Баптистерията Сан Джовани е една от най-важните религиозни сгради на Флоренция, посветена на неговия покровител, Йоан Кръстител, чийто празник се празнува на 24 юни. Има различни мнения относно това какво е било предназначението на сградата в миналото. Според едното виждане, това е древноримска постройка, езически храм на бога на войната Марс, построена да увековечи победата над Фиезоле и основаването на Флоренция през 1 век. Сградата става християнски храм през 4 век при управлението на император Константин – първия римски император. Днес тази история не се подкрепя особено сред учените, макар че все още има разногласия относно първоначалното предназначение на постройката.
За първи път сградата присъства в документ от 897г., в който е посочена като катедралата на града. Основна част от нейната украса датира от периода 1059г.-1128г. Вероятно по-късно е претърпяла известни изменения, което личи от добавените геометрични колони, корнизи и цветни мраморни фризове. Великолепието на пищността на украсата на Баптистерията никак не е случайна. Тя е поръчана и заплатена от Гилдията на търговците – най-влиятелната гилдия във Флоренция. Именно тази гилдия отговаряла за поддръжката на Баптистерията
Портите на Баптистерията
Значимостта на Баптистерията за флорентинци личи от великолепните произведения на изкуството, които са част от нея. Сред тях силно се отличават трите двойки бронзови врати.
Най-стари са южните порти, проектирани от Андреа Пизано, скулптор от Пиза. Пизано изработва восъчният модел на вратите за три месеца. Тяхното отливане е поверено на венецианеца Леонардо д’Аванцо. Цели шест години са необходими за изработването им. През 1336г. са монтирани на главния вход, гледащ към Катедралата. През 1452г. са махнати от там и сложени на днешното си място, за да отстъпят място на проектираните от Лиренцо Гиберти източни порти. Портите на Пизано се състоят от 28 панела. 20 от тези панели, горните двайсет, изобразяват епизоди от живота на Св.Йоан Кръстител, покровителят на Флоренция и светецът, на който е посветена Баптистерията /на италиански Йоан е Джовани/. Долните осем релефи представят ‘Смирение“ и „Кардиналните и божиите добродетели“.Синът на Лоренцо Гиберти – Виторио, изработва бронзовите рамки на вратите, когато са преместени през 1452г.
На снимката: оригиналните северни порти;
В началото на XV в. Гилдията на търговците на вълна обявява публично състезание за проектиране на северните порти на Баптистерията. В конкурса участваха много известни творци, сред които Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески. Всеки художник трябваше да изработи квадратен панел, изобразяваща жертвоприношението на Исаак, използвайки най-малко количество бронз. Гиберти успява да създаде балансиран и внимателно детайлен панел благодарение на уменията си като златар. Работата на Брунелески е напълно различна, както от техническа, така и от художествена гледна точка: Исаак се бори и всички фигури са толкова реалистични, че изглежда излизат от панела. Новите отношения между пространството и човешкото тяло вече очертават постижението на Брунелески в перспектива. Панелът му обаче беше по-тежък от този на Гиберти, а леенето на бронз не било толкова усъвършенствано. В крайна сметка за победител бива обявен Гиберти, който посвещава по-голямата част от времето си през следващите 20 година на северните порти. Горните 20 релефи изобразяват сцени от Новия завет, а осемте по-долу – „Четиримата евангелисти“ и „Четиримата отци на църквата“.
На снимката: оригиналните източни порти;
Гилдията на търговците на вълна толкова харесали работата на Гиберти, че му възложили още една двойка врати – източните порти. Източните порти се превръщат в шедьовъра на Гиберти и едно от ненадминатите произведения на флорентинския Ренесанс. Микеланджело дава на портите прозвището „Портите на Рая“ – име, с което те са известни и до днес. Портите се състоят от 10 правоъгълни панела в два реда. Те изобразяват сцени от Стария Завет от ляво на дясно и отгоре надолу. Във всеки панел Гиберти описва повече от една сцена, така че са изобразени повече от петдесет сцени. Навсякъде около рамката на вратите Гиберти добави 24 малки бронзови бюста на известни флорентинци, включително и неговия собствен автопортрет. Днешните врати на Бапристерията са копия. Оригиналите се съхраняват в Музея на Дуомото.
Интериорът на Баптистерията
Преди да влезете в Баптистерията, внимание заслужават колоните отстрани на източните порти. Според легендата, през 1117г. пизанци тръгват на поход за завладяването на испанския остров Майорка. Тъй като те се страхували да не бъдат нападнати от Сиена, молят флорентинци да пазят града им. В знак на благодарност, след завръщането си, пизанци ги възнаградили с две колони от порфир, заграбени от Майорка. Повериято гласи, че колоните имали магическа сила и можели да предскажат предателство или държавна измяна. Затова и пизанците първо повредили колоните като ги обгорили. Тъй като колоните се оказали твърде крехки за опора, те били използвани при украсата на Баптистерията.
Безспорно най-впечатляващата част от Баптистерията е покрития с мозайки таван. Той е създаден в продължение на столетие на няколко различни фази. Най-старите части са горната зона на купола с йерархията на ангелите, Страшния съд, изобразен на трите западни сегмента на купола и мозайката над правоъгълния параклис от западната страна. Надписът в мозайката над западния правоъгълен параклис посочва датата на началото на произведението и името на художника. Според този надпис работата по мозайката започва през 1225 г. от францисканския монах Якоб. По-рано художникът е бил фалшиво идентифициран като римския мозаик Якопо Торити, който е бил активен около 1300 г. Според неговия стил, Якоб бил обучен във Венеция и силно повлиян от византийското изкуство от началото до средата на XIII век.
Страшния съд е най-голямото и най-важно духовно изображение, създадено в Баптистерията. Той изобразява гигантски величествен Христос и ангели с инструментите на страстта от всяка страна (по-рано приписвана на художника Копо ди Марковалдо), възнагражденията на спасените, радостно оставящи гробовете си (от дясната страна на Христос) и наказанията на прокълнатите (от лявата страна на Христос). Тази последна част е особено известна: злодеите са изгорени от огън, натрошени с камъни, ухапани от змии, гарвани и дъвчени от отвратителни зверове.
Другите сцени в долните зони на петте източни части на купола изобразяват различни истории в хоризонтални мозайки: (започват от върха) истории от Книгата на Битие; истории за Йосиф; истории за Мария и Христос и най-накрая в долния ред: истории за Свети Йоан Кръстител, покровител на църквата. Общо шестдесет картини възникват през последното десетилетие на тринадесети век. Основните изпълнители бяха Корсо ди Буоно и Чимабуе. Това е най-важният наративен цикъл на флорентинското изкуство преди Джото.
В барабана под купола са изобразени много глави на пророците. Някои параклиси в галерията също са украсени с мозайка. Тези части са изпълнени около 1330 г. от мозайки от Сиена.
Адрес: Piazza del Duomo;
Резервирайте своя престой във Флоренция тук: