението му на хълм.
В градините на замъка е разположен музеят на изкуството и скулптурата Ная, кръстен на вещицата, която някога е живяла в града. Експозицията е доста нетрадиционна, но и интересна, дори за човек, който не разбира какво точно гледа, какво беше с мен. Жокер: не се страхувайте да слезете в подземието.
Освен замъка, друга интересна забележителност е църквата Нотр-Дам-де-ла Тронче /Notre-Dame-de-la-Tronchaye/. Построена е през 12 век. При строителството й е използван местен тъмен гранит. През 16 век е реконструирана в стил пламтяща готика. Интериорът й също отразява различните периоди, през които е построена и преустроена. Особено красиви са витражите. Не по-малко интересен е и кръстът от дялан камък, който се издига пред църквата. Той е издигнат там през 16 век и скулптурите около него представят различни библейски сюжети. 
Според местна легенда, когато през 10 век набезите на норманите зачестили, свещеник скрил дървена статуя на Мадоната с Младенеца в кух дънер, за да я спаси от плячкосване. Два века по-късно, овчарка намерила статуята на мястото, на което била скрита от свещеника. Днес на това място се издига църквата Нотр-Дам-де-ла Тронче /Notre-Dame-de-la-Tronchaye/. Името й е свързано с легендата. В превод думата „tronchaye“ означава кух дънер. Това обяснява и необичайното местоположение на църквата – в страни от центъра на града.
При влизането си, вие ще забележите, че колоните са наклонени. Това е така, защото църквата е построена без основа, директно върху скала: шисти. Без основа, църквата започнала да се движи заедно с почвата, плъзгайки се в посока юг. Южният кораб е построен с цел това плъзгане да бъде спряно. Тази структура се използва като опора. След изграждането й, църквата спира да се плъзга, но започна да се измества на запад. Отново изниква необходимост да се добави опора на западната страна на сградата. Сградата продължава да се променя през вековете, включвайки различни видове архитектурни стилове. Църквата е смесица от романски (камбанария), готически (север фасада) и ренесансов стил архитектура. Изключително красив е стъклописът, разказващ историята за овчарката и намиране на статуята в кухия дънер.
Когато се озовете на главната улица Rue du Porche, ще бъдете изумени от красивата архитектура. Градът е разположен около красив централен площад и главна улица, на която могат да бъдат видени няколко къщи от 17 век, няколко от които дървени, но повече построени от гранит, типичен за района. Една от най-впечатляващите от тях е хотел Tour du Lion. Къщите и улиците на Рошфор-ан-Тер са богато украсени с цветя. Интересна е смесицата от дърво и гранит, средновековие и ренесанс.
Главната улица е пълна с различни артистични магазинчета – за чадъри, за сапуни, за свещи, за стъклени и кожени изделия. Всичко те предлагат висококачествени и красиви стоки, които обаче са и доста скъпи. Аз, като един истински пироман, харесах най-много магазина за свещници, снимка от който може да видите по-долу. Освен полулярните карвинг свещи, в него бяха изложени и доста оригинални свещници във формата на музикални инструменти и нестандартни фигури.
След като се уморихме да обикаляме магазинчетата, решихме да опитаме от известните бретански палачинки и типичния за района ябълков сайдер. Палачинките харесаха на всички, но сайдерът определено не беше нашата напитка.
Като цяло Рошфорт-анш-Тер ни хареса, много ни хареса. От видяните в Бретан градчета това като че ли се превърна в любимото ни.