Палацо делла Раджионе е сграда, където историята, изкуството, правото, политиката и храната „съжителстват“ повече от осем века. Първото нещо, което неизбежно впечатлява посетители му, е неговата големина и специфичен покрив, имащ формата на обърната лодка. Палацо делла Раджионе се издига между два от основните площади на Падуа – Пиаца Ербе и Пиаца делла Фрута. До 1797 г. в сградата заседава градският съвет на Падуа, а също така е служила и като съдебна палата. Оттук идва и името й „della Ragione“, смисъл „на разума“. По същото това време приземния етаж, с високи сводести тавани, служи като център за пазаруване на храна. Едва ли има друга толкова впечатляваща сграда, в която социалните и физическите нужди на жителите са удовлетворени по толкова зрелищен начин.
Палацо делла Раджионе е построен през 1218 г. и разширен през 1306 г. През 1306 г. архитектът Джовани делли Еремитани добавя горната зала, притежаваща най-големият в Европа покрив без колони. През 1756 г. торнадо отстрани покрива. Беше инженер Ферасина (също строител на часовника Сан Марко), който възстановява конструкцията. Покрит в метални листове, които са придобили зелен оттенък с течение на времето, покривът се извива леко надолу към непрекъсната линия от архитектурни орнаменти. Те маркират най-високата точка на стените на Голямата зала, с други думи огромната стая, която поема целия първи етаж на двореца.
Горният етаж, наречен il Salone, представлява огромна зала, една от най-големите средновековни зали на света. Залата е почти правоъгълна, с дължина 81,5 м.. ширина 27 м. и височина 24 м. Разполага с красив дървен таван, декориран от поразителен цикъл от стенописи, изобразяващи астрологическите теории на Пиетро д’Абано, професор в Сорбоната в Париж и по-късно в университета в Падуа през 13 век. Стенописите представят влиянието на звездите върху живота на хората. Гигантският дървен кон на западната част на залата е построен през 1466 г. и е изработен по подобие на конната статуя, дело на Донатело, която стои на Пиаца дел Санто. На източната страна на залата има съвременна версия на махалото на Фуко. Мултимедийни информационни точки на английски език са на разположение на посетителите.
За да влезете в Salone, трябва да изкачите Scala dei Ferri (железопътно стълбище), минавайки покрай арката, наречената Волто дела Корда (Rope Arch). Търговците, които мамели при меренето на продуктите, са били връзвани за китките и повдигнати на височина до 3 метра,като стояли така докато изкупят греха си. В близост до арката днес може да видите някои мерните единици (за брашно, зърно, тухли и тъкани), издълбани на стената. На приземния етаж, т.нар. Sottosalone, се намират различни магазини, където можете да намерите всички видове падуански специалитети и деликатеси.
Отляво на Палацо делла Раджионе може да видите сградата на бившия затвор. Двете сгради в миналото са били свързани чрез стълбище. Длъжниците били съдени в Палацо делла Раджионе, след което били отвеждани в затвора. Фасадата, което гледа към затвора е богата на орнаменти (емблеми, щитове, гребени).
Интериор
Вдъхновението зад цикъла на фреските принадлежи на италианския философ, лекар и астролог Пиетро д’Абано /Pietro d’Abano/, добър приятел на Марко Поло. Той е бил един от най-ерудираните мъже на своето време. Поради своята доктрина инквизицията го смята за некромансер и го обвинява три пъти с ерес, атеизъм и магия. Два пъти бива освобождаван. Третият път обаче умира в затвора (1312 г.) след като бива изтезаван.
Фреските са разделени на 12 отделения, те започват с месец март (съответстващ на Овен), обикалят стените на Голямата зала и завършват с месец февруари (съответстващ на Водолей). Всяко отделение е подразделено на три реда от девет панела, показващи Апостола, който отваря месеца, алегория, зодиакален знак и неговата планета, типичните занятия и дейности от този период на годината и съзвездията.
Таванът първоначално е бил боядисан в бледо синьо и златно от Джото и учениците му през 1315-17 г., изобразявайки небето с планети и над 7000 звезди. За съжаление покривът пострадал нееднократно. Най-напред част от него е унищожена в резултат на пожар през февруари 1420 г. и след това от ураган през август 1756 г. Възстановен е през 1759 г., но никой не успял да възпроизведе шедьовъра на Джото.
На снимката: дървеният кон, намиращ се в Голямата зала /източник: Shutterstock/;
Гигантският дървен кон, намиращ се в Голямата зала е дарен на Падуа на 11 декември 1837 г. от семейство Каподилиста. Често той погрешно е приписван на Донатело, който през 1453 г. създава първата бронзова конна статуя в цял размер. Нея може да видите в близост до базиликата Сан Антонио. Всъщност дървеният кон в Palazzo della Ragione е създаден през 1466 г. като награда в турнир. Главата и опашката му са моделирани от Агостино Риналди.
Резервирайте своя престой в Падуа тук: