Томар е очарователен град, изпълнен с история, което го прави задължителна спирка при обиколка из Португалия. Намира се на едва час път с кола от столицата Лисабон. Възникването му е свързано с рицарите – тамплиери. През 12 век те биват възнаградени със земя от краля на Португалия поради приноса, който имат в изгонването на маврите от страната. Получавайки земя, част от рицарите се установяват по тези места и издигат крепост, за да пазят земите си от нападенията на неприятели. Постепенно около крепостта възниква селище, получило по-късно името Томар.
Градският пейзаж на Томар е доминиран на запад от Манастирът на Ордена на Христос, разположен на върха на хълм, недалеч от центъра на града. Манастирът е заобиколен от стените на замъка Томар. Построен е в края на 12 век по заповед на Гуалдо де Паис – четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите. Манастирът на Ордена на Христос е забележителен не само в архитектурно отношение. Той често бива определян като магичен и мистериозен. Бил е седалище на Ордена на рицарите-тамплиери до разпускането му през 1312г. Строителството на манастира продължава 5 века, което го превръща в ценен пример за архитектурната история на Португалия – ясно могат да бъдат различени елементи в стил мануелин, готически и ренесансов стил.
Славата на рицарите-тамплиери като непобедимо войнство обаче рухва, когато след битката при Акон през 1291 г. Светите земи окончателно падат в ръцете на арабите. Така рицарите изгубват основата на своето съществуване – нещо, от което се възползва френският крал Филип IV Хубави. Той решава да се разправи с отслабения орден, който се меси в държавните дела, и да прибере огромните му богатства. Започват гонения срещу тамплиерите, обвинени са в ерес, содомия, канибализъм и какво ли не още. На 22 март 1312, преди 700 години, папа Климент V премахва ордена на тамплиерите. Главата на католическата църква действа под натиска на френския крал, който обвинява рицарите тамплиери в ерес. С един административен акт – папската була Vox in excelso – се слага край на съществуването на тамплиерите. Папа Климент е избран с протекцията на краля и живее във Франция. А за Филип тамплиерите са станали прекалено богати и могъщи. Две години след началото на изтреблението на тамплиерите, на 18 март 1314 г., последният им Велик магистър Жак дьо Моле е изгорен на клада като еретик.
Орденът на Христос е рицарски орден със седалище в Португалия, смятан за наследник на Ордена на тамплиерите. Той е основан от крал Денис I Португалски през 1317 г. – 5 години след забраната на Ордена на Храма от папа Климент V. След продължили няколко години преговори Орденът на Христос получава имуществото на тамплиерите в Португалия, включително крепостта Томар. Големият престиж на този орден настъпва по времето на принц Енрике Мореплавателя (1418-1460), когато голяма част от богатствата от експедициите отиват за забележителните строежи, скулптури и картини в Томар и манастира Жеронимуш в Лисабон. Това продължава до 1834 г., когато са забранени със закон всички ордени. Тогава манастирът става собственост на графа на Томар.
Църквата към манастира, известна като ротонда, датира от 16 век, но съдържа и част от оригиналната постройка в романски стил от 12 век. Тя наподобява ротондата на Божи гроб в Йерусалим. Южният й портал е изкусно декориран. Тя е построена от първия велик майстор на тамплиерите Гуалдим Паис. Има 16 страни, а в центъра й е поставен малък осмоъгълен пищно декориран параклис.
Това всъщност е една типична за тамплиерската архитектура ротонда. През 1356 г. манастирът става дом на Ордена на Христос в Португалия и декорацията на ротондата отразява богатството на Ордена. Рисунките и фреските, изобразяващи предимно библейски сцени от 16-ти век, както и позлатената статуя под византийския купол, бяха внимателно реставрирани. Когато е построена мануелинската църква, тя е свързана с ротондата от аркада. В центъра на една от галерите на църквата е поставена фигура на ранения Христос. Има много картини, стенописи и скулптури в този параклис, които разказват за живота на Христос, а не липсват и символите на кралската власт.Много от творбите са дело на мануелинския архитект Диого де Аруда. Част от тях са завършени от испанеца Хуан де Кастиля.
Построен в продължение на пет века, манастирът на Христос е свидетелство за архитектура, съчетаваща романски, готически, мануелински, ренесансови, манеристически и барокови елементи. Както вече споменахме, през 1356 г. манастирът става дом на Ордена на Христос в Португалия и декорацията на ротондата отразява богатството на Ордена.
След като се насладят на изяществото на ротондата, широко стълбище отвежда посетителите към сградите на манастира. Главната галерия е построена през 1529г. В нея могат да бъдат открити множество мануелински мотиви. Излизайки на терасата, погледът попада върху малката Галерия на Санта Барбара и така често фотографирания мануелинския прозорец – шедьовъра на Диого де Аруда. Каменоделската резба с морски мотиви и кралски символи е наистина впечатляваща. Над него се извисява кръстът на Ордена на Христос. Спираловидно стълбище от тази тераса води към други тераси, откъдето изгледа към монашеската градина и руините на управителното тяло на манастира, е прекрасен. Сред останалите забележителности в манастира е високият коридор, водещ към монашеските килии, а кухнята и трапезарията.
Обиколката из манастира на Ордена на Христос в Томар, който е обект на Световното културно наследство, е едно неповторимо преживяване.
Адрес:Igreja do Castelo Templário, 2300-000 Tomar, Portugal;
Повече снимки от манастира на Ордена на Христос може да видите в нашата Галерия:
