Енрико Скровени от Падуа, амбициозният син на богатия Реджиналдо, когото Данте Алигиери бе изпратил в ада като лихвар в своята „Божествена комедия“, планирал да построи дворец и частен параклис. За тази цел през 1300 г. той закупува голяма част от земята в района около римския амфитеатър – известен като Арената. От построеното от него, днес е запазен само параклисът. Изграден с ясни, прости форми, той често бива наричан „Арена Параклис“ заради неговото местонахождение или „Параклис Скровени“ – на човека, финансирал построяването му. Изкуплението на неговата душа и тази на баща му били причината, поради която Скровени построява параклиса. Мраморния олтар е изработен от Джовани Пизано, друг водещ майстор от тази епоха.
На снимката: параклисът отвън /източник: Shutterstock/;
Параклисът е посветен на Богородица на милосърдието. Днес той е известен като един от най-големите художествени шедьоври на Джото. Скровени го наема, за да направи фреските с житията на Богородица и Христос. Това е най-добре съхранената работа с фрески на флорентинския майстор. Джото успял да създаде нов тип живописно мислене. Решенията, използвани от него в това произведение, били използвани активно от следващите поколения художници. Създаден бил тип пано, което се превръща в основна декоративно-композиционна тема на монументалната живопис от епохата на Ренесанса. Фреските били поръчани скоро след откриването на църквата и били завършени около 1305 год. т.е. за 2 години. Фреските обхващат над 900 кв.м. стени, разположени на три реда, като най-горния от тях бил непосредствено под извивките на свода.
На снимката: част от интериора на параклиса /източник: Shutterstock/;
При създаването на изображенията. Джото се водил не само от Евангелието, но и от няколко апокрифни текстове, след които „Златната легенда“ и протоевангелието на Яков „История на Яков за раждането на Мария“. Поради тази причина и създадената от него сюжетна линия е разчупена. В избора на сюжети му помагал богословът Алтеградо де Катанеи, когото художникът изобразил, държащ макета на капелата в сцената на поднасянето й на Божията майка. Джото представил темата като поредица драматични епизоди, съблюдавайки във всеки от тях единство на времето и мястото. Благодарение на простотата на композицията и изразителността на жестовете, той успял да предаде същността на замислените епизоди. Всяка фреска на капелата представлява отделно, завършено произведение. Характерни особености на композициите са енергичното построяване на обемите и пространството, отказ от подробно изобразяване на предметите от материалния свят, обобщения на скалисти планини и здания.
На снимката: част от интериора на параклиса /източник: Shutterstock/;
Джото приключил със страха от пустотата, характерен за изкуството на средновековието. Той установил ясна пропорция между живописните пространства, следвайки перспективните решения на Ранния Ренесанс („треченто“), предшестващи перспективата на Ренесанса. Строгата подредба в разположението на пространствените планове, създава ритмичност на интериора и бавен, спокоен темп на повествованието. Обезателно трябва да се отбележи новия прийом, който използвал Джото – илюзорна архитектурна декорация и цикъл алегории на добродетелите и пороците, изпълнени монохромно, наподобяващи мраморни барелефи. Това решение лежи в основата на особен жанр в стенописната декорация, радващ се на голям успех в епохата на Кватроченто, независимо, че в Капела Скровени било предизвикано от малката площ и необходимостта да бъдат създадени архитектурни илюзии за разширение на пространството. Джото използвал съвсем нови прийоми в изображенията: вместо резки профили – меки, непрекъснати линии и светли тонове. За предаване изразителност на погледа – кафяво затъмняване около очите.
За изобразяване на мълчаливо присъствие на някои от персонажите – обратен ракурс. Ясно и реалистично изобразяване диплите на дрехите, с познаване на човешката анатомия. Лицата на персонажите от фреските са ярко индивидуализирани и се различават решително от условните, рафинирани персонажи на византийското и готическото изкуство. Сега, тези фрески с плътни фигури и оскъдни пейзажни форми може да изглеждат архаични и наивни, но тогава, на границата между средновековието и новото време, това било много смело новаторство.
На снимката: част от интериора на параклиса, изобразяващ Страшния съд /източник: Shutterstock/;
Джото разрушил иконописната застиналост на фигурите, заставил ги да се движат, да жестикулират, да изразяват страстите си – тъга, гняв и възторг. Любопитно е, че като образец за Витлеемската звезда във фреската „Поклонението на влъхвите“ (втория ред на дясната стена), вероятно Джото е използвал Халеевата комета, която преминала над Земята през 1301 год. Заради това и в негова чест, Европейската космическа комисия нарекла „Джото“ две космически сонди, предназначени за срещи с комети.
Шедьовърът, който Джото успява да създаде в параклиса „Скровени“ може да съперничи дори на Систинската капела на Микеланджело в Рим.
Адрес: Piazza Eremitani, 8, 35121 Padova PD, Italy;
Резервирайте своя престой в Падуа тук: