Герб на града
Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да откриете тук.
Лисабон е зашеметяващата столица на Португалия и е един от най-харизматичните и оживени градове на Западна Европа. Това е град, който безмилостно съчетава традиционното наследство с удивителния модернизъм и прогресивното мислене. Като туристическа дестинация, Лисабон предлага богата и разнообразна история, оживен нощен живот и е благословена с великолепен целогодишен климат.
Лисабон е най-западно разположената столица в Европа. Издига се там, където река Тежи се влива живописно в Атлантическия океан. Историята на Лисабон се върти около стратегическото географско положение на града на устието на Тежу, която е и най-дългата река в Иберийския полуостров. Неговото просторно и естествено защитено пристанище превръща града във важен център за търговия между Средиземно море и Северна Европа. Лисабон отдавна се радва на търговските предимства на близостта си до южна и западна Европа, а също и до Африка на юг от Сахара и Америка.
На снимката: панорамен изглед към Лисабон /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Лисабон е бил населен още през неолита. Останки от каменните паметници на тогавашните жители могат да бъдат видяни днес в периферията на града. Лисабон е един от най-старите градове в Западна Европа, с история, която се простира до първоначалното селище на местните иберийци. Около първото хилядолетие преди Христа тук нахлуват келтите, а след тях и финикийците. Римските армии навлизат за първи път на Иберийския полуостров през 219 г. преди Христа и окупират лузитанския град Олисипо (Лисабон) през 205 г. преди Христа, след като печелят Втората Пуническа Война срещу картагенците. С разпадането на Римската империя вълни от германски племена нахлули на полуострова, а през 500 г. преди Христа, Вестготското кралство контролирало по-голямата част от Испания.
През 711г. ислямските маври, които били предимно бербери и араби от Магреб, нахлуват в християнския Иберийски полуостров и завладяват Лисабон през 714г. Това, което е днес Португалия, първо става част от емирството на Кордоба, а след това от неговата приемна държава, халифата на Кордоба. Въпреки опитите за завземането му от норманите през 844 г. и от Алфонсо VI през 1093 г., Лисабон остава мюсюлманско владение. През 1147 г., след четиримесечна обсада, християнски кръстоносци под командването на Афонсо I завземат града и християнското управление било върнато. През 1256 г. Афонсо III премества столицата си от Коимбра в Лисабон, като се възползва от отличното пристанище на града и стратегическото му централно положение.
На снимката: кулата Белем /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Лисабон процъфтява през 15-ти и 16-ти век като център на огромна империя през периода на португалските открития. Това е време на интензивно морско проучване, когато Кралство Португалия натрупа голямо богатство и власт чрез колонизацията си в Азия, Южна Америка , Африка и островите в Атлантическия океан. Доказателство за богатството на града все още може да се види днес в великолепните строежи, включително и в манастирът Свети Жером и близката кула Белем, всяка от които е класифицирана като обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.
През 1755г. Лисабонското земетресение, в съчетание с последващи пожари и цунами, почти унищожи Лисабон и съседните райони. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал и министър – председател на страната Себастиао Хосе де Карвалио и Мело, който обаче решава да придаде нов облик на Лисабон – срутва останките от земетресението в централната градска част и построява сградите наново, този път според модерните градски норми.
На снимката: мостът Васку да Гама /източник на снимката: www.shutterstock.com/
По време на Полуостровната война (1807-1814) силите на Наполеон започват четиригодишна окупация на града през декември 1807 г., а в Лисабон, както и в останалата част на страната, настъпва анархия. След края на войната през 1814 г. се обявява нова конституция. 20-ият век донесе политически катаклизъм на Лисабон и нацията като цяло. През 1908 г., в разгара на бурния период на републиканското движение, крал Карлос и неговият наследник Луис Филипе са убити. На 5 октомври 1910 г. републиканците организират държавен преврат, който отхвърля конституционната монархия и създава Португалската република. Лисабон е в центъра на Революцията на карамфилите от 25 април 1974-а, довела до демократизирането на Португалия. Революцията на карамфилите е военен преврат, извършен от група офицери, организирани в Движение на въоръжените сили, насочен срещу наследника на диктатора Антонио Салазар – Марсело Каетано, и фашисткия характер на управление на страната. Названието на революцията произхожда от нейния символ – карамфила, тъй като в дулата на оръжията на участващите войници са били поставени карамфили и превратът приключва без жертви. Превратът е наблюдаван безучастно от Испания, където вече се подготвя смяна на властта на генерал Франко с демократично управление, начело на което застава крал Хуан Карлос.
Португалската столица предлага на своите посетители множество забележителности. Два от символите на града на мостовете „25-ти април“ и „Вашку да Гама“, извисяващи се величествено над река Тежу. Мостът „25-ти април“ свързва Лисабон с област Алмада на левия бряг на реката и често бива сравняват с моста „Голдън Гейт“ в Сан Франциско. По-впечатляващ обаче е мостът „Вашку да Гама“, построен през 1998г. Той е с дължина от 17.2 км. и е обявен за най-дългият мост в Европа.
На снимката: площад Комерс /източник на снимката: www.shutterstock.com/
Паркът на нациите (Parque das Nações) е квартал в Лисабон, построен за световното изложение в Лисабон през 1998 г., въпреки че е открит години по-късно. Разположен е в североизточната част на града, който е достъпен чрез пресичане на моста Vasco da Gama или чрез използване на всякакви транспортни средства, които спират в Gare do Oriente (Лисабонската жп гара Oriente), разположена в тази енория. Тази модерна част от Лисабон има множество ресторанти, барове, театри, паркове, пешеходни зони и голям търговски център.
Една от най-изненадващите забележителности в този район е железопътната гара Ориенте, проектирана от испанския архитект Сантяго Калатрава. Тази модернистична станция има ярка стъклена и стоманена конструкция под формата на дърво. Този амбициозен проект включва метростанция, национален и международен автобусен терминал и високоскоростен и регионален влаков възел. Тук се намира вторият по големина аквариум в Европа – Океанариумът на Лисабон, който заслужава да бъде посетен, ако пътувате с деца. Кулата Васко да Гама (Torre Vasco da Gama) предлага отлична палуба за наблюдение с невероятна гледка към Лисабон и океана и накрая, мостът Васко да Гама е изключително впечатляващ, с дължина 18 км, най-дългия надлез в Европа. Ще се насладите и на водните градини (Jardim das Águas) и Градината на палмите, които са очарователни и уникални.
Кварталът Белем предлага множество забележителности на едно място. Тук се издига манастирът „Свети Жером“ – единствената голяма сграда, оцеляла след разрушителното земетресение от 1755г. Отново тук се намират Белем палас – официалната резиденция на португалските президенти от 1910 год. насам, и принадлежащият към нея Музей на каляските, Културният център Белем и Морския музей. Но безспорно най-голямата атракция на района е бялата кула Белем, която е определена и за символ на Лисабон. Построена в готически стил, тя се издига на брега на реката, в самото начало на града, и контролира входа към него.
На снимката: паркът на нациите /източник на снимката: www.shutterstock.com/
В Лисабон може да бъде видян един от най-известните асансьори в света – Санта Жуста. Той е историческа забележителност, построена в началото на 20-ти век. Асансьорът от ковано желязо свързва улиците Байша с Ларго до Кармо, като помага на хората при изкачването им до хълма Кармо. Красивият метален обков на Санта Жуста с неоготически арки и месингови циферблати, е истинско произведение на изкуството, обожавано от жителите на Лисабон още от неговото изграждане
Един от от най-красивите площади в Лисабон е площад Комерсия. На него се издига някогашния кралски дворец. В средата му може да видите конната статуя на Дон Хосе. Площадът завършва на река Тежу и открива великолепна гледка към нея.