Град Каш, разположен в южната част на Турция, е една от най-интригуващите дестинации в региона. Съчетавайки богата история, уникалната архитектура и неповторимата природа, Каш привлича туристи от цял свят, които искат да се потопят в магията на миналото и да се насладят на красотата на Средиземно море.
Каш е старинен град с корени, които могат да бъдат проследени до антични времена. Известен е със своите римски бани, театър и храмове, които говорят за богата история на това място. Величествените руини от древни времена съществуват в хармония със съвременния живот в града, създавайки уникална атмосфера на съчетание между минало и настояще.
Улиците на Каш са прекрасни! Той е малък и лесно може да бъде проучен за един-два дни. Прекарайте една нощ тук, скитайки се наоколо, разгледайте магазин за занаяти или се насладете на вкусната турска кухня. Едно от най-вълнуващите места в града е базарът, известен още като Дългия Базар. Той всъщност се отнася до търговската улица Doğruyol Caddesi в Стария град. Това е бетонна пешеходна улица с красива архитектура, леко наклонена поради наклона на хълма, където се издига. Откроява се с цветно разнообразие от магазини, сергии и бутици от двете страни. Продавачите продават всичко – от мода и местни ръчно изработени сребърни бижута до турски килими и ликийски килими и стъкларски изделия.
Освен разглеждане и пазарене, базарът предлага приятна разходка с очарователните редици от традиционни къщи между магазините, които имат дървени балкони, преливащи от бугенвилии. Улиците на Каш са осеяни с исторически забележителности и щом стигнете до върха на тази улица, ще се натъкнете на добре запазената Kral Mezarı (гробницата на царя) от 4-ти век пр. н. е. с надписи.
Друго моя любимо място в града е Площадът на републиката. Градският площад е колоритен и е заобиколен от много различни кафенета, бистра и барове, където можете да изберете място, да се насладите на питие или храна и да наблюдавате хората. Статуята на Ататюрк – с плоча отдолу с думите „Yurtta Sulh, Cihanda Sulh“, което означава „Мир у дома, мир в света“ – е в центъра на площада с изглед към пристанището, пълно с лодки.
Каш е идеална изходна точка за вълнуващи еднодневни разходки. Кекова е изключително популярна еднодневна екскурзия от Каш, предлагаща бягство на остров с невероятни гледки към сушата и околните лазурни води. Островът е в рамките на един час път с кола източно от Каш, със зашеметяваща природа, която можете да разгледате по време на пътуването. Преди да преминете, задължително трябва да посетите руините на крепостта на древна Симена.
Още по-впечатляващи са потъналите руини на древния град Долчище, край северния бряг на Кекова, които можете лесно да разгледате с каяк над тях благодарение на плитките им дълбочини в кристално чисти води. Някои от руините са части от ликийска корабостроителница.
За друг вълнуващ ден, насочете се към Мира. Мира (Myra) e древен град в Ликия. Днес носи името Демре. Намира в провинция Анталия в югозападна Турция, само на 5 км. от брега на Средиземно море. В миналото Мира и бил значим град. Той е бил част от така наречения Ликийски съюз на 6-те големи градове в Ликия. Тук се е издигало най-голямото светилище, посветено на богинята Артемида, което е разрушено в резултат на земетресение през 141 г. И днес обаче в Мира могат да бъдат открити следи от ликийското наследство на града, сред които най-впечатляващи са ликийските скални гробници.
Скалните гробници, датиращи от 4-ти век пр. н. е., се редят по хълмовете над известния театър на Мира и църквата „Свети Никола“. Тези къщи на мъртвите са разделени на два основни некропола, състоящи се от смесица от гробници в стил къща и храм: океанския некропол и речния некропол. Макар и днес да изглеждат безцветни, това не винаги е било така. Повечето са избледнели значително през годините, след като първоначално са били боядисани в блестящи нюанси на червено, жълто, синьо и лилаво.
Най-известният пример за това е документиран от ранния изследовател Чарлз Фелоус по време на посещението му през 1840 г. Наречена на лъва и бика, украсяващи фасадата й, „Лъвската гробница“ съдържа 11 каменни фигури в реален размер, за които се смята, че представляват семейството на собственика на гроба. Редица надписи на древногръцки и ликийски са издълбани навсякъде, включително един, който звучи така, сякаш е могъл да бъде написан вчера: Мосхос обича Филисте, дъщерята на Деметриос.
След като влезете в обекта, ще видите древните скални гробници, издълбани в планината отляво и амфитеатъра отдясно. Вървете надолу към скалните гробници, за да видите по-добре ликийските гробници. Те са обградени от въжета, така че няма да може да влезете или да докоснете гробниците, но можете да видите детайлите на резбите и да направите няколко невероятни снимки на това, което прилича на пчелна пита от страната на планината.
След като разгледате гробниците, изкачете се по стълбите до върха на амфитеатъра, който побира приблизително 10 000 души. Можете да се разходите из театъра, за да видите някои гледки към района и дори да видите още няколко скални гробници, издълбани в планината точно зад театъра. Основните атракции в Мира е именно големият театър, който е събирал 13 000 места. Въпреки че не ви е позволено да се разхождате из скалните гробници, все пак можете да усетите древната ликийска култура и вярвания. Ликийските гробници винаги са били поставяни на върховете на хълмовете или на скалите, тъй като е имало вяра, че мъртвите ще бъдат транспортирани в друг свят от крилоподобно същество.
Поради ужасната чума, която обхвана Анадола (Мира загубва една трета от населението си). Поради набезите на мюсюлманите, наводненията и земетресенията, Мира е изоставена предимно през 11 век.
Дори ако посещението на древни руини не е вашата страст в живота, определено бих препоръчал да поставите Мира в списъка си, ако минавате през района. Отнема само час, ако търсите бързо посещение; иначе съчетайте руините с пътуване до дома на Дядо Коледа, иначе известен като църквата Св. Никола. Град Мира е смятан за един от центровете на християнството и дом на епископа Свети Никола. В допълнение към древните скални гробници на Мира, църквата Св. Никола е популярно място за посещение в Демре, Турция.
Византийската църква първоначално е била използвана като дом за поклонение на православните християни между 5-ти и 12-ти век и е най-забележителна с това, че е църквата, в която Свети Никола е бил епископ. Кой всъщност е той? Той е източноправославен епископ, роден в близката Патара през 4 век, но е по-известен като Дядо Коледа.
Сградата от сив камък е разположена във вдлъбнатина, която е дълбока няколко метра и е заобиколена от добре поддържани градини и няколко съвременни статуи, изобразяващи многобройните лица на Свети Никола – включително неговите роли като свещеник и епископ, Свети Никола и Дядо Коледа. Избледнели стенописи, изобразяващи различни религиозни сцени и историята на живота на Свети Никола, покриват вътрешните стени. Мраморните колони и сводестите тавани придават на пространството усещане за открито и ефирно усещане, а сложните мозаечни плочки (датиращи от 11-ти век) са подредени по пода. В църквата има няколко саркофага, включително един, за който се смята, че е гробът на светеца.
Днешната сграда не е оригиналната църква на мястото. Сградата, която виждаме днес, е построена върху основата на по-стара църква след смъртта на Свети Никола (6 декември 343 г.), за да защити гробницата му и да почете паметта му.
За съжаление, през 1087 г. грабители на гробници от Бари оскверняват гробницата, за която се смята, че съдържа останките на Свети Никола, и отнасят костите в Италия, оставяйки празен саркофаг в църквата. (Интересното е, че никой не е сигурен къде е погребан Свети Никола, така че все още има известна степен на несигурност, че останките, които крадците на гробове са взели, всъщност са били на много обичания светец).
Както при много древни сгради в Средиземно море, времето, земетресенията, наводненията и войните са взели своето. Базиликата е била разрушавана и възстановявана няколко пъти през 8-ми и 9-ти век, включително големи преустройства от Константин IX през 1043 г. и цар Николай I през 1862 г. Повтарящите се наводнения с тинеста вода от река Демре в крайна сметка погребат църквата и околността на няколко метра под земята. Църквата е открита наново през 1956 г. по време на разкопки близо до централния площад в Демре и оттогава е привлякла значително внимание от страна на археолози, историци, религиозни експерти и любопитна публика.
Плажът Капуташ е известен с ярко си тюркоазено море, което го превръща в един от най-красивите плажове на ликийското крайбрежие. Под стръмни скали се крие залив и малък рай …Капуташ. Плажът е с дължина от 150 м. и със златист, финозърнест пясък.
Дълга и стръмна стълба със 187 стъпала ще ви отведе от крайбрежния път надолу към залива, където ви очаква един от най-красивите плажове в Средиземно море. Този тюркоазен рай е много популярен сред местните жители, както и сред туристите от цял свят. Поради тази причина може да има голям брой посетители, особено през високия сезон.
Заливът също е модерна дестинация за круизни кораби, които спират тук. Следователно кристално чистият залив може да бъде чудесно посетен и с разходка с лодка. По този повод можете да откриете и очарователните пещери в района. Една от най-известните е Синята пещера. От плажа можете да стигнете пеша.
Преди да слезете по стълбите към плажа, струва си да направите снимка с плаж Капуташ на заден план. Живописната природа с ярко тюркоазено море прилича на мотив от пощенска картичка и е едно от най-популярните места в Турция.
Градът Каш е истинско съкровище, което съчетава история, култура и природна красота. Този уникален град предоставя на посетителите си незабравимо преживяване, което обединява старото с новото и създава незабравима обстановка, която се носи в сърцата на всеки, който стъпи на неговата земя.
Ако искате да посетите част от местата, описани по-горе, може да направите това лесно и удобно с нашите партньори от Global Tour. Информация за програмата може да намерите на линка по-долу, където може да направите и вашата резервация
Екскурзия – Загадките на Древна Ликия – полет от София 2024
Повече снимки от Каш може да видите в нашата Галерия:
