На пръв поглед замъкът Корвин изглежда като замък, излезнал от приказките. Не случайно той често е определян като най- впечатляващият готически замък в Румъния. Заемащ площ от около 7 000 кв.м., замъкът Корвин е най-големият средновековен замък в страната, задминаващ в това отношение други два известни румънски замъка – мистериозния замък Бран и кралския Пелеш.
Името му произлиза от името на онзи, който е поръчал построяването му, Йоан Корвин, и неговия син, Матияш Корвин, крал на Унгария между 1458 и 1490 г. Семейство Корвин оказва голямо влияние върху Европа през 15 век, с Йоан Корвин, известен като Янош Хуняди, ставайки известен с това, че попречва Османската империя да завладее Белград и по този начин да напредне към Западна Европа. Семейство Корвин е свързано със семейството на Влад Цепеш, като историята им е изпълнена с конспирации и предателства.
Янощ Хуняди организира и подкрепя няколко кампании срещу Османската империя, които са подкрепени и от Влад II Дракул, принцът на Влашко (баща на Влад Цепеш). Първите битки срещу османците започват през 1438 г., след като те успешно окупират голяма част от Сърбия. Янощ Хуняди е един от малкото благородници в района, които организират набези срещу нашествениците и успяват да ги победят в малки схватки, което допринася за издигането на славата му. Така крал Алберт назначава Янощ Хуняди и брат му за Банове на окръг Северин. Към края на живота си Янощ Хуняди подкрепя Влад Дракула (Влад Цепеш) да отнеме влашкия трон от Владислав II и да стане принц на Влашко. Смята се, че Влад III Влашки (по-известен като Влад Цепеш, т.е. „набивача на кол“ или Влад Дракула) е държан в Корвин като затворник 7 години, след като пада от власт през 1462 г.
Строителните работи по замъка Хуняди започват през 1440 г. Той е замислен като защитна крепост и затвор. В кулите често се държаха пленници – военни затворници, както и обикновени престъпници. Вътре в замъка е имало меча яма, където затворниците са били хвърляни, за да бъдат измъчвани до смърт от диви животни. Замъкът е построен в ренесансово-готически стил и е положен на върха на по-старо укрепление на скала над река Злашти. Към основната конструкция бяха добавени множество допълнения през годините, особено през 17 век Янош надгражда крепостта, превръщайки я в зашеметяващ замък в Трансилвания.
Красиво запазената структура се отличава с разкошна рицарска зала, впечатляващ подвижен мост, високи контрафорси, вътрешни дворове, параклис и около 50 стаи, блестящи със средновековно изкуство.
През XIV и XV век Хунедоара е бил главният център за добив и преработка на желязо в Трансилвания. Мечовете и копията, произведени тук през този период, са били известни в цяла Европа.
Със замъка се свързват няколко легенди, придаващи му мистериозност.
Една от тях е „Легендата за кладенеца“. Според нея, Янош Хуняди обещал свобода на трима турски затворници ако успят да намерят вода. Отнело им 15 години и 28 дни, за да стигнат до вода на 28 метра дълбочина! Междувременно обаче Янош Хуняди починал, съпругата му Елизабет решава да не изпълни обещанието на покойния си съпруг. Преди да бъдат убити, турците написали върху стената на замъка “вие имате вода, но нямате душа“.
Друга легенда е свързана със символа на замъка и герба на семейство Хуняди – „Легендата за гарвана“. Гербът на семейство Корвин е гарван със златен пръстен в клюна. Говори се, че Янош Хуняди е бил извънбрачен син на крал Сигизмунд от Люксембург, а майка му е Елисабета, много красива жена от региона Хатег. За да не я обезчести, кралят оженил Елисабета за един от рицарите си Войку. Сигизмунд й подари и пръстен, като подарък за нероденото дете, който ще му помогне то да бъде разпознато, когато отиде в кралския двор.
Легендата разказва, че по време на пътуване семейството спряло за обяд, когато гарван откраднал пръстена, привлечен от блясъка му. Тогава Янош Хуняди застрелял гарвана, за да си върне пръстена. Освен това името на семейство Корвин идва от латинската дума „Corvus“, което означава „Гарван“.
На 13 април 1854 г. пожар, причинен от мълния, е унищожил всички дървени части на замъка Корвин (покрива, дървените греди, стълбите, таваните и вратите) с изключение на петстотингодишната врата на подземието. След 10 години изоставяне започна 40-годишен процес на възстановяване.
Въпреки че е музей, замъкът Корвин от време на време е домакин на частни функции и специални тържества.
Смята се, че замъкът Хуняди, заедно със замъка Поенари и други средновековни замъци в Румъния, е бил чудесен източник на вдъхновение за известния роман на Брам Стокър „Дракула“.
