Одрин е столица на Османската империя от 1369 до 1453 година. Съвсем очаквано, в града могат да бъдат видяни множество исторически и културни забележителности. От древни времена регионът Тракия в Турция е бил част от маршрутите, свързващи средиземноморските страни и континентална Европа с Азия. В момента Одрин се намира на трасето на железопътни линии и магистрали, свързващи Истанбул с Европа.
Днес повечето българи гледат на Одрин като уикенд шопинг дестинация, където могат да се заредят с по–евтини и по-качествени стоки и продукти. Това безспорно е така. Одрин обаче може да предложи много повече на своите посетители. В различни негови части има много интересни, но за съжаление малко познати места. Едно такова място е квартал Караагач, разположен в югозападно от центъра на града. Това е единствената турска територия, разположена на запад от река Марица, в непосредствена близост до границата с Гърция. За да стигнете до Караагач трябва да минете през два моста от османско време – първият, издигащ се над река Тунджа, и втори, издигащ се над река Марица. Калдъръмен път с дължина от два километра и половина, минаващ през буйната гора свързва моста над река Марица с Караагач. Красивият парк в гората, разпростиращ се по брега на реката, носи името СогютлюкSöğütlük и е предпочитано място от местните за пикник през уикендите.
Най-известната сграда в Караагач е сградата на бившата ж.п. гара, в което днес се помещава Факултетът по изящни изкуства на Тракийския университет. През 1868 г. железопътната компания Ориент получава концесия за изграждане на железопътна линия до Виена, Австрия през Одрин. През 1871 г. линията достига Одрин, но за да се избегне изграждането на мост през река Марица, гарата е построена в Караагач през 1873 г. Одрин е бивша столица на Османската империя, известна с грандиозната си архитектура, поради което не е учудващо, че през 1914 г. е построена по-голяма гара, проектирана от Ахмет Кемаледин в турски неокласически стил, подобно на ж.п. гара Сиркеджи в Истанбул. След войната за независимост на Турция и подписването на Лозанския договор турско-гръцката граница е по река Марица, с изключение на участъка Караагач, който остава на турска територия.
Линията е използвана от Гръцките държавни железници (OSE) до 1971 г., когато Турските държавни железници построяват линия от Пехливанкьой през град Одрин до българската граница, а OSE изгражда къса отсечка между Марасия и Неа Виса за избягване на турска територия край Одрин. Това довежда до изоставянето на гарата в Караагач през 1971 г.
Встрани от сградата се намира Паметникът на Договора от Лозана. В края на Първата световна война, на 10 август 1920 г. между Османската империя и държавите победителки е подписан Севърският мирен договор. Той обаче е отхвърлен от турското национално движение поради значителна загуба на територия. След победоносната война за независимост на Турция, водена срещу съюзническите сили на Британската империя, Френската република, Кралство Италия и Кралство Гърция, които са окупирали голяма част от континенталната част на Турция, Договорът от Лозана е подписан в Лозана, Швейцария на 24 юли. 1923 г. Този втори мирен договор слага край на конфликта между турските националисти и съюзниците и също така определя границите на съвременната Турска република. В съответствие с договора гръцко-турската граница е преначертана и квартал Караагач на Одрин е върнат от Гърция на Турция.
Паметникът на Договора от Лозана представлява метална структура от три колони, символизиращи Турци. Най-дългата символизира азиатска Турция, средната символизира Източна Тракия (Европейска Турция), а най-късата символизира самия Караагач, единствената турска земя на запад от река Марица, с други думи на запад от Източна Тракия. По средата има фигура на жена, която държи лист хартия, символизиращ Лозанския договор.
Караагач е очарователно място за разходка. Улиците му са осеяни с китни кафенета и ресторанти. Заслужава си да го посетите дори само да се разходите. Препоръчваме Жълтото кафене /Sari cafe/ и кафене Гар. В кафене Гар може да опитате лавандулов чийзкейк. Персоналът е усмихнат и изключително любезен и приветлив. Ако сте решили да закусите в Караагач, може да го направите в градината на ресторант Тулипа.
До Караахгач може да стигнете за 15 минути с автобус 6А от центъра на Одрин. Необходимо е да си купите карта за градски транспорт – Kent Kart, което може да направите от местата, означени като Bufe, като например Armagan Bufe. След като закупите картата трябва да я заредите с определена сума пари. Цената на едно пътуване в 10 турски лири.
Повече снимки от Караагач може да видите в нашата Галерия:
