Макар че катедралата на Милано безспорно е най-известният храм в града. утвърдил се и като негов символ, днешният пост ще бъде посветен на една малка църква, заслужаваща не по-малко внимание и известност. Това е църквата „Сан Маурицио“, което към момента като че ли остава леко встрани от вниманието на посетителите на града. За много от тези обаче, които са имали възможност да я посетят, именно тя е църквата в Милано, притежаваща най-красив интериор.
Реставрацията й отнема 30 години, но резултатите определено оправдават чакането. Великолепни изображения на светци, мъченици и благодетели украсяват изцяло стените и таваните в декоративен фресков цикъл, който превежда посетителя през еволюцията на ломбардската живопис през 16 век. Стенописите – които заемат площ от 4 хиляди квадратни метра – са изпълнени главно от ренесансовия художник Бернардино Луини и неговите ученици, които изобразяват библейски сцени от живота на Исус и светците. Сред тях една от най-забележителните е фреската на Ноевия ковчег, която също включва чифт еднорози.
Оформлението на тази църква е уникално, тъй като единственият удължен правоъгълен кораб е разделен на две части от разделителна стена: външната част е запазена за миряни, докато заграждението е за монахините в обителта, за да присъстват на Светата литургия.
Някога църквата е била прикрепена към най-важния женски бенедиктински манастир в Милано, от 8-ми – 9-ти век до 1798 г. Монахините идват от благородни семейства в града, които щедро завещават манастира с големи богатства, които правят възможна красивата, но същевременно скъпа декорация. Смята се, че двата портрета на коленичили благородни патрони, представени от светци, рисувани в люнетите на Залата за миряни, изобразяват благородните благодетели Алесандро Бентиволио и Иполита Сфорца.
Разкошът на украсата наистина е забележителен, а преминаването в по-малкия олтар на монахините разкрива друго пространство, за което преди не се е знаело, че съществува, но което лесно може да се сравни по красота с някои от най-големите църкви в света.
В манастира (който сега е зает от Археологическия музей) се виждат две римски кули, запазени непокътнати до покрива. Едната е с квадратна форма и вероятно е била отправна точка за конни надбягвания в Римския цирк, а другата е многоъгълна, с двадесет и четири страни. Последният е бил част от кръга на отбранителните стени на града. И двете кули са датирани в края на 3-ти – началото на 4-ти век от н.е. Всъщност комплексът е построен в част от града, която е била много важна от римската епоха, в това, което някога е било района на циркуса, недалеч от императорския дворец.