Пролетта вече чука на вратата, а с нея и празничните дни по Великден и през месец май. Това време на година е идеално да планирането и осъществяването на кратко пътуване из красивата ни родина. В настоящата статия ще ви предложим маршрут из Родопите. Родопите – необятни, магични, красиви. Родопите, най-обширната планина в България, заемаща близо 1/7 от територията на страната. Думите са недостатъчни, за да опишат красотата на планината на Орфей, както често са наричани. Тук времето сякаш е спряло, а животът има свой ритъм, различен от този на много други места в България. Тук хората са гостоприемни, храната е вкусна, природата е дива и непокътната от човешка ръка.
Ден първи – „Завоят“ на река Арда и Златоград
Меандрите на река Арда са задължително спирка ако се намирате в района на Източни Родопи. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Извира от Арденски връх и се влиза в река Мария извън територията на България. Тя има ясно изразен планински характер, но малък среден наклон. Това, което прави най-силно впечатление при нея, е нейната извитост, за която свидетелстват множеството завои, криволичещи сред огромни скални масиви в средното течение на реката. Най-известният от тях безспорно е ‘Завоят“, известен още като „Подковата“. И това съвсем не е случайно. Преди да достигне язовир Кърджали, река Арда се извива живописно край брега. Това спиращо дъха място се е утвърдило като притегателен център за фотографи и пътешественици. Тук водите на Арда се прокрадват покрай зелени хребети, отправяйки своеобразна покана към всеки, намиращ се наблизо, да спре и да им се полюбува.
В интернет могат да бъдат видени много снимка на „Завоят“. Мога да ви гарантирам едно обаче – на живо той е още по – пленителен. До него се стига сравнително лесно, макар че в една част пътят е тесен и не в особено добро състояние. Ако идвате от Кърджали в посока Ардино, стигнете до разклонението на с. Кобиляне, след което продължете към сл. Боровица. В края на селото пътят се разклонява. Поемете към с. Стар Читак (има табела за с. Сухово). Малко след с. Стар Читак пред вас ще се разкрие най-красивата гледка към река Арда. Към импровизираната панорамна площадка отвежда стръмна пътека, намираща се под пътя.
След като се полюбувате на гледката се отправете към Златоград, където е и нашето предложение за нощувка. Златоград е най-южният град в България, намиращ се в близост до границата с Гърция. Ежегодно той привлича множество посетите благодарение на културните и природни забележителности, които могат да бъдат открити тук.
Най-известната забележителност на града безспорно е етнографския комплекс „Златоград“, намиращ се в сърцето му, представляващ своеобразен музей на открито. Открит на 24 май 2001 г., в него могат да бъдат разгледани възрожденски къщи, функциониращи като занаятчийски ателиета, дюкянчета, кафенета и къщи-музеи. Изградени са от камък, керпич и дърво. Особено интересни са занаятчийските ателието, сред които тъкачно, златарско, ножарско, грънчарско и много други.
Не пропускайте Археолого-етнографския музей, който е част от етнографския комплекс. Къщата, в която се помещава, е архитектурен паметник. В миналото тя е принадлежала на Александър Чанов – заможен производител на аби и търговец на тютюн. Музеят пази ценности, свързани с района на Родопите, но има и материали от други райони на страната.
Възрожденския дух може да бъде усетен из целия град. Златоград се свързва с името на Дельо Войвода, прочут със своята смелост и борба срещу ислямизирането на българите в Родопите. Именно на него е посветена и песента „Излел е Дельо Хайдутин“ в изпълнение на обичаната Валя Балканска. Българската народна песен се превръща в музикално послание от Земята към необятния космос след като е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“. Носят се различни легенди за живота и смъртта на войводата. Според тях, Дельо успявал да се измъква от турците благодарение на своята хитрост и ловкост. Местните хора разказват, че войводата е убит със специално излят за него сребърен куршум, с който го застрелват от засада. Друга легенда разказва, че Дельо бил влюбен в българомохамеданката Гюлсюме, която турците измъчвали, за да го издаде, но тя не отронила и дума и останала вярна на любовта си към него въпреки невъзможността да бъдат заедно. Тя многократно предупреждавала войводата за опасността, но той така и не я послушал. В центъра на града може да бъде видян паметник на войводата, прегърнал своята любима.
През пролетта на 2017 година е открит Музей на родопския войвода. Годината е обявена от Община Златоград за година на Делю Хайдутин по повод 240 години от рождението му. В музея има изложен калъп за леене на куршуми, с остатъци от сребро. Смята се, че именно в него е отлят сребърният куршум, с който е убит.
Църквата „Успение Богородично“ е една от основните забележителности в Златоград. Построена е през 1834 година, тя е считана за една от най-старите църкви в Родопите. Храмът е вкопан близо половин метър в земята. В двора има килийно училище, където децата са се учили да пишат върху пясък, насипан в плитки дървени сандъчета. В съседното помещение се намира свещоливницата, където са отливали свещи.
Ден втори – Екопътека „Трите смолянски езера“, екопътека „Невястата“ и кула „Снежанка“
Смолянските езера представляват едно прекрасно място, сгушено под внушителните Орфееви скали. Пръснати са по левия склон на долината на Черна река, от Орфеевите скали и връх Снежанка до град Смолян. Образувани са в тилните понижения на голямо свлачище, получено в резултат на контакта на риолитни скали и намиращите се под тях водоупорни седиментни скали.
В миналото са били над 20 езера, но сега са останали само 8, като 7 от тях са естествени, а едно от тях (Керяновия гьол) е превърнато в микроязовир. Другите днес представляват блата. Пролет и есен на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Други са превърнати в рибарници.
Екопътеката „Трите смолянски езера“ обикаля три от езерата – Тревистото, Бистрото и Мътното. До началото на екопътеката се стига лесно – по асфалтов път от кв.Езерово на квартал Смолян в посока към село Стойките. Пътят води до лифта, който движи между смолянските езера и връх Снежанка. Малко преди има табела, която указва екопътеката. Там се намира и първото езеро, включено в нея – Тревистото. То е и най-голямото от езерата.
Табели ясно указват посоката на движение. Маршрутът е лек и много приятен – чист въздух и прохлада. Малко след Тревистото езеро следва Бистрото езеро.Двете езера са свързани посредством речен ръкав, минаващ покрай струпвания от камъни. В единия край на красивото езеро се оглеждат останките на вековните смърчове, а в другия като малки островчета са разпръснати големи камъни.
След Бистрото езеро започва стръмен горски участък, който ще ви отведе към Мътното езеро. Нагоре на по-стръмните места има направени парапети от дървени клони и мостчета, за улеснение на хората да се придържат и по-смело да се предвижват.Не след дълго изкачване, следвайки маркировката се стига и до третото езеро – Мътното. Нарича се така, защото водите му са доста мътни , на места дори черни. То е най-дълбокото – 4,5м и най-високото на 1500м. По самата екопътека се намират така наречените и обозначени с табели дървета – „Трона на Евридика“ и „Лирата на Орфей“. Трона на Евридика представлява няколко дървета, които в основата си образуват трон, а Лирата на Орфей – дърво, което от средата се разделя на три и наподобява лира.
Гледката е впечатляваща и определено ще спре за секунди дъхът ви. Чистият въздух ще изпълни и дробовете ви, ще зареди сетивата и ще изпълни тялото ви с нови сили за нови места и приключения, а те в околността на планината Родопи са безброй.
Ден трети – пещера „Дяволското гърло“ и панорамна площадка „Орлово око“
Недалеч от „Дяволското гърло“ се намира панорамната площадка „Орлово око“. Построена е през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“, село Ягодина. Най-популярният начин за стигане до нея е с джипове, което, с оглед пътя, никак не е изненадващо. Цената варира между 20 лв. и 30 лв. на човек. Преживяването е екстремно, наситено с адреналин.
Платформата е построена на ръба на скала, разположена на 1563 метра надморска височина. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 метра От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция.
За финал на този ден отново сме избрали едно красиво място – язовир Въча. Нашето предложение за настаняване в Хотелски комплекс Чилингира. Там може да се насладите на пълноценна почивка, вкусна храна и най-вече – на язовир Въча.