Замъкът Во-льо-Виконт е великолепен замък, намиращ се на 60 км. южно френската столица Париж. Той е истинско архитектурно бижу, поставило началото на ново по мащаб строителство.
Во-льо-Виконт е построен през 17 век по идея на Никола Фуке – министър на финансите и един от най-заможните хора във Франция по онова време. Фуке бил високо интелигентен и много амбициозен мъж. Голямото му състояние му позволило да отпусне на държавата заеми, при връщането на които, получил значителен приход от лихвите върху тези заеми. Това му позволило да се отдаде на своите страсти, включващи изкуство, хазарт, пищни и разточителни партита. Приемите, организирани от Фуки, били посещавани от най-важните личности по онова време. Фуке искал да построи замъка на мечтите си, замък, който да олицетворява неговите амбиция и богатство. По ирония на съдбата този замък се превърнал в обект на завист и довел до жестокия и бърз упадък на министъра.
Архитектът Луи Льо Во е вече известен, когато Фуке се обръща към него през 1653г. Като главен архитект на краля, той бил издигнал редица парижки имения, включително хотел Ламбер. Смятан за посланик на италиански стил във Франция, Льо Во се вдъхновявал и от класическата древност. Въз основа на тези традиционни източници, той успял да създаде един нов стил, започвайки с Во льо Виконт, полагайки по този начин основите на френската архитектура за следващите 150 години. Принос за величието на замъка имат още специалиста по паркове Андре льо Нотр и художник-декоратора Шарл льо Брьон. Тези трима мъже биват натоварени със задачата да изградят градините на Во льо Виконт.
Замъкът е завършен 20 години по-късно и става изключително известен сред висшето общество със своите пищни спектакли. Фуке се надявал да наследни Мазарин – влиятелния министър председател на крал Луи XIV. Надеждите му били основателни – той бил богат, могъщ и с контакти. Неговото мото било „Quo non ascendam?“ /в превод „Какви висоти не мога да постигна?“/. То напълно отговаряло на характера и начина му на живот. Фуке вече бил научил, че неговия враг и конкурент Колбер бил предоставил информация на краля за финансовите му спекулации. Въпреки това обаче продължил с опасните си игри.
През август 1661г., по съвет на свои приятели, Фуке поканил краля и неговия антураж на откриването на Во-льо-Виконт. Фойерверки, каскадни фонтани, концерти и игри забавлявали гостите на приема. Вътре в замъка, краля бил посрещнат от разкошен декор – великолепни тавани и стенописи, нарисувани от „Льо Брън“, изящни гоблени, направени в ателието, основано от Фуке (което по-късно става фабриката Гобелинс в Париж), килими и картини от някои от най-добре известни художници от онова време. След като посетил луксозните стаи, Луи XIV бе поканен на терасата, придружавана от домакина, който му представил новооткритата градина. Безпрепятственият изглед към парка предлага великолепна панорама. Големи алеи, оформени от редици от ниски живи плетове, топиарни и красиви статуи, преминали през имота с величествена и елегантна симетрия. Големи басейни отразявали лятното небе и фонтаните. Изненадан и видимо недоволен, кралят се върнал на тържествата.
Никола Фуке не могъл да се радва дълго на своето творение. Крал Луи XIV завидял на своя министър за този великолепен дворец с красиви градини, обвинил го във финансова злоупотреба и заповядал да го арестуват. Процесът продължил три дълги години. Защитата на Фуке се оказа безсилна срещу волята на царя и отмъстителното и безмилостно преследване на Колбер. Накрая съдът издава присъда, съгласно която Фуке трябвало да напусне Франция. Кралят обаче имал други планове. Той заменил присъдата с доживотен затвор. Фуке бил затворен в Бастилията, където остава до смъртта си през 1660г. След това Луи XIV ангажирал същия екип от творци – архитект Луи Во, художника-скулптор Шарл льо Брьон и градинаря-декоратор Андре льо Норт – да изградят Версай и градините, които стават символ на кралската мощ и престиж.
След злочестата съдба на Фуке, замъкът сменя няколко собственици, като с времето започва да запада и да се руши. Три века по-късно новият собственик на замъка Алфред Сомиер възстановява неговите блясък и величие, както и голямата експозиция от карети, принадлежали на Фуке. 25 години са му били необходими реставрира градините с фонтаните и 1000-метровия канал. Два поти в месеца от пролетта до есента тук се устройва нощен спектакъл – съчетание от светлинна и водна феерия, на фона на класическа музика – най-божествената музика, която човек може да види някъде.
Снимки от посещението ни на Во-льо-Виконт може да видите в нашата галерия.
